Българската трудова миграция: Има ли смисъл от ограничения в ЕС?

Темповете на емиграция на българите в Западна Европа се забавят заради намаляването на различията в нивата на безработицата и на доходите в България и западните страни от ЕС. Големите потоци на българската емиграция са се случили в периода на тежка икономическа криза в страната през 90-те години, т.е. преди присъединяването на страната към ЕС. За повечето български емигранти налагането на ограничения за достъп до пазара на труда в приемащите държави просто означава, че по-дълго време те ще работят незаконно.

Това се казва в доклада на Институт "Отворено общество" – София "Българската трудова миграция: Има ли смисъл от ограничения в ЕС?" В доклада се казва, че най-големите приемащи държави за българи са Испания и Германия. Испания е отворила изцяло трудовия си пазар за българи, докато Германия налага ограничения. Въпреки това броят на българските мигранти в двете страни нараства с почти еднакви темпове. Това, според авторите на доклада, означава, че няма смисъл от удължаване на преходните периоди, защото те само ще задържат по-голям брой българи на черния пазар на труда.

До края на годината всички държавите-членки на ЕС, които налагат ограничения на достъпа на български работници до техните пазари на труда, трябва да уведомят Европейската Комисия, дали ги удължават с още две години. Към момента Холандия и Великобритания са взели решение, че запазват рестрикциите по отношение на пазара на труда за българи.

Докладът представя основните характеристики на българската трудова миграция през последните години и се опитва да установи дали и как тя се влияе от установените преходни периоди за достъп до пазара на труда на някои от останалите страни – членки на ЕС.

Тук можете да намерите пълен текст на доклада на български и на английски език.

Източник: Институт "Отворено общество", 30.11.2011