Покана до неправителствените организации в България от организаторите на София Прайд 2016

Покана

До неправителствените организации в България

от организаторите на София Прайд 2016

Уважаеми колеги и приятели,

На 18 юни 2016 г. ще се проведе деветото шествие в защита на правата на лесбийки, гей мъже, бисексуални, транс[1]и интерсекс[2]хора (ЛГБТИ) в България – София Прайд. Нуждаем се от Вашата подкрепа, за да покажем на българските институции и на широката общественост, че гражданското общество в България се обединява в защита на уязвими групи, чиито права все още се неглижират от институциите. Затова ви каним на 31 май от 16:00 в Къщата на гражданските органиции на адрес: София, ул. Христо Белчев, номер 3, на среща-дискусия, в която можете да зададете към нас своите въпросите, свързани със София Прайд, и заедно да обсъдим защо той е важен, с какво допринася за подобряването на състоянието на ЛГБТИ хората в България и защо има нужда от подкрепа от страна на неправителствените организации. В настоящата Покана прилагаме основна информация за състоянието на ЛГБТИ общността в България, с която да дадем обща представа по темата, а може би и да събудим у вас въпроси, които бихте искали да обсъдим на срещата. Тези от вас, които нямат възможност да присъстват, но искат да изразят своята подкрепа, също ще намерят повече информация в текста по-долу:

Защо е нужен София Прайд?

Често се обръщат към нас с въпроси: Кои права на ЛГБТИ хората в България всъщност са нарушени? Защо е необходимо някои хора да парадират със сексуалната си ориентация или полова идентичност? В отговор на това, представяме някои факти, които ще ви бъдат от полза, за да разберете ситуацията, в която живеят ЛГБТИ хората в България.

Според годишния обзор на правата на ЛГБТИ хората в Европа, публикуван на 10 май 2016г. от ИЛГА Европа (европейската асоциация на ЛГБТИ организациите, която обединява 433 организации от 45 европейски страни), България покрива едва 24% от възможни 100% на защита на правата на ЛГБТИ хората. С това се нарежда на 33-то място от проучените 49 страни, като последните три страни в тази класация са Русия, Армения и Азербайджан, а първите три – Малта, Белгия и Великобритания.[3]  Ето някои факти:

- Българският наказателен закон не е въздигнал в престъпление деянията, извършени по хомофобски или трансфобски подбуди (т.нар. престъпления от омраза). Поради това жертвите на подобни престъпления не получават адекватна подкрепа и разследване, а извършителите – наказание; повечето жертви не подават жалби, поради недоверие в институциите; липсва статистика за броя на тези престъпления.

- Няма законово установена процедура за смяна на гражданския пол на трансджендър и интерсекс хора, вследствие на което решаването на подобни дела зависи основно от субективното отношение на съдиите – в много случаи се изисква ищецът да е извършил оперативна корекция на тялото си преди да получи разрешение за смяна на гражданския пол, което нарушава правото на човека за телесна неприкосновеност и е де факто изискване лицето да извърши стерилизация (да се лиши от възможността да създаде потомство), за да бъде признат пола му.

-  Хомосексуалните и бисексуалните, които живеят с партньор от същия пол, както и трансджендър и интерсекс хората, нямат възможност да узаконят семействата си с лице от същия пол (с всички произтичащи от това правни последици) под каквато и да е форма – брак или друга. Това ги лишава от редица граждански и икономически права: права над децата, отглеждани в семейството; право да осиновяват; право на имуществена общност с партньора; право на наследяване; право на достъп до медицинска информация за партньора при постъпването му в болница, на свиждане и на разпореждане с тялото на починал партньор; право на допълнително здравно и социално осигуряване на партньора.

-  Интерсекс децата (децата, родени с междинни или неопределени полови белези) системно се подлагат на операции за корекции на тялото преди да са достигнали възраст, в която да дадат информирано съгласие независимо от родителите си. В доклад на Комисията по изтезанията към ООН (2015 г.) тази практика е определена именно като изтезание, а доклад на Комисаря по човешки права към Съвета на Европа (2015 г.) препоръчва незабавното спиране на тези операции.

-  Липсват политики за адекватно третиране на ЛГБТИ, търсещи убежище.

-  Липсват каквито и да било образователни, социални, културни и здравни политики, повишаващи интеграцията и приемането на ЛГБТИ хората. Вследствие на това обществените нагласи към ЛГБТИ хората се формират на основата на остарели стереотипи, предавани от поколение на поколение и подсилвани от езика на омраза, поддържан от редица крайно-националистически партии и техните медии.

Пропуските в законодателната рамка не са единствената причина да организираме София Прайд. В социален план, ЛГБТИ хората се сблъскват със сериозни пречки открито да бъдат себе си на всяка крачка – от семейството, през близката социална среда, та до обществото като цяло. Основно, това се корени в липсата на знание и разбиране за това що е то ЛГБТИ човек и съответно се поражда страх, който води до отхвърляне. Представете си човек, чиито родители още в тийнейджърска възраст са му обяснили, че е „болен“ и „ненормален“, задето е гей или трансджендър, и са го пращали на психиатър; който в последствие е бил отхвърлен или дори физически малтретиран от приятели и съученици, защото е „обратен“, а на по-късен етап е пожелал да създаде семейство и е установил, че това е законово невъзможно и социално заклеймено. В тази среда, повечето ЛГБТИ хора предпочитат да крият своята сексуална ориентация или полова идентичност и водят двойствен живот, което прави съществуването им невидимо. София Прайд е единственото масово събитие, което повишава видимостта на ЛГБТИ хората в публичното пространство.

Организаторите на София Прайд всяка година отправят към институциите, които имат отношение към човешките права в България, покана за участие в прайда и искане за спешни законодателни инициативи за подобряване на положението на ЛГБТИ хората.

Обръщаме се към Вас с молба да ни помогнете заедно да променим описаната по-горе ситуация, като създадем критична маса от хора и организации, които поставят правата на ЛГБТИ хората в България в политическия дневен ред.

За целта, Ви каним да подкрепите публично София Прайд, като ни информирате с е-мейл или телефонно обаждане за Вашата подкрепа. Можете да изразите подкрепата си в лично качество или от името на организацията, в която работите (след съгласуване с вашите колеги и управляващия орган). Организационният комитет на София Прайд ще публикува списък с всички подкрепящи НПО и физически лица на сайта: www.sofiapride.org и ще го популяризира при контактите си с публични институции, които каним също да подкрепят прайда и неговите цели.

Ще се радваме да се включите и в шествието, което ще се проведе на 18.06.2016г. със сборен пункт: Паметника на Съветската армия, начален час: 17:00.

С поздрав,

Членовете на Организационния комитет на София Прайд 2016*

*Организационният комитет на София Прайд 2016 се състои от доброволците:

1.   Венета Лимберова, председател на сдружение „Младежка ЛГБТ организация „Действие“ и юрисконсулт.

2.   Деница Иванова, част от екипа на сдружение „Младежка ЛГБТ организация „Действие“ и адвокат.

3.   Глория Филипова, координатор във фондация „Ресурсен център Билитис“

4.  Моника Писанкънева, председател на фондация „Ресурсен център Билитис“ и програмен мениджър във Фондация „Работилница за граждански инициативи“

5.   Пол Найденов, част от екипа на фондация „Ресурсен център Билитис“ и компютърен специалист.

6.   Радослав Стоянов, експерт в Български хелзинкски комитет, управител на информационния сайт <gamanews>

7.   Сергей Петков, управител на IDClub, София

8.   Симеон Василев, председател на Фондация ГЛАС и ръководител проекти във Фондация „Кредо Бонум“

9.   Стана Илиева, програмен координатор в „Тръст за социална алтернатива“.

За контакт: е-мейл: g.filipova@bilitis.org или телефонен номер: 0887-607276

[1] Транс или трансджендър са хора, които се самовъзприемат и самоидентифицират с пол, различен от биологичния пол, установен при раждането, или не желаят да се самоидентифицират по полов признак нито като мъж, нито като жена. Някои транс хора прибягват до оперативна корекция на тялото, за да съответства на пола, с който се самоидентифицират, но далеч не всички транс хора изпитват такава необходимост.

[2] Интерсекс са хора, родени с неопределени или междинни полови белези, при които е невъзможно определянето на конкретен пол при раждането. Интерсекс хората у нас са подложени на операции за корекции на тялото в ранна детска възраст, извършени без тяхно съгласие. Освен нарушаване на човешките права, извършването на подобни операции крие сериозни медицински рискове, а практиката доказва, че въпреки извършените операции не винаги интерсекс хората приемат пола, наложен им от лекарите и от техните родители.

[3] Вж. подробно в Интернет на адрес: http://www.ilga-europe.org/sites/default/files/Attachments/side_a_rainbow_europe_map_2016_a3_small.pdf.