English   14400 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Зам.-министърът на правосъдието Вергиния Мичева-Русева: До 8 години затвор за измама на психично болен

 
Зам.-министърът на правосъдието Вергиния Мичева-Русева: До 8 години затвор за измама на психично болен

Нотариуси ще спират съмнителни сделки с имоти


ВИЗИТКА:

Завършила е право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”

От 1996 г. до 2005 г. последователно е младши съдия в Окръжен съд-Разград и съдия в Районен съд-Разград. След това работи като съдия в Окръжен съд-Разград до 2008 г.

От септември 2008 г. до октомври 2012 г. е международен граждански съдия в EULEX Kosovo

Работи в Софийския градски съд до 2014 г.

От декември 2014 г. е заместник-министър на правосъдието

 

 

- Г-жо Русева, с проекта за нов Закон за физическите лица и мерките за подкрепа предлагате да се премахне институтът на запрещението. Колко лица ще засегне това и защо се налага тази кардинална стъпка?

 

- Има над 7000 лица в България, които са поставени под пълно или ограничено запрещение и законът ще касае тях. Но той всъщност касае всички граждани, защото всеки от нас може да отключи някакво психично заболяване, включително и да изпадне в деменция, тъй като населението както в световен, така и в национален план застарява.

Това наистина е един от най-революционните закони, но с него ни дават за пример и в Европа. Превели сме проекта на английски език и сме го консултирали със специалисти от много страни – Великобритания, Ирландия, Канада, САЩ. Ние обаче сме изключително закъснели с приемането му, тъй като през 2012 г. България ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, според която хората с умствена изостаналост или психична болест не може да бъдат поставяни под запрещение и трябва да са равнопоставени пред закона наред с всички останали лица. Това означава, че от април 2012 г. сме в противоречие с този международен акт.

Освен това през февруари миналата година Комисарят по човешки права на Съвета на Европа посети България и една от констатациите му бе, че страната ни не е предприела мерки, за да отговори на изискванията на Конвенцията. През април тази година той изпрати писмо и до премиера Бойко Борисов, с което повдигна въпроса какви мерки са предприети в тази посока. А през май комисарят посети отново България и се срещна с министъра на правосъдието г-жа Екатерина Захариева. По време на разговора бе изразена подкрепа за законопроекта, бе предложена помощ, като се настояваше възможно най-бързо да бъде предаден в парламента.

 

- Защо тогава 4 години се бави приемането на такъв закон?

 

- Защото това е изключително сложен процес, касае преобръщане на начина на мислене и отношение към хората с психични увреждания  и всеки от нас, който чуе популистко изказване като „лудите излизат на улицата“ или „лудите отиват да гласуват“, се стряска и иска въпросът да се обмисля още и още. Това стана ясно и в работната група към Министерството на правосъдието, която трябваше да изготви новия закон. Тази работна група е сформирана през 2012 г., но в последната година най-сетне беше изработен законопроектът. Сега е обявен за трето обществено съгласуване, което е по принцип изключение. Тъй като имаше много възражения и притеснения и от социалното министерство, решихме да го преработим отново. Помогнаха ни много съдия от ВКС, академици, специалисти по облигационно и търговско право и заради притесненията по отношение на търговския оборот и имуществото на хората с увреждания. Да добавя и че междувременно, след ратификацията на Конвенцията, срещу България има и две осъдителни решения от Европейския съд по правата на човека. И двете са в идентичен смисъл – страната ни е нарушила основни човешки прав , като Съдът коментира, че следва да бъде отменено запрещението, тъй като освен всичко друго, то дори нарушава правото на свобода на хората. В случая се касае за институционализирани хора и на практика - лишени от свобода.

 

- Означава ли това, че новият законопроект няма да допуска подобно принудително прибиране?

 

- Може ли в 21 век принудително да поставяме някого в институция, без той да е извършил нещо нередно? Едни хора, които са психично болни и нямат никаква вина за това, да ги изпращаме в институция противоречи на съвременните разбирания.

 

- Тоест, това ще става единствено, ако те проявят желание да бъдат поставени под специални грижи?

 

- Да. Но нека да обясним какво представлява запрещението в момента, за да стане ясно каква е разликата с механизма в новия закон. Сега, ако някой страда от психично заболяване, което му пречи да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, бива поставен под пълно или ограничено запрещение. И тази мярка не се преразглежда повече, освен в случай, че някой не подаде молба за отмяната й. Но ако самото лице подаде такава молба, съдът отказва да я разгледа. Така, че това се оказва мярка до живот. А понякога се случва роднините да разпродават имуществото на поставените под запрещение, да ги изпратят в институция и те там си умират.

Ходих в един такъв дом за хора с психични увреждания. Повечето от настанените бяха поставени под запрещение, като обикновено за настойник се определя директорът на дома, който те нито познават, нито той пък може да направи нещо за тях. Разбираме, че техните пенсии се превеждат по сметки и тъй като директорът е много притеснен да не го обвинят в разхищение на парите им, изобщо не им позволява да се разпореждат със средствата си. Те дори ходят с пуловерите на някой починал, който е бил на леглото преди тях, а обувките им колко са скъсани... Аз отидох в дома инкогнито, не се представих, заедно с доброволци от Великобритания, за да видим наистина как живеят лицата с психични заболявания, които са институционализирани в България. Те също се ужасиха от условията. На практика на психично болните е нарушено правото им на живот. Колкото и грозно да звучи, там ги чакат да умрат, защото за едно легло се чака по списък. В същото време това са хора, които не струват малко за българския данъкоплатец. Над 700 лв. на месец е издръжката на такова лице в дом, като в сумата влиза заплатата на персонала, отоплението, лекарствата и храната, а на практика за тях нищо не остава. С поставянето им под запрещение тези хора не получават защита. И в момента тази защита се изразява все едно ги слагаме в клетка, която заключваме, за да сме сигурни, че няма да сбъркат някъде. Запрещението  на практика е гражданска смърт.

 

- Как в новия закон ще бъде уредено по различен начин отношението към тези хора?

 

- Основната философия е да се премахне заместващото вземане на решение от настойника. Вместо това ще има подкрепено вземане на решение. Това ще бъде одобрена от съда мярка, при която при условията от доверителна връзка, подкрепящ ще подпомага съответното лице да изразява своите желания и предпочитания за вземане на решения при извършване на конкретни правни действия. Процесът се основава винаги на личния избор на подкрепения.

 

- Тоест, това е гаранция, че подкрепяният сам ще взема решения?

 

- Точно така. За да гласува например, няма да отидат двамата с подкрепящия в изборната кабинка, за да попълни бюлетината.

С проекта за нов закон се дават всички права на хората с психични увреждания. Те ще имат право не само да гласуват, но и да бъдат избирани за народни представители, за общински съветници, за всеки пост. Въпросът е дали те реално ще се включат в упражняването на това право. Така че, не трябва да сме притеснени, че те ще тръгнат в една група и ще ходят да гласуват. В семейството си, разбира се, или с лицето, което им е доверено, може да се консултират и дискутират за кого да гласуват, както се случва и с всеки от нас. Но това е тяхно право – да отидат и да гласуват, и няма да има кой да ги ограничи. Съвсем от скоро вече има подадена в Европейския съд по правата на човека такава жалба от поставено под запрещение лице, на което му е било отказано да гласува у нас. По отношение на мерките за подкрепа, се предвижда да има договор за подкрепено вземане на решения, който ще бъде одобряван от съда. Ако човек започне да усеща и сам, че вече има трудности във вземането на решения, ще може да си състави и предварителна декларация. В нея ще указва, че когато настъпи моментът да не може повече да взема самостоятелни решения, поради деменция например, негово доверено лице – син, дъщеря, приятел или друг близък, вместо него или ще го подпомага да реши примерно какво да прави с имотите си. Това или друго, също доверено лице вместо него ще реши или ще го подпомогне да реши какво да прави с получената рента. И така за абсолютно всеки аспект.

 

- В момента под запрещение попадат и лицата в будна кома. Какво ще се случи с тях и няма ли да има пречки пред близките им да се грижат за тях?

 

- Всъщност в момента законодателството ни не урежда комата. Близките на такива хора обикновено, за да ги поддържат на лечение, продават всичко, което могат. И когато се стигне да се продаде имуществото и на самия човек в кома, се стига до съда и се иска да бъдат поставени под запрещение. По мое мнение поставяне под запрещение на лице в кома противоречи на закона, но има случаи, в които съдът го допуска, защото разбира, че близките нямат какво друго да направят. Затова сега изрично и за първи път предвиждаме какво се случва в състояние на кома. Приравняваме лицето в такова състояние на изчезнал. В тези случаи съдът назначава представител на лицето в кома и може да разреши отчуждаване, ипотекиране, залагане и извършване на други действия с имуществото, когато това е в полза на изпадналия в такова състояние или при наличието на негова нужда. Тоест, в закона за пръв път уреждаме тази хипотеза и помагаме на близките на такива лица.

 

- Как ще бъдат защитени имуществените интереси на лицата с психически заболявания?

 

- Конвенцията на ООН изисква хората с увреждания, включително с психически, да се разпореждат с имуществото си както желаят, защото това е тяхно право. Когато обаче някой изпадне в труден момент и усеща, че вече може да бъде манипулиран и подведен да си продаде имуществото, може да поиска от съда да му определи мярка подкрепено вземане на решение и да го ограничи да не се разпорежда с повече от определена сума, както и да на се разпорежда за определен период с имота си. Ако става въпрос за човек, който вече е в състояние, в което не може да осъзнае какво се случва, негови близки също може да поискат мерки за подкрепа и мерки за защита – съпрузите, роднини по възходяща и низходяща линия, братя, сестри, доверено лице, както и кметът на общината като орган на подкрепено вземане на решение.

Ограниченията за продажба на имоти ще се вписват в специалните нотариални книги. Сега ако някой бъде поставен под запрещение, това не се вписва никъде. При новата уредба обаче, всеки нотариус, пред който се изповядва сделка, види, че се касае за имот на лице, което има ограничения да продава, ще трябва да спре сделката. Освен това предвиждаме и в национална база данни „Население“ в графата „правни ограничения“ също да се вписва за съответното лице дали има определена мярка за подкрепа или мярка за защита. В новия закон е предвидено ако при извършване на сделка един нотариус установи, че продавачът или купувачът може да е манипулиран или не оценява характера и последиците от своето решение по сделката, то той ще е длъжен да не извърши сделката в същия ден, каквото иначе е законовото изискване, а да определи срок от поне 1 седмица, в която човекът да бъде допълнително консултиран. Това означава, че нотариусът ще може да събере близките, да извика социален работник, да разбере каква е ситуацията и в крайна сметка да откаже да извърши сделката. Той дори ще дължи обезщетение за вреди, ако не изпълни това законово задължение.

 

- Какви са гаранциите, че психично болният няма да бъде излъган от определеният му за подкрепящ?

 

- В Наказателния кодекс сме предвидили два нови състава. Ако някой, който е подкрепящ, извърши измама по отношение на лицето, което подкрепя, се предвижда наказание от 1 до 8 години затвор, а при злоупотреба с доверието на лицето с психично увреждане, умствена изостаналост или деменция– до 3 години затвор и глоба от 100 до 300 лв.


Снимка: зам.-министърът на правосъдието Вергиния Мичева-Русева
МП


Автор: Мина Маринова

Източник: Монитор , 28 юни 2016 г.

Сходни публикации

Растеж в бурни времена

Растеж в бурни времена

Годишен форум на Института за пазарна икономика и Фондация за свободата “Фридрих Науман” за състоянието на икономическата

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представя „Съдебната власт в числа”

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представя „Съдебната власт в числа”

ПРАВОСЪДИЕТО В ЧИСЛА: Първото и единствено по рода си интерактивно табло, което представя работата на съдебната власт по ясен и

Нови правила в ЕС за политическата реклама

Нови правила в ЕС за политическата реклама

От днес влизат в сила нови правила на ЕС за определяне на общи стандарти относно прозрачността и таргетирането на политическата