Нов Закон за храните бе одобрен от Министерски съвет

През изминалата седмица Министерски съвет одобри проекта на нов Закон за храните, който е резултат от едногодишна съвместна работа между държавата, официалния контрол, индустрията и неправителствени организации. Промените идват заради необходимостта от принципно нова уредба, съответстваща на европейските стандарти за защита на здравето на човека и потребителските интереси по отношение на храните. За целта е предвидено прилагането на интегриран подход за контрол на цялата хранителна верига по отношение на безопасността и качеството на храните.

Законопроектът създава редица нови положения, които липсват в сега действащия Закон за храните, приет през 1999 г. Многократните му изменения водят, по-скоро, до затруднения при прилагането му, но не и до релевантна на днешните реалности законова база.

Добра новина за социалната сфера е предложената за пръв път в закона дефиниция на хранителното банкиране. Оползотворяването на храната, годна за употреба, която не се използва, е необходим механизъм за осигуряване на храна за социално слаби, на нуждаещи се в случаи на кризи и бедствия. Регламентацията на законово ниво ще даде яснота относно това на какви условия трябва да отговарят занимаващите се с тази дейност и начините да бъдат контролирани. Законът предписва, че субектите, които  ще приемат, съхраняват и предоставят дарени хранителни продукти с цел достигането им до нуждаещите се, следва да са юридически лица с нестопанска цел в обществена полза. До момента има една такава банка, която функционира от 2012 г. – Българска хранителна банка. Очаква се законовата регламентация да доведе до стимулиране повече неправителствени организации да се включат в процеса по осигуряване на хранително подпомагане на нуждаещи се лица.

Всяка година в България се унищожават около 670 000 тона хранителни продукти, които се равняват на 2, 2 милиарда порции. Същевременно, дарените от страна на бизнеса храни за изминалата година са под 1 процент от общото количество унищожени – приблизително 250 тона. Една от причините за това е липсата на стимул за търговци и производители да даряват храни. Според действащото законодателство подарените хранителни стоки се облагат с 20% ДДС и за търговците и производителите на хранителни продукти излиза много по-изгодно да бракуват и унищожават храната, като за това ДДС не се начислява. В тази посока е и предложението за отпадане на ДДС  върху дарените храни, което бе внесено през април тази година от група народни представители (законопроект № 654-01-49, достъпен на страницата на Народното събрание. Към настоящия момент обаче предложението все още не е разгледано от парламентарните комисии. С новата уредба на Закона за храните се очаква отпадането на данъка при безвъзмездно даряване на храни да стане факт. Това ще стимулира производители и търговци да предоставят повече и не само пакетирани, но и пресни продукти, които да достигат до нуждаещите се.

В защита на облекчаването на режима за даряване на храни се обяви и омбудсманът Мая Манолова. Заедно с представители на организации на производители на храни тя проведе среща с министъра на финансите Владислав Горанов. Според министъра ефектът от отпадането на данъка ще е поносим за бюджета, стига да не се допускат злоупотреби от страна на бизнеса. За целта се предвижда специална наредба на министъра на земеделието и храните след приемането на закона, с която да се въведат изискванията за реда и начина за безвъзмездно предоставяне на храни.

Изненадващ момент в законопроекта е предложението за намаляване с над 10 пъти съществуващите санкции за производство и продажба на генетично модифицирани храни. Предвижда се глобата за производство и/или продажбата на храни и добавки, съдържащи съставки, произведени от ГМО, да бъде от 2000 до 4000 лева, ако е нарушен законът, за разлика от досегашните 25 000 до 35 000 лева и от 35 000 до 70 000 лева при повторно нарушение. За юридически лица и еднолични търговци в момента глобата е от 50 000 до 70 000 лв., а при повторно нарушение тя се вдига от 70 000 до 110 000 лв., докато законопроектът предлага размерът й да стане от 4000 до 6000 лв.

Същият размер на глобите е заложен и за пускане на пазара или за използване на неразрешени първични пушилни кондензати и първични катранови фракции в или върху храни или при производството на извлечени пушилни ароматизанти - става дума за веществата, които се използват при производството на пушени меса и колбаси. Таква минимална глоба е предвидена още и за облъчване на храни с йонизиращи лъчения и за използване на неразрешени материали в опаковките.

В проектозакона за храните се регламентират също така процедури за регистрация/одобрение на обекти за производство и търговия с храни, условията и реда  за пускане на пазара в България за първи път на храни със специално предназначение и хранителни добавки, както и изискванията при търговията с храни от разстояние и регистрацията на транспортните средства за превоз на стоки от неживотински произход.

Тепърва предстои да чуем аргументите по отделните текстове на законопроекта. Очаква се той да бъде разгледан през есенната сесия на Народното събрание и вероятно ще се стигне до промени в някои от предложените текстове. Ако бъде приет, съществува възможност отпадането на данъка при даряването на храни да влезе в сила от началото на 2017 г.