Как живеят ромите в Европа?

Презаселването е един от най-трудните проблеми в резултат на вълната от мигранти в Европа, коментира Economist. Политици и анализатори често обсъждат как да бъдат интегрирани новодошлите и колко добре ще се справят те след това.

Ако напредъкът на ромското население на континента може да бъде някакъв показател, новопристигналите може би ще са обречени на мизерно съществуване. Ново проучване на Агенцията на ЕС за основните права (FRA) представя мрачна картина за условията на живот на най-голямото етническо малцинство на континента.

Проучването на условията, при които живеят ромите, обхваща 9 страни членки – България, Хърватска, Чехия, Гърция, Унгария, Португалия, Румъния, Словакия и Испания. В него са участвали почти 8000 домакинства и над 33 хил. роми, като от България са били малко повече от 100 домакинства и 4278 роми.

Общо 17% от жителите на страните от ЕС са в риск от бедност. Според FRA при ромите този дял е 80%. Почти една трета живеят в домакинства без течаща вода, а около половината нямат санитарни помещения или бани. В България процентът на домакинствата с електричество е изключително висок - около 98%-99%, а на тези с течаща вода – 78%. По-нисок е делът на ромите, които нямат санитарни помещения или бани – 65%.

Нещо повече, образователното ниво сред ромите е много ниско. В Гърция, където ромската общност живее в особени трудности, 42% от ромите на възраст между 16 и 24 години не са завършили никакво образование.

Феномен, който явно изостря подобни слаби резултати, е сегрегацията. Смята се, че около 60% от ромското население в Европа живее в гета, които от своя страна са силно обвързани с бедността. Образователната сегрегация е най-широко разпространена в България, където 27% от децата роми на възраст от 6 до 15 години посещават училище, където всички ученици са от един и същ етнос. Дори в смесените училища много деца от ромски произход се слагат в отделни класове. Докладът посочва, че сегрегацията понякога се постига заради използването на специални училища, създадени за обучение на деца с увреждания. В Словакия 18% от децата роми посещават подобни училища.

По отношение на пазара на труда една трета от анкетираните членове на ромски домакинства казват, че са „безработни“, като този дял е над 50% в Хърватска (62%), Испания (57%) и България (55%). Освен това има значителна разлика между половете. 34% от мъжете роми казват, че работят, докато при жените този дял е едва 16%. За сравнение, разликата между половете сред общото население също е значително, но не е толкова голяма като сред ромите – 71% работещи мъже спрямо 57% при жените.

Всичко това не вещае добро за тълпите бежанци, които пристигат по бреговете на Европа. Макар че ромската общност е особено отлъчвана група, тя показва колко дълбоко са заложени етническите разделения – и колко трайни може да са вредите.

Снимката е дарение на НПО Портала от SolySim Photography. Без право на разпространение от трети страни.