С 20-25% се е увеличил броят на двойките белоглави лешояди в България, а с над 100 % се е увеличила територията, която обитават

Емилиян Стойнов от Фонд за дивата флора и фауна, които са част от проекта „Нов живот за лешоядите“ в партньорство със „Зелени Балкани“, в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка със случаите на открити мъртви белоглави лешояди, тяхната популация и грижите, които се полагат за тях в България.

Фокус:Зачестиха случаите на намерени мъртви лешояди, ясни ли са причините за смъртта на птиците и има ли опасност за тяхната популация?

Емилиян Стойнов: В Кресненския пролом има случай на открит мъртъв белоглав лешояд и един в бедствено състояние. Не може да се каже, че са зачестили, а че има конкретен случай. Някой е заложил примамка за хищници, което е забранено според българското и международното законодателство. Лешоядите най-вероятно са яли или от примамката, или от друго животно, което впоследствие е умряло от отравяне. Това, което имаме като информация е, че лешоядите са яли директно от примамката. В този район са открити умрял вълк, лисица, дива свиня, ловджийски и овчарски кучета. Специално за Кресненския пролом е новосъздадена колонията от няколко години вследствие на наш проект за връщане на вида в Пирин, Рила и Кресненския пролом. Създаде се новата колония, тъкмо вече имахме първите резултати миналата година: успешно загнездване, отглеждането на първите две малки в района от две гнездящи двойки. Много е притеснително, че срещаме отново причините, поради които са изчезнали лешоядите през 50-те и 60-те години на 20 век от този район, а въобще от голяма част от България. Тогава е било масова практика и държавна политика, а сега е строго забранено. Въпреки това този фактор продължава да действа.

Фокус:Какво показват последните преброявания на белоглавия лешояд в България?

Емилиян Стойнов: Като цяло има увеличаване на числеността, поради мерките, които се прилагат. Естествената колония на вида в Източните Родопи продължава да се увеличава и вече достига над 80 двойки тази година. Колониите, които бяха създадени вследствие на специални проекти за възстановяването на вида в районите на Котленска планина, Сливен, в Централен Балкан, във Врачански Балкан и Кресненския пролом също се увеличават вследствие на интензивни природозащитни дейности. Заплахите отизползването на отрови винаги я е имало. Надяваме се държавните институции да вземат необходимите мерки за намаляване и прекратяване на тези дейности и в същото време да видят каква е причината да се случва това нещо.

Фокус:Какво е мястото на България по численост на белоглави лешояди на Балканския полуостров?

Емилиян Стойнов: Най-голяма популация на белоглави лешояди има в Сърбия, другата е в Гърция, като там става въпрос само за остров Крит, т.е. континенталната популация е изчезнала поради същата причина – използване на отровни примамки. Ние сме в общи линии на трето място. Имаме проекти за възстановяване на популацията на лешоядите на повече места, докато при другите популациите са концентрирани в един единствен район. Имаме потенциал да станем лидери на брой гнездящи двойки в близките години. Трябва да се работи повсеместно и да има разбиране от страна на местните животновъди, ловците и институциите.

Фокус:Какви грижи се полагат за белоглавия лешояд в страната?

Емилиян Стойнов: Основните дейности са в две направления – предотвратяване на използването на отровни примамки и обезопасяването на електрически стълбове, които в определени райони се използват от птиците да кацат по тях и електрическият ток ги убива. Има решение на тези проблеми - могат да се изолират определени стълбове и да се модифицират на някои места, за да са безопасни за птиците. Тъжно е, че това не е залегнало като масова практика при инсталирането на нови трасета.

Другото, което се прави за белоглавите лешояди е подхранването – лешоядите изпълняват ролята на екарисаж – по естествен начин унищожават труповете на умрели животни. Определените животни от фермите могат да се поставят на достъпни за лешоядите места, на т. нар. площадки за подхранване. Във високопланинските райони пък животните могат да бъдат оставени направо на пасището, където е умряло, където лешоядите да могат да го изядат и по този начин да предотвратяват разпространението на паразитози и на някои заразни болести. Така че лешоядите са много ценни в това отношение.

Фокус: Наскоро беше открито първо гнездо на белоглави лешояди в Централен Балкан, разширил ли е се ареалът на популацията на лешоядите в България?

Емилиян Стойнов: Да, разширява се, именно благодарение на тези няколко проекта, които целят възстановяването на вида на няколко места по Стара планина, в Рила, Пирин и Кресненския пролом. До 2010 г. белоглавият лешояд се срещаше само в Източните Родопи. Там се увеличаваше популацията, но обитаваше все в един и същи район. Оставаха все по долината на река Арда, между Кърджали и Маджарово, а през последните 6-7 години благодарение на освобождаването на птици в няколкото места вече популацията се простира на много по-голяма площ. Броят на двойките също се увеличава. Само миналата година имаме нови 20-25 двойки извън Източните Родопи по всички тези нови места, които са загнездили, което е с 20-25 % увеличаване на броя на двойките в България. В същото време с над 100 % се е увеличила територията, която обитават. Птиците, които са пуснати през 2010-2011 г., сега навлизат в полова зрялост и започват да гнездят. Тепърва ще се види резултатът, ако няма насрещната проблематика, както е в случая с отровите.

Снимка: Уикипедия