Д-р Румяна Динолова, психиатър: Бърнаут не се преодолява с почивка, а с промяна

Интервю на Дневник 

Един от всеки петима българи е изпитвал депресия или пристъп на тревожност в живота си. Това са най-честите психични терзания в световен мащаб - според Световната здравна организация са вече и сред водещите причини за загуба на работоспособност и трайно влошаване на здравето. Никой не е защитен от подобни проблеми, но колкото по-информирани са хората, толкова по-лесно могат да вземат мерки и да се преборят, за да върнат психичното си здраве.

Д-р Динолова е зaвъpшила мeдицинa пpeз 1995 г. в Meдицинcĸия yнивepcитeт в Πлeвeн. Πpeз 2004 г. пpидoбивa cпeциaлнocт "Πcиxиaтpия" в МУ - София. Дoпълнитeлни cпeциaлизaции провежда в "Kinki University" в Осака, Япония; Холандския Trimbos Institute и Лондонския King`s College. Сега е хоноруван преподавател в Софиския университет и Югозападния университет. Члeн е нa Бългapcĸaтa пcиxиaтpичнa acoциaция, на ІЕРА и на Българския лекарски съюз. Учacтвaла е в paзpaбoтвaнeто нa пpoгpaми зa paннa диaгнocтиĸa и интepвeнции пpи пъpви пcиxoтичeн eпизoд пpи xopa c шизoфpeния и е кoopдинaтop нa CЗО зa Бългapия пo пpoблeмитe нa нacилиeтo.

Д-р Динолова, когато се говори за психични проблеми, професионалното прегаряне обикновено остава на заден план. Какъв е механизмът, по който се установява то и какво се предприема?

- Бърнаут не е формулаиран и не влиза в диагностичния класификатор на болестите, затова е различна тема. Но има много научни разработки, които мерят ефектите му и изследват темата.

Много фирми използват тази информация, за да отчитат начина, по който работят служителите им и какъв е рискът им от прегаряне, както и за да прилагат програми за превенция. Защото бърнаут може да доведе до сериозни икономически загуби и до голямо текучество, така че интересува икономически самите фирми и е въпрос на съобразителност те да вземат мерки за предпазване на служителите си.

Има различни начини за справяне с бърнаут – индивидуални и колективни. Индивидуалните са свързани с търсене и намиране на смисъл в ежедневните работни задачи. Има едно правило, че на всеки пет години трябва да се сменя работното място, за да не влизаш в рутината. Т.е. избягването на рутинирането на работата е основната превенция на прегарянето на индивидуално ниво.

По отношение на колективните мерки – те вече са неща, свързани с работата в екип, с възможноста за споделяне между колегите и изразяване на емоциите, различни копинг стратегии и стратегии за повишаване на доверието между членовете на екипа. Модерно е и се правят такива упражнения и извън работното място – така наречените тийм билдинги. Това са обучения как да работим в екип, но помагат и за намаляването на риска от бърнаут.

Ако бърнаут е преумората от работата, естественото противодействие не е ли да си вземеш отпуска и да си почиваш?

- Бърнаут не е точно преумора, в смисъла на това да си уморен физически от работата. Бърнаут е психическа категория и е свързан по-скоро със загубата на целите. Това е основното нещо, което те кара да се чувстваш не на мястото си – когато загубиш смисъла на работната задача; когато виждаш, че каквито и усилия да полагаш, задачата не се изпълнява; или когато виждаш, че каквито и усилия да полагаш, това не се оценява, или вместо да се оцени, се трупат нови и нови задачи. Това е малко като при възпитанието на дете – ако не го поощряваш за добре свършената работа, рискуваш да се сдобиеш с един по-труден тийнейджър в следващия етап от живота.

Значи ако усещаш тези признаци у себе си не търсиш лекар. А какво трябва да предприемеш?

- Когато става въпрос за бърнаут синдром, и когато той не оказва влияние върху личния живот, защото и това е възможно, тогава консултацията не е необходима. Но е добре този проблем да се интервенира, защото може да е причина за последващо отключване на депресия.

Обикновено хората се справят чрез повече предоставяне на позитивни емоции в социалната и личната среда, или търсят и намират нова работа, която да ги мотивира. Необходима е някаква промяна на ситуацията - например искат от шефа си да бъдат повишени или пък понижени. Промяната в статуквото винаги води до промяна и във възприятията.

На бърнаут етапа е рано да се мисли за лекар, но със сигурност трябва да се обърне внимание, особено когато става въпрос за такива професии, които интензивно работят с хора и се срещат със страданието на другите. Защото прегарянето и посттравматичното стресово разстройство например, което е включено в диагностичния справочник, са такива състояния, които водят до промяна в емоционалното преживяване и до едно състояние, което ние психиатрите наричаме дистимия – трайно понижено настроение, при което нищо в живота не те кара да се чувстваш щастлив.

Това е причината различните състояния като тревожните разстройства, депресията, а ето – и бърнаут – трудно да се различват. Те изглеждат много свързани, как може човек да ги дефинира сам за себе си и да прецени каква помощ му е необходима?

- Свързани са и те много често вървят ръка за ръка, т.е. са коморбидни състояния, които протичат едновременно. Но винаги има водещ симптом и винаги човекът, който търси помощ, определя едно от двете като нещото, което го измъчва повече от другото.

Възможно е продължителната тревожност да доведе до депресивно състояние, и обратното – може депресивното състояние да протича с тревожни мисли, които да провокират тревожни състояния. Но могат и да съществуват сами по себе си, защото има много хора например, които имат тревожни разстройства като паник атаки, генерализирано тревожно разстройство или пък изолирани фобии, които нямат нищо общо с депресивни състояния. Атаката идва и си отива, човек я преживява и продължава напред.

Има и много тежко протичащи панически разстройства, които могат да доведат до инвалидизация дори, до невъзможност човек да излезе от дома си, което ако продължи много дълго време, може да доведе и до отключване на депресия.

Лечението при тревожните разстройства, както при депресията, може да е медикаментозно, но и когнитивно-поведенческата психотерапия е доста ефективна в тези случаи.

Какви могат да бъдат причините за поява на тревожни разстройства?

- Причините за тревожност са свързани с нещата, които се случват в живота ни, но и с това какъв е капацитетът ни да се справим с тях в момента.

Ето например една жена, която никога като момиче не е имала страх от кучета, докато е бременна може да получи фобия, защото пази освен себе си и живота на бебето си. И този страх от кучета може да остане след това. Или пък един млад човек, който никога не е имал страх за здравето си, в 30-ата му годишнина внезапно умира някой близък, баба, дядо, баща от инфаркт – и той започва да се страхува и да прави панически атаки със симптоми, подобни на инфаркт.

Такъв провокиращ момент винаги има. Дори се знае, че и най-обикновен грип може да провокира отключването на тревожно разстройство и особено паник атаки. На всеки може да се случи, още повече че при тревожните разстройства няма унаследяване. Наследственост има по-скоро при рекурентно депресивните разстройства, там 15% от хората са предразположени и фамилният фактор е голям.

Важно е в тези моменти човек да си припомни, че това са заболявания, а не прояви на слабост, и че има източници на информация и специалисти, към които може да се обърне за помощ.

Снимка: Pixabay