НПО призоваха правителството да поеме отговорност за ратификация на Истанбулската конвенция

Неправителствени организации призоваха правителството да поеме отговорност за ратификация на Истанбулската конвенция – най-късно до началото на юни. Те настояват пред настоящия кабинет и общините да сътрудничат активно за откриване на повече Кризисни центрове за лица, преживели насилие, в съответствие със стандартите на Съвета на Европа.

От 5 май 2017 г. стартира европейската кампания за живот без насилие, организирана от WAVE /Women Against Violence Europe/. Координатор на кампанията за България е Фондация „П.У.Л.С." – Перник в партньорство с фондация „Български център за джендър изследвания” - София и Хасково и със съдействието на останалите членове на Алианс за защита от насилие, основано на пола/АЗНОП/. Краят на кампанията ще се състои на 21 септември 2017 г. – Международен ден на мира.

Целта на кампанията е да се призоват правителствата да предприемат адекватни действия за живот без насилие. Насилието срещу жените е тревожно и често явление. То се случва всеки ден във всички социални общности в много ужасни аспекти и форми.

Всяка трета жена на възраст над 15 години в Европа и по света е жертва на физическо и/или сексуално насилие. Това са 62 милиона жени в Европейския съюз! Между 40% и 70% от потърпевшите (в зависимост от европейската страна) са били убити от техните настоящи или бивши партньори, докато за сравнение броят на убити мъже е 4% - 8%. Ежегодно много жени са убити от собствените си партньори и се приема, че броят на недекларираните случаи е много по-сериозен.

През 2016 г. и в България продължава тенденцията жените да бъдат убивани от своите съпрузи, бивши съпрузи или партньори. В градовете, където работят активно организациите, членове на Алианс за защита от насилие, основано на пола, средно биват убивани между 6 и 8 жени годишно, като например през 2016 г. девет жени във Варна са убити от своите настоящи или бивши партньори.

Европейската мрежа WAVE отбелязва, че в 46-те европейски държави има само около 1800 женски приюта/или т.нар. Кризисни центрове/ с общо 27 000 места. Това означава, че липсват 48 000 места за жени и техните деца! Например в Унгария и Латвия все още няма кризисни центрове за жени, жертви на насилие. В много други европейски държави кризисните центрове са закрити по икономически причини, а правителствата отказват да създадат специални съоръжения за жените, които са преживели насилие. В Европейския съюз в 28 държави има само 9 линии за помощ на пострадали, които са на разположение безплатно и денонощно.

Броят на жените, пострадали от насилие, основано на пола в България е изключително голям, а защитата, която се дава и гарантира от държавата, все още е недостатъчна. Най-бързият и ефективен начин за предоставяне на непосредствена помощ и закрила срещу убийство или друга форма на домашно насилие и насилие основано на пола е настаняването на жертвата и нейните деца в Кризисен център за лица, преживели насилие.

Броят на тези Кризисни центрове – всички, изградени от неправителствени организации, е малък и недостатъчен, за да посрещне нуждите на обществото ни. Недостатъчно и фрагментарно е и финансирането на такива центрове. Това налага спешно изграждане на още такива центрове, което обаче става по искане и с разрешение на съответната община, твърдят неправителствените организации.

За съжаление при повечето общини липсва воля за изграждане на такива центрове, а някои от тях дори се противопоставят на предоставянето на тази услуга. Необходимо е активно сътрудничество на централната власт и общините за изграждането на повече Кризисни центрове за пострадали от насилие и за подкрепа на неправителствените организации, работещи активно в подкрепа на пострадалите от домашно насилие.

Само една от всеки пет жени, пострадали от насилие, знае къде може да се обърне за помощ. В много страни липсват адекватни и специфични механизми за подкрепа, както и ефикасни и ефективни закони, свързани с ограничаване на насилието. Често полицията и съдебната власт по-скоро защитават извършителите, а не пострадалите от насилие.

През изминалата година, АЗНОП продължи кампанията си, стартирала още в периода 2012- 2013 година, за спешно, дори незабавно ратифициране на Истанбулската конвенция, която задължава държавите да въведат редица наказателно-правни и социални методи за превенция и борба с насилието, основано на пола.

Конвенцията беше подписана от България, но не и ратифицирана, поради което все още не е влязла в сила. Тази конвенция е ратифицирана вече от 22 държави в Европа. България бави ратификацията неоснователно, въпреки готовност с промени в законодателството и с това препятства достъпа на жените до инструментите за превенция и защита, които предоставя Конвенцията. Необходима е ясно изразена политическа воля за незабавна ратификация на Истанбулската конвенция. Едва след нейната ратификация е възможно пълното и отговорно синхронизиране на българското законодателство с изискванията на Конвенцията.

Затова, призоваваме новосформираното правителство да поеме отговорност за ратификация на Истанбулската конвенция– най-късно до началото на месец юни 2017 г. Настояваме пред настоящия кабинет и общините да сътрудничат активно за откриване на повече Кризисни центрове за лица, преживели насилие, в съответствие със стандартите на Съвета на Европа, заявяват неправителствените организации.

Снимка: Pixabay