Рециклирането в България се е повишило с едва 10 процента за последното десетилетие

Екоорганизации призовават българското правителство спешно да съсредоточи усилията си върху увеличаване на дела на разделно събираните и рециклирани отпадъци,
за да излезе от „опашката" на най-изоставащите страни в ЕС

България заема назадничава позиция в предстоящите преговори в Брюксел, които ще определят бъдещето на управлението на отпадъците и въздействието му върху живота на хората в България и Европейския съюз до 2030 г. Това установи екологично сдружение „За Земята“ [1] чрез официално запитване към български държавни служители като част от процес на събиране на мнения от всички държави-членки на ЕС по инициатива на няколко големи европейски екоорганизации. [2] С цел да насърчат открит и прозрачен процес на вземане на решения и повече амбиция в управлението на отпадъците, екоорганизациите създадоха интерактивна онлайн карта, която показва кои страни възпрепятстват ключовите мерки за преход към кръгова икономика.

Вижте позициите на различните държави тук https://goo.gl/Fi9DvU (на английски език).

Напомняме, че по-рано тази година Европейският парламент одобри [3] по-високи цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и намаляване на количеството образувани битови отпадъци, включително опаковките и хранителните остатъци, както и по-строги изисквания към схемите за разширена отговорност на производителя.[4] До края на май трите институции на ЕС - Европейската комисия, Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз - ще преговарят за окончателния текст на новите закони за отпадъците.

България очаквано е една от държавите, отхвърлящи по-високите цели като непостижими. По данни на Евростат за последното десетилетие (2006 г-2015 г.) рециклирането в България се е повишило с едва 10 процента, от 19% на 29 процента. За да постигне дори настоящата задължителна цел за 50% рециклиране до 2020 г., България трябва да увеличава дела на рециклираните отпадъци четири пъти по-бързо от досегашния 1% годишно. Припомняме също, че наскоро Европейският съд осъди България за продължаващото съществуване на несъответстващи, но незакрити сметища в страната.[5]

Екоорганизации призовават българското правителство вместо да блокира прогресивните европейски политики, спешно да съсредоточи усилията си върху увеличаване на дела на разделно събираните и рециклирани отпадъци, за да излезе от «опашката» на най-изоставащите страни в ЕС.

Евгения Ташева от екологично сдружение „За Земята" подчертава:

„България има много малък шанс да постигне задължителната цел за 50% рециклиране до 2020 г., ако продължаваме по настоящата схема на събиране и третиране на предимно смесени битови отпадъци – това води само до все по-бързото запълване на новите депа и старите сметища, както и до скъпо струващо унищожаване на иначе рециклируеми отпадъци чрез изгарянето им в циментови заводи.“

Мейв Булжир от Приятели на Земята-Европа допълва:„Споделяме становището на Европейската комисия [6,9], че за да напредне по отношение на управлението на отпадъците, България трябва да смени курса към интензивно разделяне при източника, съчетано с такса „Битови отпадъци“ според количеството и разширена депозитна система за бутилки от напитки и други опаковки.“

На карта са заложени значителни ползи от цялостното изпълнение на европейското законодателство за отпадъците, сред които са и откриването на между 16 500 и 29 000 нови работни места в България, както и

72 милиарда евро годишно спестявания от избегнати екологични и здравни щети в Европа.[6,7]

Наскоро изтекъл документ с общата позиция на Съвета на ЕС показва, че, въпреки прогресивните виждания на държави като Франция, Белгия и Холандия, засега в Съвета преобладава слабата амбиция.[8] Редица страни-членки не желаят напредничаво европейско законодателството в областта на отпадъците. Ако в текущите преговори надделее консервативната позиция, плановете за ускоряване на прехода на Европа към кръгова икономика най-вероятно ще се сринат.

Подобно на България, Унгария, Литва, Латвия, Чехия и Словакия също не подкрепят изцяло новите цели. Изненадващо, срещу по-амбициозно законодателство са Дания и Финландия, които често са представяни като лидери в политиката за отпадъците, въпреки огромното количество генерирани отпадъци на глава от населението (близо 800 кг/жител/година в Дания спрямо 400 кг/жител/година в България). Също неочаквано, страни като Гърция, Румъния, и Испания, които не са сред европейските отличници в управлението на отпадъците, застават зад по-доброто разделно събиране и повишаване на рециклирането, повторната употреба и предотвратяването на отпадъците.

Бележки

--------

[1] Екологично сдружение „За Земята“ (www.zazemiata.org) е независима неправителствена организация, част от “Приятели на Земята” (Friends of the Earth, www.foeeurope.org) и член на международните организации CEE Bankwatch Network (www.bankwatch.org, Мрежа за наблюдение на Международните финансови институции за Централна и Източна Европа), ZWE (www.zerowasteeurope.eu, Европейска мрежа за Нулеви отпадъци), GAIA (www.no-burn.orgГлобално обединение срещу инсинераторите), както и на националните Коалиция „За да остане природа в България“ (www.forthenature.org), Българска антиядрена коалиция, България без цианиди, Коалиция за устойчиво ползване на фондовете на Европейския съюз и Коалиция за климата - България.

[2] Инициативата е на широка мрежа от неправителствени организации, начело с Европейското бюро по околна среда (www.eeb.org, EEB), Приятели на Земята – Европа (FOEE) и Европейската мрежа за нулеви отпадъци (ZWE), представлявани в България от екологично сдружение „За Земята“.

[3] Обсъжданите предложения са част от три основни директиви на ЕС:

Директивата за отпадъците, директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки и директивата относно депонирането на отпадъци. Подробности на страницата на Европейския парламент: https://goo.gl/RWfekW

[4] Принципът за разширена отговорност на производителя определя задълженията на производителите и вносителите на продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци (опаковки, автогуми, МПС, найлонови торбички, батерии, електоутреди), като това да организират разделно събиране или обратно приемане на на продуктите – например чрез цветните улични контейнери за отпадъци от опаковки или кутиите за батерии в магазините.

[5] http://www5.moew.government.bg/?p=56412

[6] Европейска комисия, Брюксел, 3.2.2017 г. SWD(2017) 35 final.

Преглед на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда. Доклад за БЪЛГАРИЯ:

http://ec.europa.eu/environment/eir/pdf/report_bg_bg.pdf

[7]

http://www.wrap.org.uk/content/economic-growth-potential-more-circular-economies

[8]

http://www.politico.eu/pro/council-wants-to-further-reduced-recycling-targets-for-packaging-waste

[9] През 2012 г. ЕК препоръча на България да въведе в средносрочен план такса „Битови отпадъци“ на принципа „плащаш повече, ако изхвърляш повече“ в рамките на специална Пътна карта (European Commission 2012.

Roadmap for Bulgaria. Support to Member States in improving waste management based on assessment of Member States’ performance http://ec.europa.eu/environment/waste/framework/pdf/BG_Roadmap_FINAL.pdf,

стр. 5-6:). През 2017 г. ЕК повтаря тази препоръка в Преглед на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда: Доклад за България (http://ec.europa.eu/environment/eir/pdf/report_bg_bg.pdf,

стр. 9).