НПО и учени внесоха становища за спасяване на Кресненското дефиле

Днес няколко природозащитни организации, сред които СДП „Балкани", Института за зелена политика, Информационния и учебен център по екология, Екологично сдружение „За Земята“ и др., както и Националният природонаучен музей към БАН, внесоха становища по заданието за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на Лот 3.2. от автомагистрала „Струма“, с които обосновават необходимостта да бъде оценена и алтернатива за трасе пълен източен обход на Кресненския пролом. По този начин ще се даде възможност на Агенция „Пътна инфраструктура (АПИ) и на цялото правителство да поискат дофинансиране на проекта от Европейската комисия.

Становище в същата посока е внесено и с подписите на 108 учени и специалисти по опазване на биологичното разнообразие. Те призовават АПИ да включи източната алтернатива, с която да се избегне унищожаването на Кресненското дефиле, чието биологично разнообразие е от европейска значимост. Сред подписалите се са представители на научната общност от Националния Природонаучен Музей към БАН, Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН), СУ „Св. Климент Охридски“, Лесотехническия университет, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Регионалния природонаучен музей – Пловдив и други.

Вносителите на всички становища са притеснени, че от АПИ се опитват предварително да извадят от процедурата по ОВОС едната от двете реални алтернативи, [1]които изпълняват едновременно транспортните и екологичните условия. В изказване по БНТ [2] председателят на АПИ, инж. Лазаров заявява, че са получили подкрепа от Европейската комисия за процедура без варианта „пълна източна алтернатива“. Ако това е вярно, то и самата Комисия нарушава задължителни изисквания на европейското природозащитно законодателство.

По този начин, ще се наруши препоръка 98 от 2002 на Бернската конвенция [3], която изисква сегашният път през Кресненски пролом да бъде сведен до локален, обходен на магистралата път, за използване главно от местните хора. Това ще им даде възможност след изграждане на магистралата да развият района като туристическа дестинация – една възможност за развитие на местната икономика, която да компенсира загубите от намаляването на крайпътната търговия след построяването на магистралата. Ако магистралата се построи само частично извън пролома, както планира правителството, то локален път и компенсиране загубите за местните хора няма да има.

Природозащитните организации напомнят, че построяването на магистралата е възможно само ако се изпълнят екологичните изисквания според националното и европейското законодателство. Ако това води до оскъпяване на проекта, то АПИ и българското правителство могат да поискат дофинансиране на проекта от Европейската комисия чрез различните нейни механизми. Това са например Европейският фонд за стратегически инвестиции подкрепящ „Плана Юнкер“, заем от Европейската инвестиционна банка и средства от фондовете за транспортните коридори (ТЕН-Т) и т.н. Според източници в ЕК, с които сме разговаряли, ако България не изпълни изискванията на европейското природозащитно законодателство, то рискува да връща вече изразходваните пари за построените части на АМ „Струма“.

****

[1] Двете алтернативи са: 1) дълъг тунел и 2) пълен източен обход на дефилето,

[2] https://mail.google.com/_/scs/mail-static/_/js/k=gmail.main.en.IBaSK1niTLc.O/m=m_i,t,it/am=OotjAmL-3_cH41oGAFnpMxXmff_55lL5sc89_H9_gCjkC_D_Zv8P4P_Yi7ZQ/rt=h/d=1/rs=AHGWq9BBDaFGz1dw7dtd8HLArqtM1OeiKg

[3] Convention on the Conservation of European Wildlife and Natural Habitats (Bern, 19 September 1979), Texts adopted by the Standing Committee 2001 – 2004, Nature and environment No 142, Council of Europe Publishing