Отворено писмо до министър-председателя на Република България

Миньори от рудник „Бабино" на мини „Бобов дол" протестираха  заради неизплатени заплати и опасност да останат без работа. За пореден път мизерните условия на труд и заплащане на миньорите бяха използвани  от “бизнесмени" и политици за защита на политически и икономически цели.

Стана традиция да се предизвикват протести на миньори преди избори. По този повод беше направен неуспешен (засега) опит за ново прехвърляне на държавни средства към частен собственик,  да бъдат включени ТЕЦ-овете към регулирания пазар, за да могат да се получават повече пари от собственика на мината, за пореден път да се подкрепи губещия и замърсяващ въглищен сектор от държавата. Семействата на работещите в рудник "Бабино" ще бъдат подкрепени с еднократна помощ в размер на 325 лева от държавния бюджет заради арогантното безхаберие на собствениците. Да припомним, че НОИ разсрочи  41 млн. лв. дълг  за осигуровки към НАП през 2014 г., именно на мини "Бобов дол" - „Въгледобив Бобов дол”… няколко дни след изборите за Eвропейски парламент. Дори концесионната такса не е плащана за последните 5 години с аргумент за ниски добиви, това също е приемано от държавните институции без прилагане на законовите форми за контрол. Сумата за концесионните плащания на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД  към държавата е достигнала 560 000 лв. през този период. Абсурдно е как години наред около собствеността на мините и ТЕЦ-овете във въглищния сектор витае неяснота и тайнственост. Политици, бивши министри, журналисти, наричат собствениците „фирми близки до бизнесмена Христо Ковачки“, „фирмите се асоциират с Ковачки“. По документи обаче собствениците най-често са сейшелски, британски , кипърски фирми, без никакъв опит в енергийния сектор...

Поредната гротеска ни сервираха депутатите, създадоха анкетна комисия, която да провери фактите и действията при предоставяне на концесия за добив на въглища от Бобовдолския въглищен басейн, участък "Бабино", за периода 2005 г. до края на септември 2016 г. В този сектор години наред държавата отказва да изпълнява своите задължения да контролира и санкционира  неизпълнение на задълженията от собствениците. Затова се налага да се правят анкетни комисии , за прикриване на бездействието. Не е странно , че един и същ тесен кръг от  политици, министри, „бизнесмени“, чиновници и експерти седят зад нелогичните и престъпни решения в енергетиката, донесли загуби за милиарди на страната ни през последните 26 години. Националният бюджет се източва успешно от тази организирана престъпна група чрез елементарни схеми и зависимости между „бизнесмени“ и политици.

Поради тази причина вече десетилетия се лутаме в омагьосания кръг на „корупционния гьол" АЕЦ „Белене“" и държавно дотиране на замърсяващата въглищна индустрия, съчетано с държане във феодална зависимост на работещите във въглищния сектор от анонимните собственици. Изкривена беше представата за зелената енергия в обществото, като скъпа и ненужна, за разлика от развитието и в останалите страни от ЕС. Няколко поредни правителства демонстрират липса на  политическа воля за изработване на адекватна енергийна стратегия, която да отчита свръхпроизводството на енергия, намаляващия износ, спадащото потребление и повишената енергийна ефективност в индустрията и домакинствата. Световните тенденции за приоритет на енергийната ефективност, ВЕИ и нисковъглеродна икономика. Препоръките на СЗО за преустановяването на употребата на въглища, за да се подобри здравето на хората и да се намалят здравните разходи също не намират място в правителствените документи. По повод на последната криза с протестите на миньорите от рудник Бабино политиците се надпреварваха да “гарантират“  продължаване на въгледобива. Министерството на труда и социалната политика,  Министерството на енергетиката, омбудсмана, щели да направят всичко възможно за това.

Предложение от Екологично сдружение „За Земята“:

Екологично сдружение За Земята е регистрирано през 1995 г. Над 20 години работим в областта на енергийните политики и съхраняване на природните ресурси. Имаме редица позиции и публикации посветени на въглищния сектор в страната: http://sledpepelta.zazemiata.org/

Според нас вече е време вместо  абсурдни обещания за светло бъдеще на въглищния сектор, които противоречат на икономическата логика и грижата за здравето на хората, институциите да се заемат сериозно със задачата за осигуряване на преквалификация и намиране на алтернативна заетост за хората работещи в него. Решенията от срещата за климатичните промени в Париж под егидата на ООН потвърдиха тази тенденция в световен мащаб.

Това не е лесна задача и за успешното и решаване е необходимо институциите да  работят в сътрудничество със синдикатите, бизнеса, учените и НПО. За целта е задължително политиците да престанат да мислят в ограничения хоризонт до следващите избори. Държавата  да изисква пълното и навременно изплащане на концесионните такси и финансови задължения от собствениците, без да им позволява да използват липсата на алтернативна заетост в определени региони за оказване на икономически и политически натиск. Да се следи строго за спазване на екологичното законодателство във въглищния сектор. За осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд не само в изпълнение на европейските директиви, а главно заради здравето на работниците и на населението от регионите около мините и ТЕЦ-овете. Предлагаме нашето сътрудничество и участие в по-широко съставена работна група за изработване на стратегия за постепенно закриване на въглищния сектор с конкретни срокове за отделни обекти и твърди ангажименти за заетите в тях. Въглищната индустрия има своето място в  индустриалната история, но няма бъдеще в България. Колкото по-рано се разбере това, толкова по-плавен и безболезнен ще бъде прехода към нисковъглеродната икономика за икономиката и за заетите в сектора работници. В много от страните от ЕС вече е натрупан опит с постепенно затваряне на въглищни мини и централи.

Алтернативи за икономическото развитие на регионите зависими от въглищата:

Нашата страна закъснява критично с въвеждането на програми за разнообразяване  на местните икономики в моносекторните региони, които зависят от добив и изгаряне на въглища. Курсът на изцеждане на мини и ТЕЦ- ове в област Перник превърна Бобов дол в агонизиращ град, а жителите на Перник намират поминък главно благодарение на близостта си със София и превръщането му в сателит на най-силния икономически център в страната. Въглищата като поминък в тези два града и в мините в целия Югозападен регион са вече мъртви - поддържа ги само гъста мрежа от нечисти политически сделки и пълното обсебване на общинските съвети в двата града от хора, свързани с въглищния сектор. България трябва да последва добрите примери от Германия, Полша, Белгия и други страни от ЕС, които вече тестваха и прилагат мащабни програми за преориентиране на зависимите региони и които ще гарантират безболезнения преход. Има натрупан опит, който може да бъде използван. Прилагането на тези програми трябва да се случи както във вече засегнатите райони на Перник и Бобов дол, така и в регион Стара Загора, където въпреки добрите икономически показатели вече се усеща задъхване във въглищния сектор и след около десетилетие и този регион ще бъде в позицията на Перник и Бобов дол днес. За да не се случи това, дебатът и мерките за по-добро бъдеще трябваше да стартират преди десетина години. Няма как да компенсираме пропуснатите възможности, за това следващият най-добър момент да започнем е точно сега!

Очакваме реакцията на заинтересованите министерства на нашето предложение за сътрудничество.