English   14390 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Д-р Надежда Тодоровска: Възрастните не даваме добър пример на децата - нито като пешеходци, нито като шофьори

 
Д-р Надежда Тодоровска, зам. генерален директор на БЧК, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Отбелязахме Европейския ден без загинали пешеходци. Пред НДК се проведе инициативата под наслов „Облечи се цветно! Запази живота си на пътя!“. Сред организаторите бяха представители на БЧК, техни партньори бяха още много институции и неправителствени организации. Събитието ни провокира да се запитаме за пътната безопасност, най-вече на децата. За нея ще научим от д-р Надежда Тодоровска, зам.-генерален директор на БЧК.

Надежда Тодоровска: Наистина вчерашният ден беше отпразнуван с много викторини, забавни игри за децата пред НДК. Те бяха изключително щастливи да се включат с познанията си как трябва да се движат по пътните артерии на страната и в града. Знаете ли кое ми направи впечатление вчера и бих искала да споделя с Вас? Това, че възрастните не можем да им дадем добър пример - нито като пешеходци, нито като шофьори.

Когато тези деца пресичат организирано по пешеходна пътека в центъра на София, виждаме как колите не спират и правят забранени маневри точно пред голяма пешеходна пътека. Когато това се види от децата, каквото и да говорим, каквито и празници да правим, няма да можем да променим мисленето им и да ги възпитаме добре, защото от нас зависи дали следващата година ще има повече от 32 убити деца в резултат на ПТП. До момента тази е бройката за годината и тя вече надвишава броя за цялата 2015-а, други 1015 деца са ранени.

Какво означава това – че просто не желаем да променим поведението си и няма как да възпитаме децата си в правилно поведение на пътя. А те трябва да знаят не само как да се облекат през зимата, тоест да се облекат с цветни, ярки цветове, за да бъдат забележими отдалече, но трябва и да знаят, че правилата имат значение и трябва да се спазват. Това е, което виждаме, за съжаление, всеки Божи ден по улиците, няма значение дали е в големия град или извън него. Трябва да се опитаме да променим първо себе си, излизайки от вкъщи с добро настроение, с усмивка, но в същото време и с чувство на отговорност, че пазейки себе си, ще запазим и другите около нас. Така че всички ние, обединени в различни организации - не само в БЧК, но и Българската браншова организация по пътна безопасност, Националният дворец на децата, Пътна полиция, СБА и много други, направихме всичко необходимо, за да повдигнем този въпрос още веднъж пред обществото и чрез вас, медиите, да достигнем до хората, защото от тях зависи безопасността на всички ни по пътищата.

Водещ: Да разбирам ли от думите Ви, д-р Тодоровска, че не законът е проблем, а по-скоро нашият манталитет.

Надежда Тодоровска: Очевидно каквито и закони да бъдат написани, трябва да се спазват от хората, тоест трябва да се опитаме да променим поведението си, да осъзнаем колко е важно да променим поведението си, защото ако процесът не мине през осъзнаването, няма да се направят и първите стъпки към промяната на поведението на платното. Не можем да очакваме, че децата ни ще пресичат на зелен светофар, ако майката тегли детето да пресече с нея по пътя преди да е светнало зеленото човече на светофара, още е червено и не иска да изчака 10 или 15 секунди, защото в повечето случаи родителите тръгват, бабите и дядовците дърпат децата без да изчакат може би 10-15 секунди, докато светофарът светне зелено, а нещастието става за миг и децата действат импулсивно. Така че нещата, които правим, имат отражение върху тяхното поведение в последствие. Не е добре да показваме нетърпение и неуважение към правилата не само за пътното движение, изобщо към правилата в нашия живот. Това ще остане, за съжаление, в бъдещото поколение като патерица в поведението им, защото когато не уважаваш правилата, когато не ги спазваш, всъщност ставаш доста хаотичен елемент в обществото и на практика после не можеш да реализираш целите си. Може ли ранено и осакатено дете да се развива успешно по-нататък? Не. Тук не става въпрос за статистика, а за промяна на съдбата на тези деца, ние като възрастни сме отговорни да направим така, че да имат щастливо бъдеще, но най-вече на базата на това, че са живи и здрави.

Така че обличайте се цветно, запазете живота си на пътя, това е нещо, което ще ви донесе особено настроение през последните месеци, когато денят е по-кратък, осветеността на улиците невинаги е толкова добра и поне това, което можем да направим като пешеходци и родители, е да обличаме децата си цветно, ние самите да сме облечени със светли дрехи, за да бъдем забележими отдалеч. Това, което убива, е скоростта. Спирачният път на кола, която се движи с 50 км/ч - разрешената скорост в града, при суха настилка е 35 метра, при леко навлажнена настилка е над 80 метра. Какво означава това? Шофьор трудно би могъл да реагира на човек, който – разсеян - стъпи на пътното платно и иска да пресече, особено ако не се види отдалеч, ако неговата постъпка е рязка и необмислена. Децата стъпват бързо на пътното платно, гонейки се, тичайки, играейки, и е хубаво това да бъде забелязано от шофьорите отдалеч, за да има време за реакция, защото тези 35 до 80 метра спирачен път изискват време. В това време е добре да им помогнем да реагират, защото не само шофьорите са виновни. Много пешеходци преминават неправилно и във втората десетдневка на ноември, в която се намираме, се стремим да обърнем внимание на пешеходците и шофьорите да бъдат по-внимателни, специално към поведението на пешеходците, да запазим живота и здравето им, защото загиват и остават осакатени млади хора в активна възраст, животът им се проваля напълно.

Водещ: Докторе, тъй като говорим за децата, които явно трябва да превъзпитават родители си, поне така излиза от впечатленията, които споделяте с нас, искам да насоча вниманието Ви към проблем, който засяга изключително много младежи, а именно - нелегалните гонки, които са изключително опасни. Може ли този проблем да намери решение, виждате ли възможност за подобряване на ситуацията, може би най-вече чрез младежките структури на БЧК?

Надежда Тодоровска: Нашите младежки структури са много активни по темата „Пътна безопасност“, но не могат да заменят ролята на контролните органи. Тези гонки не стават на всяко място, те стават на места, където пътната настилка и обстановка определено предполагат възможността да се случат. Надяваме се, че нашите контролни органи в лицето на „Пътна полиция“, биха могли да наблюдават тези места още по-внимателно, за да се спрат гонките. Иначе виждате и в статистиките назад във времето колко хора са пострадали в резултат на такива нелепи състезания. Това означава, че хората не разбират, не искат да допуснат, че това, което убива на пътя, е скоростта. Кинетичната енергия, на която ставаме носител, не може да бъде спряна на минутката, това изисква време и то се измерва в спирачния път, за който Ви казах. Всички изследвания показват, че удар в човешко тяло с над 50 км/ч застрашава живота на човека, нали разбирате, че тези гонки не са с 50 км/ч. Тоест това, което е от 50 км/ч нагоре е гаранция, че при внезапен удар нещо с този човек, които седи вътре в колата, ще се случи или че движещият се извън нея пешеходец ще пострада сериозно или дори ще загуби живота си.

Водещ: Точно във връзка с тези 50 км/ч - ограничението, с което караме и в града, станахме свидетели на поредното обсъждане на депутатите за наказания за нарушенията на пътя. В крайна сметка те решиха „лишаване от свобода“ да не бъде налагано на тези, които карат с превишена скорост. С оглед на всичко това, което споделяте с нас и като теоретична информация, и като впечатления как караме и пресичаме, има ли въобще работещо решение на войната по пътищата? Трябва ли да се наложат изключително крути мерки, да се спазват изключително стриктно и ако няма контрол, тези, които трябва да контролират, също да бъдат наказвани изключително стриктно?

Надежда Тодоровска: Знаете ли, трябва да има нулева толерантност. Трябва да е така и към алкохола, който е лош шофьор. Всеки смята, особено сега през зимата, че може да се почерпи с нещо малко, за да се сгрее, и това няма да се отрази на реакциите му, за това също много често ставаме свидетели на коментари и спорове. Така е и с превишената скорост, всъщност тя е убиецът, но тя не възниква сама от себе си, а някой натиска педала с пълното съзнание, че е готов да извърши такова деяние. Затова трябва да се говори чрез вас, чрез медиите и да се повтаря, докато стигне до съзнанието на хората, да го чуят, защото те понякога чуват, но не разбират какво чуват, независимо къде се намират - в автобуса, трамвая или парламента, понякога те просто не искат да чуят нещата и да видят как се случват в живота. Да, може би тези наказания са много тежки и не би трябвало да са такива, но законът трябва да се спазва, а когато не се спазва, колкото и тежки наказания да се сложат, няма никакъв смисъл. Пак Ви давам пример от вчера – пресичаме с 8 деца пред НДК, с тяхната учителка, с още двама доброволци на БЧК и показваме как трябва да се мине по пешеходна пътека. Едната кола профуча пред децата, изобщо не се спря, говорим за група от 11 души, не за 1 човек, който случайно няма да се забележи. Другата направи маневра, за да обърне посоката на движението си пред пешеходна пътека, което също е напълно забранено. Как да разбираме това, как да научим тези 8 деца, които пресичат, че това е неправилно, след като виждат, че се случва навсякъде в центъра на София? Вярвам в децата и тяхната позитивна енергия, че ще могат да променят родителите си и когато майката дърпа детето си да пресече на червен сигнал, то да я спре и да й покаже, че е червено, а не да тръгне кротко и послушно след нея. Именно ние трябва да се обърнем и това е нашият призив към всички деца - да бъдат още по-внимателни, първо да пазят себе си, но и да помагат на родителите си и по-възрастните около себе си да взимат правилните решения на платното, защото това ще направи и тях самите по-щастливи, по-радостни дълги години наред. Поне това, което можем да направим и зависи от нас, е да се облечем цветно, за да бъдем забележими отдалеч в тези есенно-зимни дни и да си създадем малко настроение, защото хубавите и шарени цветове създават слънчево настроение на душата.

Автор: Лора ТЪРКОЛЕВА

Източник: Информационна агенция "Фокус" , 17 ноември 2016 г.

Сходни публикации

Правата на децата да бъдат защитени в контекста на новата вълна на COVID-19

Правата на децата да бъдат защитени в контекста на новата вълна на COVID-19

.Четири НПО, ангажирани с правата на човека, правата на децата и правата на хората с увреждания се обърнаха към институции с

Необходима е цялостна промяна в модела за разрешаване на родителски конфликти

Позиция на Национална мрежа за децата Във връзка със случая от 30 юли, при който в социалните медии беше публикуван

Медиите, институциите и опасността от радикализация

Медиите, институциите и опасността от радикализация

По повод новината за случая от Пловдив на радикализирал се ученик, Асоциацията на европейските журналисти – България напомня: