БХК до Главния прокурор: затварянето на хората в РПЦ-Харманли противоречи и на българския закон

Български хелзинкски комитет (БХК)изпрати писмо до главния прокурор с искане за разследване на законността на решението да се ограничи напускането на търсещите закрила на Разпределително-приемателния център (РПЦ) в Харманли, които в огромното си мнозинство са здрави хора.

Съгласно съобщение на Интернет страницата на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), ограничението е наложено със заповед на председателката на ДАБ и е „превантивна мярка“. Това е в разрез със Закона за здравето, както и с Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Предприемането на мерки по Закона за здравето е в компетентността единствено на министъра на здравеопазването, а не председателя на ДАБ. Роля в координацията на мерките има и главният държавен здравен инспектор. 

Закона за здравето дава възможности за лишаване от свобода („задължителна изолация“) на заразоносители и инфекциозно болни в определени хипотези. Това е в съответствие с едно от легитимните основания по ЕКПЧ. Тези възможности са две – в болнично заведение и в домашни условия. Във всички тези случаи задължителната изолация се осъществява с разпореждане на медицински лица (ръководителите на лечебните заведения и личния лекар).

По-важно, предвид фактите по настоящия случай обаче, е това, че Законът за здравето допуска лишаване от свобода („задължителна изолация“) само на заразоносители и на болни хора, а това, че те са такива, следва да се докаже и в никакъв случай не може да се презумира. Това произтича от високия статут, който правото на лична свобода и сигурност има в международното право.

Нито ЕКПЧ, нито Законът за здравето допускат лишаване от свобода с превантивна цел на здрави хора, каквито са огромното мнозинство от настанените в РПЦ-Харманли. Поради това, макар да е допустимо изолирането на заразно болни или заразоносители от медицински лица в специално оборудвани за целта помещения вътре в РПЦ-Харманли, е категорично недопустимо и представлява както противозаконно, така и произволно лишаване от свобода ограничаването на напускането на центъра от всички негови обитатели, които в огромното си мнозинство са здрави хора.

В писмото се обръща внимание, че след издаването на заповедта на председателя на ДАБ в центъра продължиха да се настаняват здрави хора, както и от него да се извеждат хора за трансфер в други центрове, който факт сам по себе си подронва заявената цел на мярката – да се опазят от действителни или предполагаеми зарази други лица. „Превантивната цел“ на мярката, наложена от председателя на ДАБ, на практика превръща този център в концлагер – място за масово произволно лишаване от свобода.

За повече информация прочетете писмото в сайта на БХК. В него е изложен анализ на относимото право – национално и международно, – както и основанията за извода, че това ограничаване е противоправно.