English   14402 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Незаконни практики при отпускане на месечни добавки за образование на хора с увреждания

 

Защо Министерството на труда и социалната политика ограничава правата на хората с увреждания

Повод за материала са немалкото съдебни спорове пред административните съдилища относно отпускането (или по-скоро отказите за отпускане) от страна на дирекциите "Социално подпомагане" на месечна добавка за социална интеграция за хората с трайни увреждания, давана за обучение по реда на чл. 42, ал. 2, т. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и чл. 27 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ). Без претенции за изчерпателност ще акцентираме върху основния проблем при отпускане на този вид добавки от страна на държавата – наличието на изисквания, поставени от администрацията, несъществуващи в закона. Тези изисквания не са предвидени от законодателя, ограничават незаконосъобразно правата на хората с увреждания и водят до ненужни съдебни дела в случаите, когато засегнатите лица потърсят правата си пред съда.

Какво казват законът и правилникът?

ЗИХУ постановява, че тази добавка се отпуска според индивидуалните потребности на хората с увреждания съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането. Съгласно чл. 42б, т. 1 от същия закон право на такава добавка имат лицата с 50 и над 50% намалена работоспособност. ППЗИХУ доразвива закона, като в разпоредбата на чл. 27, ал. 1 се пояснява, че месечна добавка за обучение в размер 20% от гарантирания минимален доход се предоставя на лица с трайно намалена работоспособност или с определени вид и степен на увреждане, които имат потребност от придобиване на допълнителни знания и умения, чрез различни форми на обучение извън заложените в системата на общообразователната подготовка.

Дотук добре – четейки тези изисквания, ако сте лице с увреждания и имате потребност от придобиване на допълнителни знания и умения, ще можете да разчитате държавата да ви осигури за обучение крупната сума от 13 лв. на месец (гарантираният минимален доход е определен на 65 лв. месечно). Но ето че на помощ на администрацията идва методиката, която доразвива законовите изисквания за предоставяне на месечната добавка за обучение, като (т. II, подточка 3) определя, че "... средствата за обучение се предоставят целево и за определен период от време, при положение че е установена потребност и е дадена препоръка за обучение в случаите, когато са необходими допълнителни знания и/или умения за социално включване (например: обучение за служене с бял бастун, обучение в ползване на компютърна програма за лица със сетивни увреждания, обучение на лица, страдащи от афазия за говорене и писане и др.)...".

От тази трактовка на методиката се вижда, че тези изисквания не намират никакво основание и опора в закона и правилника за прилагането му. С приетата методика прилагащата закона администрация недопустимо дописва закона и правилника за прилагането му, като по пътя на стеснителното тълкуване ограничава възможностите на правоимащите лица.
Никъде в цитираните текстове на закона и правилника за приложението му не е въведено изискване обучението да е във връзка със здравословния проблем на лицето с увреждания. Намалената работоспособност или вида и степента на увреждане са необходимите условия за отпускане на добавката и именно това обуславя свързаността на обучението със здравословния проблем. Добавката е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи, свързана именно с обучението. С оглед на тази характеристика следва да се направи извод, че правото на добавка за социална интеграция на правоимащи лица се свързва с момента, в който лицата правят допълнителни разходи с предвиденото от закона предназначение - в случая за обучение, водещо до повишаване на образователния ценз на лицето, даващо му една по-широка възможност за социална адаптация и реализация.

Методиката - подзаконов нормативен акт?

"Методика", според общоприетото разбиране представлява "Съвкупност от начини за обучение в нещо, за практическото извършване на някоя дейност". С оглед на това въпросната методика представлява по същността си инструкция относно прилагането на текста на закона. Тъй като обаче по смисъла на Закона за нормативните актове инструкцията е нормативен акт, съгласно § 9 от ПЗР на ЗИХУ следва да бъде издадена от Министерския съвет (МС), а не от МТСП, при положение че ППЗИХУ не обхваща всички норми с цел прилагане на закона в неговата цялост. С Методиката се въвеждат недопустими ограничения, които не са предвидени в закона и правилника за прилагането му. Освен това указаните с т.3.3. от методиката "допълнителни знания и/или умения за социално включване" са изброени примерно, неизчерпателно, което предполага при наличие на други случаи компетентният административен орган да не разполага с ясни критерии при вземане на решението си.

Какво казва съдебната практика?

Административните съдилища са имали многократно възможност да се произнесат по казуса в полза на лицата с увреждания, отменяйки отказите на администрацията да отпуска месечна добавка за обучение**. ВАС в свое Решение (№ 7426 от 19.06.2015 г. по адм. д. № 4280/2015 г.) приема, че методиката е издадена от некомпетентен орган (от МТСП вместо от МС) и тъй като не е обнародвана, методиката не представлява действащо право. При това положение методиката (която администрацията така упорито продължава да прилага въпреки увеличаващата се съдебна практика на отмяна на нейните актове) не може да има задължителен характер, а и както ВАС е приел в цитираното по-горе свое решение, т.3.3 от методиката противоречи на чл. 42б, т. 1 от ЗИХУ.

Какво може да направите?

Ако получите отказ, основан на методиката, обжалвайте го. Жалбите срещу отказите на дирекциите "Социално подпомагане" (Д"СП") се обжалват пред по-горестоящия административен орган - Регионалната дирекция за Социално подпомагане (РД"СП") в съответния град в 14-дневен срок от получаване на отказа. При отхвърляне на жалбата от страна на РД"СП" можете да обжалвате (имайте предвид, че обжалвате първоначалния отказ на Д"СП", а не решението на РД "СП") пред съответния административен съд. Срокът е отново 14-дневен от получаване на решението на РД"СП". Жалбата трябва да е написана на български език, да е подписана от подателя и да съдържа трите имена и адреса, телефон, факс и електронен адрес, ако имате такъв; акта, който се оспорва, и органа, който го е издал; органа, до който се подава; възраженията и тяхното основание (че методиката противоречи на закона и правилника и ги дописва по недопустим начин); искането (да бъде отменен обжалваният отказ). Ако ползвате адвокатска помощ, в случай на успешно обжалване имате право на направените от вас разноски за държавна такса и адвокат, за което следва да направите изрично искане в жалбата пред съда или в съдебно заседание и да представите доказателства за това.

----

*Методика за определяне на индивидуалните потребности на хората с трайни увреждания за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, приета със Заповед № РД01-230/14.03.2011 г. на министъра на труда и социалната политика.

**Така например: Решение № 1424 от 01.03.2016 г. на АдмС – София, по адм. д. № 12325/2015 г., Решение № 883 от 19.02.2015 г. на АдмС - София, по адм. д. № 11668/2014 г., Решение № 4839 от 8.07.2015 г. на АдмС - София, по адм. д. № 3929/2015 г., Решение № 1946 от 30.07.2014 г. на АдмС - Варна, по адм. д. № 1613/2014 г., Решение № 11587 от 3.11.2008 г. на ВАС по адм. д. № 8972/2007 г., VI о., Решение № 4425 от 14.04.2008 г. на Върховния административен съд ("ВАС") по адм. д. № 8358/2007 г., VI о.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За повече информация по засегнатите по-горе въпроси, както и за индивидуална консултация можете да се обърнете към автора на E-mail: dinev@tmlawoffice.bg


Автор: Диляна Калайджиева

Източник: Капитал , 10 април 2016 г.

Сходни публикации

Защо няма закон за жестовия език в България и защо се провали опитът за такъв

Защо няма закон за жестовия език в България и защо се провали опитът за такъв

Със 104 гласа "въздържал се" ГЕРБ и част от коалиционните им партньори отхвърлиха в пленарната зала миналата седимица

Вицовете за блондинки хейт ли са? Има ли универсален смях срещу омразата?

Вицовете за блондинки хейт ли са? Има ли универсален смях срещу омразата?

Дискусия с тема „Иновативни подходи в борбата със словото на омраза“ събра експерти, преподаватели, журналисти. Съгласия и

Негражданският език на омраза

Негражданският език на омраза

Картината на езика на омраза, разпространен в медиите, не би била пълна, ако не насочим поглед към употребите му в социалните