Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
сеп
15



Не всички роми са уязвими, не всички уязвими са роми

Анализ
Не всички роми са уязвими, не всички уязвими са роми

През 1971 г. в Лондон се провежда първият световен ромски конгрес. Там участват представители на ромите от всички континенти. Тогава е поставено началото на световното ромско движение за утвърждаване и развитие на ромската култура и идентичност. На Конгреса са приети флагът и химна на ромите. Знамето изобразява синьото небе, зелената земя, и червеното колело на постоянното движение. Химнът е песента „Джелем, джелем“ на Жарко Йованович от Югославия. През 1992 г. Организацията на обединените нации и Европейският съюз по предложение на Международната организация Романи Унион приемат 8 април да се чества официално като Международен ден на ромите.

Изминалият празник – Международният ден на ромите – е повод да хвърлим поглед както назад към миналото, така и напред към бъдещето.

Ромите векове наред са живели по тези земи и винаги са намирали приемлив модел на съжителство с местното население. Хората от моето поколение си спомнят, че при социализма ромите работеха рамо до рамо с българите в заводите и на полето. Имаше и прослойка от ромска интелигенция – хора с висше образование, учители, лекари, инженери. Децата бяха практически стопроцентово обхванати в училище и неграмотността клонеше към нула. Въпреки някои слабости в онзи модел, никой не може да оспори факта, че ромите даваха своя реален принос за материалния и духовния растеж на страната ни през този период. За недостатъците на социалистическия модел е писано много. По отношение на ромите най-същественият недостатък бе ограничаването на изявите на етническа идентичност, особено в периода 1984 – 1989 г. Идването на демокрацията бе осъзнато от ромите именно като възможност за свободна изява на етническата идентичност и поправяне на грешките от предишния период и, разбира се, като възможност ромите да дадат своя принос за изграждането на демократична България.

Това са основните фактори, които оказаха решаващо въздействие върху статуса на ромите при прехода и ще се опитам да анализирам тяхната роля. Първият фактор е общото икономическо и политическо развитие на страната, което оказва влияние върху всички граждани, в това число и върху ромите. Вторият фактор са специфични дейности и държавни интеграционни политики насочени предимно към ромите.

Сега, 26 години след началото на прехода, едва ли някой ще оспори, че България възприе погрешен икономически модел, в резултат на който преобладаващата част от населението изпитва сериозни икономически затруднения. Градове и села сериозно пострадаха от масовата деиндустриализация. Спряха да функционират редица големи предприятия, разруши се селското стопанство, в резултат на което стотици хиляди, в това число и роми, останаха без работа. Другият сериозен проблем, пред който се изправи страната, беше несъразмерно ниската цена на труда. Много българи и роми бяха тласнати да търсят препитание в по-развитите държави. Според редица оценки България днес е най-бедната държава в Европейския съюз. Влошаването на икономическото състояние неизбежно доведе и до драстичен спад в състоянието на различни важни сфери като образование, медицинско обслужване, социални грижи, култура, спорт и други. Според информация на МТСП, синдикатите и Евростат 5,8 милиона българи живеят в бедност, под границата на необходимите средства за нормална издръжка, от 560 лв. (5,8 милиона българи живеят в бедност. Вестник „Труд“, 30.10.2015). Ромите, заедно с българите, носят всичките тежести на прехода и полагат всички усилия въпреки трудностите България да върви напред.

По отношение на специалните политики трябва да се отбележи, че те бяха преди всичко по линия на гражданския сектор. По този въпрос също е писано немалко. Между тези дейности имаше и  много успешни практики, имаше и други не чак толкова успешни. Основният дефект, който имаха повечето от тези дейности, беше, че изхождаха от фундаменталния възглед за ромите като „проблемна“, „маргинална", „уязвима“ „рискова“ и т.н. група. Този възглед бе коренно различен от възгледа на самите роми, които в началото на прехода виждаха себе си като капацитетна група, способна да допринася не само за своето, но и за общото благо. Разбира се, никой не отрича, че сред ромите има и такива представители, които отговарят на горното описание, но те са малцинство сред ромите. Тоест, далеч не всички роми са уязвими, и далеч не всички уязвими са роми. Поради факта, че посоченият модел идваше от страни със значителни постижения в демократичното си развитие, а България тепърва правеше първите си стъпки в демокрацията, то въпросният модел рядко беше подлаган на дискусии и съответно, дейностите бяха разположени главно в неговите рамки. За жалост и сред самите представители на ромския активизъм в един момент този възглед започна да доминира и все повече се говореше за „проблемите на ромите“. Имаше, разбира се и примери в обратната посока. Дейности като Рамковата програма за интеграция, приета от МС през 1999, образователната интеграция или подкрепата на университетски студенти, постигнаха безспорен успех, именно защото изхождаха от възгледа за ромите като потенциал, като „част от решението“, а не „част от проблема“. Що се отнася до държавните политики за интеграция, за тях неведнъж е отбелязвано, че те не са неуспешни а по-скоро несъстояли се.

Ако трябва да анализираме влиянието на двата фактора по време на прехода, то без съмнение трябва да отбележим, че дефектите в общото икономическо развитие и общобългарските политики в значително по-голяма степен влияят върху статуса на ромите, отколкото липсата на специални ромски интеграционни политики.

Накрая, виждаме, че има предизвикателства не само пред България, но и пред Европа. Събитията в Кьолн, Париж и Брюксел ни показаха, че има сериозни пукнатини в европейския интеграционен модел. Ние тук, в България, българи и роми, макар и да имаме известни културни различия, което е нормално, нямаме културна пропаст помежду си. Векове наред сме живели заедно и сътрудничейки си сме посрещали предизвикателствата. В това отношение определено можем да предоставим позитивен опит на нашите западни партньори, които са иначе по-развити в други области.

Вярвам, че положителният ни опит, трупан векове наред, ще ни даде и мъдростта да посрещаме трудностите и занапред.


Автор: Румян Русинов е роден във Видин, през 1967 година. Завършил е УНСС-София. От 1993 година работи в сдружение “Проект Права на човека”. През 2000 година е избран за директор на Програма за ромско участие към Институт “Отворено общество” - Европа в Будапеща. В последните години публикува политологични анализи.


Снимката е дарение на НПО Портала от SolySim Photography


Източник: Маргиналия, 15 април 2016

 

 

Сходни публикации

06.07.2017
Ще закуся с мойто чувство за вина... Ще закуся с мойто чувство за вина...

През последните 20-ина години се забелязва бавно подобрение на образованието сред ромите в страната, ...

30.01.2017
Осем факта за ранната раждаемост сред ромските момичета Осем факта за ранната раждаемост сред ромските момичета

2017-а бе посрещната с медийния шум, че 13-годишно дете от Сливен е родило първото българче за ...

11.07.2016
Фигури на анатемата. Режисиране на етническото: от ”братята роми” до ”лютата ромка” Фигури на анатемата. Режисиране на етническото: от "братята роми" до "лютата ромка”

Откъс от книгата на социолингвистката Сесил Каню, в сътрудничество с Георги Жечев и Стефка Стефанова ...