English   14402 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Учителите - с ниска самооценка, без практическа подготовка и с непривлекателно заплащане

 
Учителите - с ниска самооценка, без практическа подготовка и с непривлекателно заплащане
Само един от всеки пет учители може категорично да оцени подготовката на педагогическите кадри у нас като удовлетворяваща. Единствено един от 240 университетски преподаватели смята, че практическата подготовка на бъдещите учители е достатъчна.

Двама от трима студенти в педагогическите специалности обясняват, че заплащането в сферата прави професията непривлекателна за младите хора. Това сочат данните от национално изследване на системата за подготовка на педагогическите кадри във висшите училища у нас, което е направено сред учители, директори, университетски преподаватели, студенти и общественост. Автори са преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски", начело с проф. д-р Бончо Господинов.

Неизбежната промяна в подготовката на учителите

Учители (868 от 1168 запитани), директори (97 от 116 запитани), експерти от регионалните инспекторати по образованието (219 от 240 запитани), университетски преподаватели (165 от 194 запитани) и общественост (280 от 311 запитани) са категорични, че е необходима промяна в подготовката на учителите, като в голяма степен трябва да се наблегне на практическите знания. Причината - към момента подготовката на бъдещите преподаватели във висшите училища у нас не съответства на равнището на аналогичните системи в развитите страни, както и на все по-динамично променящите се изисквания на обществото, което и сега има ниска оценка за учителите.

Според 10.82 % от запитаните учители са нужни умения за осъвременяване на знанията в предметната област, в която те преподават. Други 14.26 % смятат, че е необходимо придобиването на повече умения за управление на дисциплината в класа. Нужни са и компетенции за работа в екип, както и в мултиетническа среда.

Изводите от изследването сочат още, че подготовката на бъдещите учители от 5 до 12 клас не е достатъчна като обем и не отговаря в съдържателно отношение на изисквания за осигуряване на качествено образование на подрастващите. Нужно е да се търси оптималното решение за висока професионална квалификация на бъдещите педагогически специалисти.

И не на последно място - време е да се осъзнае, че не всеки може да бъде учител, сочат още изводите. И петте групи от респонденти в изследването смятат, че въвеждането на процедура за оценяване на пригодността за упражняване на учителската професия на входа на първоначалната подготовка не подлежи на коментар. Дискусията може да бъде само около това каква точно да е процедурата. Тези изводи идват на фона на информациите, че обучаващите се в педагогически специалности студенти често са приети там не по първо желание.

Възможна ли е мисията "млад учител"

На фона на данните, че в следващите три години у нас ще се пенсионират повече от половината учители, въвличането на млади хора в професията не изглежда лесно. Всеки втори от студентите в педагогическите специалности смята, че работното време и работата с деца е привлекателна, но една 4.58% от запитаните категорично твърдят, че заплащането е задоволително. Лоша материална база и трудно влизане в системата на образованието също отблъскват младите хора от професията, смятат някои от респондентите.

Повече от половината от запитаните - 58.33%, обаче споделят, че са избрали това образование заради вътрешна убеденост, че учителската професия е тяхното призвание. Само един е отговорил, че не са го приели нищо друго в университета.

Изводите от изследването сочат, че освен заплащането е нужно да се повиши и социалният престиж на учителската професия, за да я избират по-често младите хора.

Ще увеличат ли заплатите

Просветният министър Меглена Кунева, която откри Националната конференция на педагозите в Софийския университет "Св. Климент Охридски" днес (бел. ред. вчера), обясни пред журналисти, че е обещала да работи за увеличаване на учителските заплати с 10 на сто (или с около 50 лева, което значи 660 лева стартова заплата - бел. авт.) от догодина, но не и че това със сигурност това ще стане. От думите й се разбра, че образованието ще е приоритет и на това, и на следващото правителство.

Основното послание на учителския събор в "Арена Армеец" преди седмица бе, че възнагражденията на преподавателите ще бъдат повишени с 10 % от 1 януари, но ден по-късно премиерът Бойко Борисов обяви, че научава от медиите за това.

Днес Кунева не говори за заплати, но обясни, че образователното ведомство готви план за привличане на млади кадри в професията, в който ще влязат мерки за квалификация и учене през целия живот. "Образованието е индустрия, която захранва всички останали индустрии", категорична бе тя.

От изследването обаче става известно, че има необходимост не само за увеличаване на заплатите в сектора, но и за промяна на методиката на формирането им. Девет от десет учители смятат, че системата за диференцирано.

Снимката е дарение на НПО Портала от SolySim Photography


Автор: Здравка Андонова

Източник: Дневник , 29 юни 2016 г.

Сходни публикации

Резултатите от PISA: знак, който България вече 22 години не вижда

Резултатите от PISA: знак, който България вече 22 години не вижда

Повече от половината от българските ученици нямат умения за лична и професионална реализация в съвременния свят. Това вреди на

Какви цели и конкретни мерки са заложени в Управленската програма на правителството Денков-Габриел в сферата на образованието

Какви цели и конкретни мерки са заложени в Управленската програма на правителството Денков-Габриел в сферата на образованието

АНАЛИЗ на Деян Колев от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе" Промени в ЗПУО, Закона за професионалното

Новите учебни програми: какви липси бяха установени и какво предстои?

Новите учебни програми: какви липси бяха установени и какво предстои?

МОН публикува анализ/обобщена информация относно настоящите учебни програми по общообразователните предмети. Той е базиран на 5