И така… Третият национален референдум от новата история на България е проведен

14 ноември 2016 г.Анализи

Какво се случи?

В подписката за референдум по три въпроса, организирана от екипа на „Шоуто на Слави” се включиха над 700 000 български граждани. Дори след „чистката”, останалите валидни подписи все пак бяха достатъчно, за да стигнат твърде високия праг, изискван от Закона, а именно – 500 000 подписа, за да се вземе решение за иницииране на референдума.

Провеждането на референдума беше насрочено за деня на изборите за президент на Република България. По закон. Не – поради нечие благоволение или каприз. В закона е записано, че: ”когато в едногодишен срок от датата на обнародване на решението на Народното събрание (за провеждане на референдум) се произвеждат избори, …националният референдум и изборите се произвеждат на една и съща дата.”

Един месец преди датата на референдума стартира т.нар. „Информационна кампания”. Въпреки затрудненията, наложени от ЦИК, бяха регистрирани 37 инициативни комитета за референдума. Заделени и изхарчени бяха над 1,2 млн. лева от държавната хазна. Пак – по закон… Дори Министерският съвет изпълни законовото задължение и издаде Информационен лист, в който се цитират трите въпроса на референдума, мотивите на инициаторите и се дават кратки указания за гласуването. И тук Законът беше спазен.

Дотук – добре. Но…?

Въпреки, че референдумът беше проведен изцяло по реда на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и в местното самоуправление (какво име само!), на всички стана ясно, че има много пропуски и несъвършенства…

Провеждането на референдума заедно с президентските избори беше сериозна пречка. Политиците, които и без друго не проявяваха особена готовност да чуят мнението на гражданите, по никакъв начин не се включиха в дебата по въпросите. Изборите бяха единственото, което ги вълнуваше, и затова постоянно насочваха общественото внимание именно към тях. Защото е по-лесно да управляваш електорат, а не – граждани с мнение.

Изборната администрация, която би следвало да поощрява и улеснява гражданите в процеса на формиране на позиция и гласуване, чрез поведението си демонстрираше точно обратното. Книжата, които ЦИК разработи за регистриране на Инициативните комитети и изискванията към тях сякаш имаха за цел да откажат желаещите да се включат в кампанията. И на сцената, наред със шепа автентични комитети, сформирани с много усилия от граждани, излязоха отново партии и партийни коалиции. Така те получиха „медийни пакети” на стойност 40 000 лв. всеки, за да агитират за референдума, но всъщност голяма част от тях бяха използвани отново за агитация за изборите. Някои от коалициите дори открито носеха името на кандидат за президент – нещо, което ЦИК не трябваше да позволи. И така, бяха изхарчени огромни средства на данъкоплатците, без това да доведе до желания ефект – да осигури достатъчно пространство за задълбочен обществен и експертен дебат по трите много сериозни въпроса на референдума. И да подпомогне гражданите да вземат информирано решение дали и как да гласуват.

В деня на Референдума… и след него

След множество коментари на експерти и НПО, писма, жалби и медийни публикации, ЦИК все пак реши, че бюлетина за референдума трябва да се предлага, а не – поисква от гражданите. В плик. По закон. След като (дори забравените някъде) урни бяха отворени и бюлетините – преброени, след като голям брой бюлетини бяха обявени за невалидни поради липсата на пликове (които не бяха осигурени по вина на избирателните комисии по места), се оказа, че бройката не достига с малко – само с 13 000 гласа, за да влязат в сила решенията на референдума. По закон.

Но има нещо много по-важно: въпреки затъмнението около референдума и нежеланието на политиците, гражданите проявиха характер. Това е най-успешният национален референдум в демократична България, с повече от 3,5 млн. участвали в него.

А сега – накъде?

Основните уроци, които трябва да научим като демократично мислещи граждани, са в няколко насоки:

Пряката демокрация се задейства тогава, когато обществото реши, че представителната не е в унисон с настроенията и с въпросите, които вълнуват гражданите. В този случай за политиците е по-добре да се вслушат в онова, което един референдум има да им каже, вместо да го бойкотират.
Праговете за иницииране и провеждане на референдум са твърде високи, а процедурите са тежки, неясно регламентирани и позволяващи интерпретация в една или в друга посока. Големият обем лични данни затруднява допълнително събирането на подписи от инициативните комитети. Нужна е законова промяна, която да направи референдумите достъпни за автентични граждански инициативи.
Липсват нормативно заложени стандарти, гарантиращи провеждането на обективна информационна кампания и мониторинг на изразходваните за това средства. Необходима е допълнителна регламентация на това как държавата да осигури равнопоставен дебат и достъп до различни гледни точки и аргументи по поставените въпроси.
Независимо от конкретния въпрос/ въпроси на референдума или кой го е инициирал, процедурите за гласуване, както и инструкциите на ЦИК към комисиите са принципни. Те трябва да улесняват гражданите, а не допълнително да усложняват процеса на провеждане и отчитане на референдума.
В провеждането на един референдум се влагат пари от държавния бюджет. Поведението на политиците, на администрацията и на ангажираните в процеса експерти трябва да оправдава изразходването на тези средства и в този смисъл да предоставя възможност за граждански дебат, прозрачност и морал по време на гласуването и преброяването, отчетност и финансов контрол.

Сега топката е в полето на представителната демокрация – депутатите следва да разгледат в Народното събрание и да се произнесат по въпросите на референдума. По закон. Да видим дали този път ще бъдат в унисон с настроенията на онези, които са им дали власт да решават…

Остава и да реформираме закона. За да работи в полза на гражданите. Понеже, както каза един от експертите в организирания от ФГУ Референдум – Маратон, „Референдумът е като скалпел – ако се използва прецизно, може да направи чудеса, но ако се прилага нехайно, може да причини и много поразии…”