Осем факта за ранната раждаемост сред ромските момичета
30 януари 2017 г.Анализи
2017-а бе посрещната с медийния шум, че 13-годишно дете от Сливен е родило първото българче за годината. Осведомяването по случая
впоследствие се оказа декорирано от медиите и съответно поднесено доста
спекулативно. Изясни се, че 13-годишното сливенско момиче не е дало
живот на първото новородено за годината, а истинското първо бебе е
родено в Плевен от 22-годишна майка. Въпреки това пояснение обаче
интерпретацията, че ромите масово раждат толкова често и толкова рано,
че дори първото бебе за годината е родено от дете-ромче, отново бе
утвърдена у общественото съзнание. А съвпадението на имената и на двете
въвлечени в случая деца с тези на две станали популярни в медиите
личности придатъчно подпомогна стимулирането на сензационната еуфория и
злоупотребата с темата "ранната ромска раждаемост" в името на рейтинга.
През първите дни на януари ликът на детето, което уж беше дало живот на първото бебе за новата година, бе масово разбулван и демонизиран от медиите. Телевизионни репортери задаваха въпроси на родилото дете дори в болницата, като от някои от запитванията лъхаше неприкрит унизителен умисъл. Членове на семейството му също бяха експлоатирани в името на рейтинга и импресиите.
Но може би най-зловредно бе обстоятелството, че некомпетентни и синтезиращи мнения по отношение на ромската общност бяха представяни като изобразяващи грозни обрисовки факти, докато самите факти всъщност сочат съвсем друго. Сред тези мнения не липсваха и враждебни. Чрез напомняне на митове, които частично или напълно не отговарят на реалностите, манипулативно и в разрез с етичните медийни стандарти бе възбудена поредната вълна на стереотипизиране и демонизиране на образа на ромите.
Но статистиката за ранната ромска раждаемост, която бе пропусната при отразяването на темата в медиите и бе заместена от базиращи се на митове и стереотипи лични мнения, разкрива много по-различна картина от тази, която медийната аудитория усвои като послание от случая с 13-годишната майка от Сливен.
Факт №1: Ранната ромска раждаемост намалява
На прима виста – предвид непрецизния и неетичен начин, по който засягащи ромите теми намират отражение в повечето медии - може би е трудно човек да допусне, че все по-малко ромски момичета раждат рано. Но това е факт.
Още в края на миналия век се наблюдава рязък спад в ранната ромска раждаемост. Към 2001 г. 51% от ромските жени в България са родили своето първо дете преди да навършат пълнолетие, според данните на Националния статистически институт /НСИ/. За сравнение, към 1992 г. този дял е бил 69%. Тоест само за период от 9 години в края на миналия век се забелязва значителен спад на ранната раждаемост сред ромския етнос.
А що се отнася до извънредно ранната раждаемост, от 7% през 1992 г. тя е спаднала на 3,6% през 2001 г. Колкото и да се акцентира в медиите върху такива случаи поради пиперливостта на темата – като чрез наблягането върху негативните багри от нея се създава усещане, че едва ли не извънредно ранната раждаемост сред ромите е преобладаващо явление - истината е, че за 9-годишния период от 1992 до 2001 г. особено рязко намалява броят на децата, родени от майки под 14-годишна възраст. По-актуални точни данни за раждаемостта преди навършване на 14-годишна възраст, за съжаление, не се намират.
Факт №2: Ромите встъпват в брак все по-късно
Глобална тенденция е все повече да се увеличава възрастта, на която хората създават семейство и стават родители за първи път. Общата насока да се ражда все по-късно, разбира се, засяга и ромите в България.
Макар и все още ранната ромска раждаемост да е нерядко явление в страната, истината е, че тя намалява все повечe. Изследване на УНИЦЕФ от февруари 2016 г. отбелязва тенденция на понижение в броя на детските бракове и ранните раждания като абсолютна стойност и като процент от всички бракове и раждания в България.
Факт №3: Повечето ромки се женят след навършване на 18-годишна възраст
Независимо от масовите обществени възприятия, че представителите на ромския етнос масово създават семейства твърде рано, истината е, че в наши дни повечето ромски момичета сключват граждански или традиционен брак след навършване на пълнолетие.
Данните от изследване на УНИЦЕФ от февруари 2016 г. сочат, че за 10-годишния период от 2001 до 2011 г. броят на непълнолетните момичета в съжителство е намалял с около 30 процента. През 2011 г. в цялата страна броят на 16-годишните момичета в граждански или традиционен брак е 1505, а на тъкмо навършилите пълнолетие – 4334.
В периода от 2001 до 2011 г. – подобно на последните 9 години от миналия век - продължава да нямалява броят на непълнолетните майки. Публикуваните в изследването на УНИЦЕФ данни сочат, че 3495 момичета под 18-годишна възраст са родили първото си дете през 2013 година. В това число влизат родилите непълнолетни момичета от всички етноси в страната.
Факт №4: Слабата просветеност е характеристика на повечето непълнолетни ромските майки
Сред непълнолетните момичета, при които е настъпила ранна женитба, 54 процента са тези, които имат само начално или по-ниско образование. Тоест слабата просветеност сред твърде младите ромски майки обикновено или е една от предпоставките за ранното встъпване в брак и ранното раждане, или е съпътстваща характеристика на тези момичета.
Отбелязва се обаче положителна тенденция на нарастване на броя на завършилите основно и средно образование ромки, която тенденция е в противоречие с преобладаващото в обществото негативно мнение, че ромите като цяло не искат да учат. Особено ярка е тази позитивна тенденция в големите градове.
Факт №5: Бедността сред ромите е основната причина за напускането на училище и сключването на ранен брак
Докато преди десетилетия сключването на ранен брак е била основната причина за преждевременното напускане на училището, в наши дни ранното отпадане на много ромски деца от образователната система се дължи предимно на липсата на парични средства в семействата и на слабата заинтересованост от страна на родителите към учебните процеси - се отбелязва в изследването на УНИЦЕФ. Неговите автори определят тези две причини като взаимносвързани.
Причината за по-слабото образование сред ромите - което е и характеристика на повечето ромски момичета, които раждат преди да навършат пълнолетие - се корени в два основни фактора. Според изследването на УНИЦЕФ, публикувано през февруари миналата година, освен по-трудните социалноикономически условия на живот (бедността, иначе казано), фактор за ранната раждаемост са и културните специфики на някои ромски групи, включваща ранната женитба като част от житейска реализация на момичетата.
Факт №6: Културните особености все още стимулират ранната жентба
Липсата на средства е сред главните фактори за преждевременното отпадане на ромските момичета от училище, без това да е пряко свързано с характерната сред някои групи от етноса традиция за сключване на ранен брак. Също така в доста от случаите крайната бедност води до ранното омъжване на момичета, чиито семейства не могат да осигурят прехраната им. В тези случаи родителите дори смятат, че чрез ранна женитба осигуряват по-добра реализация в живота на дъщерите си.
Но в изследването на УНИЦЕФ се посочва също така, че изискването за запазване на девствеността на булката е основната културна норма, с която е свързан детският брак при ромите. Изискването за честта на момичето се схваща като важен дял от идентичността на много роми. Понякога ходенето на училище се свързва с риска от загубване на девствеността, поради което родителите спират момичетата си от училище.
Но има съществени разлики между отделните ромски групи, включително и по отношение на географските региони, които обитават. Тоест запазването на девствеността на булката не е важна за всички ромски групи. Докато някои ромски родители приемат, че непълнолетното им дете не е личностно и физически готово да бъде родител, други вярват, че непълнолетните майки раждат здрави деца и не допускат, че ранното раждане носи опасност за майката и плода, се твърди в изследването на УНИЦЕФ. Макар и здравните медиатори да информират семействата за опасностите, до които може да доведе една ранна бременност, често общностната норма за брачна възраст надделява над хипотетичния риск за здравето при ранна бременност.
Изследването на УНИЦЕФ отбелязва също, че в повечето случаи евангелистките църкви имат позитивно влияние по отношение на проблема с ранната раждаемост, тъй като повечето от пасторите поощряват вярващите млади момичета да завършат максималната степен на образование и да отложат встъпването в брак до момента, когато се почувстват стабилни за тази важна житейска стъпка.
Факт № 7: Санкциите преобладават за сметка на превенцията
В общините, където често се практикуват ранни бракове (например в Сливен), липсва ангажираност на местната власт за решаване на проблема. В изследването на УНИЦЕФ се отбелязва, че българските институции работят за предотвратяването на ранната ромска раждаемост предимно чрез санкции, а не наблягат на превенцията на детските бракове, въпреки че в законодателството има вписан ред за превенция на ниво местна и централна власт.
Социалните работници се възприемат сред ромските общности предимно като санкциониращи и бюрократични, а не като предоставящи услуги в полза на тяхното добруване. Тоест фактът, че ромите чувстват, че значителна част от обществото и представителите на държавните институции подхождат с негативни нагласи спрямо тяхната общност, играе сериозна роля за капсулирането им и за проблемната им интеграция. А предразсъдъците и стереотипите със сигурност не подпомагат превенцията на ранната раждаемост.
Факт № 8: Мнения за ромите често погрешно се представят като факти
Политически и обществени кръгове почти винаги преди избори се активират и посредством медиите плашат обществото, че след време ромите щели да станат повече от етническите българи. В близките месеци предстоят поредните предсрочни парламентарни избори, следователно тази и други подобни теми, по които е лесно да се наслагват лъжи за политическа употреба, вероятно често ще присъстват в публичното пространство.
Но каквито и спекулации да се обявяват публично, статистическите данни и изследванията сочат, че се наблюдава постоянен и значителен спад не само по отношение на ранната ромска раждаемост, а и в средния брой деца, родени от една жена от ромски произход.
Официалните статистически данни сочат, че
раждаемостта сред ромите е спаднала 2 пъти за 9-годишния период от 1992-ра до 2001 г. и продъжава да спада
Ако родените преди 1930 г. ромски жени са имали средно по 3,5 деца, то за родените в периода 1965-1970 г. средният брой деца е 2,5. Важно е да се вземе предвид и фактът, че поради значително по-високата детска смъртност в ромските общности и значително по-ниска продължителност на живота сред тях (по данни от 2007 г., цитирани от изследване на Института "Отворено общество" /ИОО/, средната продължителност на живот при ромите е с над 10 години по-ниска в сравнение със средната продължителност сред етническите българи), завишената раждаемост сред ромите, доколкото тя факт, е естествен механизъм на популацията.
Официалните статистически данни сочат, че едва 3% от семействата в България (включително и ромските) изобщо имат по три деца, като само 1% от тях имат повече.
***
Статистическите данни и изследванията показват, че възприятието, че ромите масово раждат твърде рано и имат много деца е клише, като фокусирането върху отделни случаи от страна на медиите и употребата на спекулации води до налагането на негативни мнения като факти. Да, ранна раждаемост сред ромите има, но спекулирането с нея и представянето ѝ като масово явление със сигурност не разрешава проблема и не води до нищо добро.
Генерализиращата ромите представа по отношение на брачната възраст, ранната раждаемост и нивото на образование, която преобладава в медиите и обществото, често е в противоречие с реалностите. А създаването на фалшива реалност е основният фактор за капсулирането на ромската общност и за бавното ѝ включване в обществото.
За разрешаването на проблема с явлението "ранна ромска раждаемост", последното от което има нужда обществото ни е фактите да бъдат замествани от лични мнения. Стастистическите данни и изследванията сочат, все повече роми се ингегрират в обществото ни, макар и бавно. Ранната раждаемост сред ромите, както стана ясно по-горе, също намалява. Тоест въпреки неефективността на държавата по отношение на ромската интеграция, ромската общност има желание, полага усилия и успява да се интегрира.
За да се ускори процесът на включване на ромския етнос в обществото е наложителна последователна и ефективна стратегия, за осъществяването на каквато пък е нужна обществена и политическа воля. И медийна среда, която, изграждайки обществения дневен ред, не поддържа стереотипите и предразсъдъците, а ги руши.
Снимката е дарение на НПО Портала от SolySim Photography. Без право на разпространение от трети страни.
През първите дни на януари ликът на детето, което уж беше дало живот на първото бебе за новата година, бе масово разбулван и демонизиран от медиите. Телевизионни репортери задаваха въпроси на родилото дете дори в болницата, като от някои от запитванията лъхаше неприкрит унизителен умисъл. Членове на семейството му също бяха експлоатирани в името на рейтинга и импресиите.
Но може би най-зловредно бе обстоятелството, че некомпетентни и синтезиращи мнения по отношение на ромската общност бяха представяни като изобразяващи грозни обрисовки факти, докато самите факти всъщност сочат съвсем друго. Сред тези мнения не липсваха и враждебни. Чрез напомняне на митове, които частично или напълно не отговарят на реалностите, манипулативно и в разрез с етичните медийни стандарти бе възбудена поредната вълна на стереотипизиране и демонизиране на образа на ромите.
Но статистиката за ранната ромска раждаемост, която бе пропусната при отразяването на темата в медиите и бе заместена от базиращи се на митове и стереотипи лични мнения, разкрива много по-различна картина от тази, която медийната аудитория усвои като послание от случая с 13-годишната майка от Сливен.
Факт №1: Ранната ромска раждаемост намалява
На прима виста – предвид непрецизния и неетичен начин, по който засягащи ромите теми намират отражение в повечето медии - може би е трудно човек да допусне, че все по-малко ромски момичета раждат рано. Но това е факт.
Още в края на миналия век се наблюдава рязък спад в ранната ромска раждаемост. Към 2001 г. 51% от ромските жени в България са родили своето първо дете преди да навършат пълнолетие, според данните на Националния статистически институт /НСИ/. За сравнение, към 1992 г. този дял е бил 69%. Тоест само за период от 9 години в края на миналия век се забелязва значителен спад на ранната раждаемост сред ромския етнос.
А що се отнася до извънредно ранната раждаемост, от 7% през 1992 г. тя е спаднала на 3,6% през 2001 г. Колкото и да се акцентира в медиите върху такива случаи поради пиперливостта на темата – като чрез наблягането върху негативните багри от нея се създава усещане, че едва ли не извънредно ранната раждаемост сред ромите е преобладаващо явление - истината е, че за 9-годишния период от 1992 до 2001 г. особено рязко намалява броят на децата, родени от майки под 14-годишна възраст. По-актуални точни данни за раждаемостта преди навършване на 14-годишна възраст, за съжаление, не се намират.
Факт №2: Ромите встъпват в брак все по-късно
Глобална тенденция е все повече да се увеличава възрастта, на която хората създават семейство и стават родители за първи път. Общата насока да се ражда все по-късно, разбира се, засяга и ромите в България.
Макар и все още ранната ромска раждаемост да е нерядко явление в страната, истината е, че тя намалява все повечe. Изследване на УНИЦЕФ от февруари 2016 г. отбелязва тенденция на понижение в броя на детските бракове и ранните раждания като абсолютна стойност и като процент от всички бракове и раждания в България.
Факт №3: Повечето ромки се женят след навършване на 18-годишна възраст
Независимо от масовите обществени възприятия, че представителите на ромския етнос масово създават семейства твърде рано, истината е, че в наши дни повечето ромски момичета сключват граждански или традиционен брак след навършване на пълнолетие.
Данните от изследване на УНИЦЕФ от февруари 2016 г. сочат, че за 10-годишния период от 2001 до 2011 г. броят на непълнолетните момичета в съжителство е намалял с около 30 процента. През 2011 г. в цялата страна броят на 16-годишните момичета в граждански или традиционен брак е 1505, а на тъкмо навършилите пълнолетие – 4334.
В периода от 2001 до 2011 г. – подобно на последните 9 години от миналия век - продължава да нямалява броят на непълнолетните майки. Публикуваните в изследването на УНИЦЕФ данни сочат, че 3495 момичета под 18-годишна възраст са родили първото си дете през 2013 година. В това число влизат родилите непълнолетни момичета от всички етноси в страната.
Факт №4: Слабата просветеност е характеристика на повечето непълнолетни ромските майки
Сред непълнолетните момичета, при които е настъпила ранна женитба, 54 процента са тези, които имат само начално или по-ниско образование. Тоест слабата просветеност сред твърде младите ромски майки обикновено или е една от предпоставките за ранното встъпване в брак и ранното раждане, или е съпътстваща характеристика на тези момичета.
Отбелязва се обаче положителна тенденция на нарастване на броя на завършилите основно и средно образование ромки, която тенденция е в противоречие с преобладаващото в обществото негативно мнение, че ромите като цяло не искат да учат. Особено ярка е тази позитивна тенденция в големите градове.
Факт №5: Бедността сред ромите е основната причина за напускането на училище и сключването на ранен брак
Докато преди десетилетия сключването на ранен брак е била основната причина за преждевременното напускане на училището, в наши дни ранното отпадане на много ромски деца от образователната система се дължи предимно на липсата на парични средства в семействата и на слабата заинтересованост от страна на родителите към учебните процеси - се отбелязва в изследването на УНИЦЕФ. Неговите автори определят тези две причини като взаимносвързани.
Причината за по-слабото образование сред ромите - което е и характеристика на повечето ромски момичета, които раждат преди да навършат пълнолетие - се корени в два основни фактора. Според изследването на УНИЦЕФ, публикувано през февруари миналата година, освен по-трудните социалноикономически условия на живот (бедността, иначе казано), фактор за ранната раждаемост са и културните специфики на някои ромски групи, включваща ранната женитба като част от житейска реализация на момичетата.
Факт №6: Културните особености все още стимулират ранната жентба
Липсата на средства е сред главните фактори за преждевременното отпадане на ромските момичета от училище, без това да е пряко свързано с характерната сред някои групи от етноса традиция за сключване на ранен брак. Също така в доста от случаите крайната бедност води до ранното омъжване на момичета, чиито семейства не могат да осигурят прехраната им. В тези случаи родителите дори смятат, че чрез ранна женитба осигуряват по-добра реализация в живота на дъщерите си.
Но в изследването на УНИЦЕФ се посочва също така, че изискването за запазване на девствеността на булката е основната културна норма, с която е свързан детският брак при ромите. Изискването за честта на момичето се схваща като важен дял от идентичността на много роми. Понякога ходенето на училище се свързва с риска от загубване на девствеността, поради което родителите спират момичетата си от училище.
Но има съществени разлики между отделните ромски групи, включително и по отношение на географските региони, които обитават. Тоест запазването на девствеността на булката не е важна за всички ромски групи. Докато някои ромски родители приемат, че непълнолетното им дете не е личностно и физически готово да бъде родител, други вярват, че непълнолетните майки раждат здрави деца и не допускат, че ранното раждане носи опасност за майката и плода, се твърди в изследването на УНИЦЕФ. Макар и здравните медиатори да информират семействата за опасностите, до които може да доведе една ранна бременност, често общностната норма за брачна възраст надделява над хипотетичния риск за здравето при ранна бременност.
Изследването на УНИЦЕФ отбелязва също, че в повечето случаи евангелистките църкви имат позитивно влияние по отношение на проблема с ранната раждаемост, тъй като повечето от пасторите поощряват вярващите млади момичета да завършат максималната степен на образование и да отложат встъпването в брак до момента, когато се почувстват стабилни за тази важна житейска стъпка.
Факт № 7: Санкциите преобладават за сметка на превенцията
В общините, където често се практикуват ранни бракове (например в Сливен), липсва ангажираност на местната власт за решаване на проблема. В изследването на УНИЦЕФ се отбелязва, че българските институции работят за предотвратяването на ранната ромска раждаемост предимно чрез санкции, а не наблягат на превенцията на детските бракове, въпреки че в законодателството има вписан ред за превенция на ниво местна и централна власт.
Социалните работници се възприемат сред ромските общности предимно като санкциониращи и бюрократични, а не като предоставящи услуги в полза на тяхното добруване. Тоест фактът, че ромите чувстват, че значителна част от обществото и представителите на държавните институции подхождат с негативни нагласи спрямо тяхната общност, играе сериозна роля за капсулирането им и за проблемната им интеграция. А предразсъдъците и стереотипите със сигурност не подпомагат превенцията на ранната раждаемост.
Факт № 8: Мнения за ромите често погрешно се представят като факти
Политически и обществени кръгове почти винаги преди избори се активират и посредством медиите плашат обществото, че след време ромите щели да станат повече от етническите българи. В близките месеци предстоят поредните предсрочни парламентарни избори, следователно тази и други подобни теми, по които е лесно да се наслагват лъжи за политическа употреба, вероятно често ще присъстват в публичното пространство.
Но каквито и спекулации да се обявяват публично, статистическите данни и изследванията сочат, че се наблюдава постоянен и значителен спад не само по отношение на ранната ромска раждаемост, а и в средния брой деца, родени от една жена от ромски произход.
Официалните статистически данни сочат, че
раждаемостта сред ромите е спаднала 2 пъти за 9-годишния период от 1992-ра до 2001 г. и продъжава да спада
Ако родените преди 1930 г. ромски жени са имали средно по 3,5 деца, то за родените в периода 1965-1970 г. средният брой деца е 2,5. Важно е да се вземе предвид и фактът, че поради значително по-високата детска смъртност в ромските общности и значително по-ниска продължителност на живота сред тях (по данни от 2007 г., цитирани от изследване на Института "Отворено общество" /ИОО/, средната продължителност на живот при ромите е с над 10 години по-ниска в сравнение със средната продължителност сред етническите българи), завишената раждаемост сред ромите, доколкото тя факт, е естествен механизъм на популацията.
Официалните статистически данни сочат, че едва 3% от семействата в България (включително и ромските) изобщо имат по три деца, като само 1% от тях имат повече.
***
Статистическите данни и изследванията показват, че възприятието, че ромите масово раждат твърде рано и имат много деца е клише, като фокусирането върху отделни случаи от страна на медиите и употребата на спекулации води до налагането на негативни мнения като факти. Да, ранна раждаемост сред ромите има, но спекулирането с нея и представянето ѝ като масово явление със сигурност не разрешава проблема и не води до нищо добро.
Генерализиращата ромите представа по отношение на брачната възраст, ранната раждаемост и нивото на образование, която преобладава в медиите и обществото, често е в противоречие с реалностите. А създаването на фалшива реалност е основният фактор за капсулирането на ромската общност и за бавното ѝ включване в обществото.
За разрешаването на проблема с явлението "ранна ромска раждаемост", последното от което има нужда обществото ни е фактите да бъдат замествани от лични мнения. Стастистическите данни и изследванията сочат, все повече роми се ингегрират в обществото ни, макар и бавно. Ранната раждаемост сред ромите, както стана ясно по-горе, също намалява. Тоест въпреки неефективността на държавата по отношение на ромската интеграция, ромската общност има желание, полага усилия и успява да се интегрира.
За да се ускори процесът на включване на ромския етнос в обществото е наложителна последователна и ефективна стратегия, за осъществяването на каквато пък е нужна обществена и политическа воля. И медийна среда, която, изграждайки обществения дневен ред, не поддържа стереотипите и предразсъдъците, а ги руши.
Снимката е дарение на НПО Портала от SolySim Photography. Без право на разпространение от трети страни.
Автор: Теодор Спасов
Източник: Дневник , 28 януари 2017 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
11 август 2023 г. Анализи
Всяка втора ромска жена е била жертва на насилие
Анализ на Тръста за социална алтернативаПредизвикателствата пред това да бъдеш жена в съвремието са много и все сериозни. Често
23 февруари 2023 г. Анализи
Високи нива на гражданска активност сред младежите от уязвими общности
Младежите от уязвими общности показват високи нива на гражданска активност. Участието им в доброволчески дейности е неочаквано
27 март 2020 г. Анализи
От "Факултета" до "Кармен": Хората отвъд стената
Статията е препубликувана от КапиталМестните власти използваха основно с жандармерия и ограничения, що се отнася до ромските
