Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
юни
28



Защо няма закон за жестовия език в България и защо се провали опитът за такъв

Анализ

Със 104 гласа "въздържал се" ГЕРБ и част от коалиционните им партньори отхвърлиха в пленарната зала миналата седимица законопроектът на БСП за българския жестомимичен език. В лаконичния текст на неуспелия закон се казваше, че жестовият език на глухите ще се признава наравно c говоримия и писмения български език, и че във всяко училище, където има деца с увреден слух, той трябва да им се преподава.


Мнозинството отхвърли проекта с аргумента, че текстът е непълен и е необходима още много работа по него, като се започне от систематизирането на жестовия език, така че да се докаже като пълноценен език и да може да бъде преподаван. Без официална основа, той се развива и предава по различни начини в различните части на страната, което засега пречи да се възприеме като единна езикова система, обясни Светлана Ангелова от ГЕРБ. След необходимото проучване, няма да има пречка да се признае от закона, увери тя.


Междувременно обаче за над 120 хиляди българи с различна степен на увреждане на слуха няма нормативна уредба, която да им помага да бъдат пълноценна част от обществото и да защитава правото им на изразяване и достъп до информация.


В тишина и застой




Само около една трета от хората с увреден слух в България владеят жестовия език, просто защото няма къде и как да го научат. За много от тях това би било пълноценен начин да добият или да си върнат възможността да общуват, но начините за научаването му са ограничени дори и в специализираните училища, защото език, който законово не съществува, не може да бъде официален учебен предмет. Вариант е видео речникът на Съюза на глухите в България от 2009 г., който според запознати е остарял и беден.


Обучението на професионални жестови преводачи също е затруднено, защото макар че има разработена методика от СГБ, която се използва и от Националната агенция за професионално обучение и образование и различни педагогически специалности в някои университети, тя остро се нужда от актуализиране и модернизиране. Фактът, че жестовият език не е узаконен като самостотялна езикова система, означава също и че всякакъв опит за обновяване на неофициално сформирания речник и методиката за изучаването му би бил бавен и хаотичен.


Заедно с това професията на жестомимичните преводачи не е атрактивна, защото също не е добре регламентирана и освен това не е добре възнаградена. Глухите получават целева помощ от Агенцията за хората с увреждания от 80 лв. за годината за жестомимични услуги, като хонорарът за ангажиране на преводач е ограничен до 8 лв./час и часовете - до 10 на година. Ако няма близък, който да го придружи, за един глух човек това е единствената опция, за да може да се справи с каквато и да е задача в държавна институция, в банката, или за да отиде на лекар. Обаче накрая на годината сметката не излиза нито за хората, живеещи в тишина, нито за помощниците им.


По тези причини малка част от регистрираните 220 човека в Националната асоциация на преводачите на жестов език в България практикуват професията и за повечето това е странично занимание. От фондация "Заслушай се!" разказаха за "Дневник" миналата година, че активните жестови преводачи за цялата страна са всъщност едва около 25 човека.


Някой прави ли нещо?


България е една от последните държави в Европейския съюз, която все още не е признала и регламентирала жестовия език, макар че това стои като задача от 2012 г. насам, когато е ратифицирана у нас Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН. Много от другите членки на ЕС са изпреварили и нея, например Дания и Литва, които приемат местните жестови езици за равноправни на официалните още през 1991 г., след това и Германия през 2002 г., Великобритания и Белгия през 2003 г., Австрия през 2005 г. и т.н.


Три години след приемането на Конвенцията на ООН, Министерството на труда и социалната политика публикува план за изпълнението й, според който на въвеждането на жестовия език в България ще му дойде редът през 2020 г. До тогава се предвиждат редица проекти за изследването и систематизирането на новата езикова система, финансирани от държавния бюджет и възложени на различни експертни групи и представителни организации на хората с увреден слух. Министерството на образованието и науката е отговорно за този процес.


Просветното министерство, от своя страна, е съставило подробна концепция за промени в нормативната уредба за въвеждането на жестовия език, която започва със съставянето на работна група към ведомството за изучаване и описване на целия език. Процесът е започнал през 2015 г. и има разписана рамка и срокове, което на практика обезсилва проваления законопроект на БСП.


В отговор на запитване на "Дневник" за прогреса по задачите на работната група, от МОН обясниха, че тя е сформирана след обществена поръчка по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" през 2015 г. Поръчката е била спечелена от една от няколкото представителни организации на хората с увреден слух - фондация "Глухи без граници".


В състава на работната група са влезли десетки висококвалифицирани хора с увреден слух и екип от изследователи, включително професори по лингвистика и по специална педагогика, чиято задача е да съберат и подредят целия речник на жестовия език в България, уточняват от ведомството. В заснемането на жестовете за видео картотеката участват още 196 глухи доброволци от 7 района на страната.


"Чрез изследването се цели унифициране на българския жестов език, разпознаването му от учени лингвисти като самостоятелна езикова система, различна от говоримия български език и регулирана от собствени граматични правила и закономерности, което ще даде възможност за признаването му като самостоятелен език и узаконяването му като такъв. Срокът за изпълнение на поръчка е до ноември 2017 г.", посочват от Министерството на образованието.


Когато задачата е изпълнена, ще са необходими редица промени в нормативната уредба на страната, най-вече в законите и разпоредбите за образованието. Предвижда се създаването на обучителни модули по жестов език и въвеждането му като учебен предмет в специалните училища, също и като средство за преподаване на глухите студенти в университетите.


Официалното разпространение на езика ще отвори и много работни места за хората с увреден слух например като учители и обучители, докато сега за тях карирените възможности са силно ограничени; както и за професионалните жестомимични преводачи, за които сега няма особени стимули да практикуват. Но всичко това според държавния план ще е след 2020 г.


Накратко


120 хиляди българи биха могли да ползват език, който да ги извади от социалната изолация, стига държавата да узакони въпросния език и да им даде възможността да го научат. Както е почти навсякъде другаде в Европа (дори от десетилетия). Изглежда, че се работи по въпроса и има ясен план, само че е като на забавен каданс.


До 2020 г., когато процесът трябва да е завършен поне на хартия, от училищата ще е излязло още едно поколение от глухи младежи, изпуснали шанса да овладеят естествения си език в предназначеното за целта място. А междувременно ще са минали осем години, откакто България е поела ангажимента към света и към гражданите си с увреден слух - да се опита да нормализира живота им.


Очаквайте продължение по темата следващата седмица в "Дневник".





Автор: Ангелина Генова

Източник: Дневник, 15 юни 2017

 

 

Сходни публикации

17.06.2016
Отношението към гей общността в България - sans changement Отношението към гей общността в България - sans changement

Sans changement *Така най-кратко може да се отговори на въпроса какво се е променило в отношението към ...

11.04.2016
Незаконни практики при отпускане на месечни добавки за образование на хора с увреждания

Защо Министерството на труда и социалната политика ограничава правата на хората с уврежданияПовод за ...