Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
авг
18



Субсидията за читалищата - начин на употреба*

Анализ
"Една трета от читалищата в България са фантоми, не работят и източват пари като неправителствени организации". Това са думи не на кого да е, а на министъра на културата Боил Банов. Каза ги преди броени дни, на пресконференция, по повод изказването на секретар на читалище от района на Велико Търново, който настоя за по-високи заплати на работещите в този сектор, защото това била единствената мотивация в читалищата да влязат млади хора. В противен случай след време читалищата щели да останат без кадри и да се самозакрият.

Опасения, че читалищата ще се "стопят наполовина" заради промените в Закона за народните читалища (ЗНЧ) от 2009 г. изказва пред медиите в началото на 2010 година друг читалищен секретар.

Напразни тревоги

Нищо подобно не се е случило и поне в близко бъдеще не се очаква. Точно обратното - читалищата у нас се множат. Според публична информация, през 2009 г. читалищата в България са били 3 400, през 2013 г. вече са 3 500, към 1 януари 2016 г. - 3 614 и само година по-късно, с 27 повече - 3 641. Или през 2014 и 2015 г. са регистрирани по 52 читалища на година. А за миналата година – 27, което прави по 1 ново читалище на всеки 17 дни. Това странно увеличение сочат данни и на Националния статистически институт (НСИ), макар те значително да се различават от тези в Регистъра на читалищата, поддържан от Министерството на културата. Обяснението - само регистрирано читалище може да кандидатства за държавна субсидия. Има информация и в Статистическия справочник на НСИ. Последните актуални данни обаче са от 2012 година.

От какво е породена тази нужда? От глад за култура? И не е ли чудно, че расте броят не само на градските читалища, а и на тези в селата, при положение че населението там не просто се топи, то изчезва. След спад между 2000-та и 2005 година, броят на селските читалища постоянно расте - с 48 за 2005-а и 2006-а и със 141 през следващите 5 години. Още по-куриозно е, че расте и броят на членовете им. През 2000 г. са били общо 96 000, а през 2012 г. – 142 000. Логично е при този темп да очакваме за 2017 г. да бъдат отчетени двойно повече плащащи членски внос читалищни членове в българските села.

Откъде са дошли тези хора? Мистерия. Картата показва доста неравномерно разпределение по региони. Най-малък - 47 е броят на читалищата в област Габрово, а най-голям - 207, в област Пловдив. Най-малко градски читалища има в три погранични области - Видин, Силистра и Кърджали, а най-голям е този брой в градовете в Софийска област - 101.

Трябва, разбира се, да се има предвид значителната разлика в територията и населението на областите у нас. Затова е добре съпоставката да се прави, като се отчитат тези фактори. Тогава логично буди недоумение съществуването на цели 25 читалища в градовете в област Плевен, която е с население 263 000 души (към 31.12.2012 г.) и на 23 читалища в София, с население към края на 2012 г. от 1 302 000 души.

Какво е положението в Плевен към днешна дата?

В община Плевен читалищата са 35, според списъка им в Община Плевен, а според Регистъра, воден от МК, дори повече - 39. От тях 11, респективно 15 са в град Плевен. Две от сравнително новите читалища - "Тракия 2013" и "Култура 2014" нямат предоставен за ползване общински имот. Не се отчитат и явно нямат дейност, но имат номер в Регистъра на МК четири читалища още 4 читалища с адресна регистрация в Плевен.

За каквото и да ти говорят, става дума за пари. Ако мислите, че при читалищата става дума за малко пари, грешите.

Ето съобщение от МК, разясняващо тазгодишната ситуация. За развитие и подпомагане на читалищната дейност в цялата страна през 2017 г. в държавния бюджет са предвидени средства за субсидии в общ размер от 55 180 700 лв. Повишението спрямо 2016 г. е с 2 229 380 лв. Средствата са разчетени по натурален показател от 7 559 субсидирани бройки при стандарт за една субсидирана бройка от 7 300 лв. Завишението спрямо 2016 година е с 2 229 380.00 лв.

С 55 милиона лева читалищата би трябвало да са основният стълб на културния живот у нас. Музеите са получили по-малко - 43 милиона, а библиотеките – 25 милиона през 2016 г. Вярно, и при тях основно перо в разходите са възнагражденията и социалните осигуровки. Но има една съществена разлика - те не са неправителствени организации, а държавни структури, които подлежат на строг финансов контрол; назначенията там стават чрез конкурси; подчиняват се на много по-строги закони.

И какво правят тези културни огнища читалищата?

Много от тях работят. Но и много вегитират. Това, макар да се вижда, няма как да се провери. В отчетите на председателите на читалищните настоятелства може да бъде записано каквото ви хрумне. А те са единственият документ, който представят (уж) за контрол пред кмета на общината. Отчетът и за дейността, и за изразходването на субсидията няма кой да го провери, а и да се провери, няма начин да се докаже.

Така можеш да посочиш, че общият брой посетители на плевенско читалище с 6 щата през 2016 г. е бил 59 523-ма. Незакръгеното число звучи убедително, нали? Или че към читалището има "временно действащи детски формации за народни танци", но техният художествен ръководител е на постоянен щат. В папка с доклад на друго градско читалище са приложени договори за наем между Община Плевен и търговско дружество, в което няма нищо читалищно, освен името на секретаря на читалището.

Парадокси има и в щатното разписание

Председатели на читалища не просто получават възнаграждение – нищо лошо, ако общото събрание е гласувало такова и ако ги вземат от собствени приходи. Но те са в щатните субсидирани бройки. И сключват договори сами със себе си за "управление и контрол", "р-к поддръжка" или "експерт връзки с обществеността".

Случаят с "работещи" на щат председатели на читалищни настоятелства в Плевенска община, оказва се, не е изключение, а се превръща в правило. Може да е нелогично, неправомерно и дори незаконно. Но нищо и никой не пречи на секретаря на читалище в Плевен да получава субсидия за 3 щата (единият от тях - за счетоводител?!) и да взема заплата, макар за 2016 г. да е отчел следното: "Школи по изкуствата – не работят, липса на база. Школа за изучаване на чужди езици – не работи, липса на база. Клубове и кръжоци – не работят, липса на база". Не работи, а взема "работна" заплата.

Демократичните правила в Закона за народните читалища и най-вече липсата на ясна и конкретна отчетност и на финансов контрол водят до изкривяване на смисъла от съществуването на читалищата; до роене на такива, особено в по-големите градове, създадени на роднинска, политическа или партийна основа; до безсмислено живуркане на читалища в малки, обезлюдени села, чиято единствена полза е трудовата "заетост" на читалищния секретар, ангажиран най-вече да купува лекарства и да пали печките на самотните стари хора; до злоупотреби с общинска собственост, отдавана под наем на "свои хора"; до откровено крадене.

Кашата е пълна, блатото е дълбоко. Ето защо Законът за народните читалища трябва да бъде драстично променен. Това е мнението на началника на отдел "Култура" в Община Плевен, на председателите би секретарите на читавите читалища. Такова е намерението и на министър Банов. На споменатата в началото пресконференция той каза още: "Ще сформирам работна група, която да анализира и да подготви промени в закона с ясни правила и цели. В момента ние се опитваме да вкараме читалищата в ЮНЕСКО, но ако това не стане, ще е точно заради тези, които не изпълняват функциите си. Представете си, имаме примери, при които 39 читалища са регистрирани в един апартамент! Ние започваме да губим нормалността".

Дано чакането на нормалността не се превърне в чакане на Годо.

* Тази статия е разработена с подкрепата на Програма достъп до информация и Фондация "Америка за България". Цитираните данни са получени чрез интервюта и по Закона за достъп до обществена информация. Използвани са и данни от публични регистри и сайтове.

Инфографики по темата можете да видите в Актуално.



Автор: Иванка Ватева

Източник: Актуално, 30 юни 2017

 

 

Warning: DOMDocument::loadHTML(): Invalid char in CDATA 0x1F in Entity, line: 131 in file /var/www/html/root/modules/messages/view.item.php on line 216
Warning: DOMDocument::loadHTML(): Invalid char in CDATA 0x1F in Entity, line: 131 in file /var/www/html/root/modules/messages/view.item.php on line 216
Warning: DOMDocument::loadHTML(): Invalid char in CDATA 0x1F in Entity, line: 131 in file /var/www/html/root/modules/messages/view.item.php on line 216
Warning: DOMDocument::loadHTML(): Invalid char in CDATA 0x1F in Entity, line: 131 in file /var/www/html/root/modules/messages/view.item.php on line 216
Warning: DOMDocument::loadHTML(): Invalid char in CDATA 0x1F in Entity, line: 131 in file /var/www/html/root/modules/messages/view.item.php on line 216
Warning: DOMDocument::loadHTML(): Invalid char in CDATA 0x1F in Entity, line: 131 in file /var/www/html/root/modules/messages/view.item.php on line 216
Warning: DOMDocument::loadHTML(): Invalid char in CDATA 0x1F in Entity, line: 131 in file /var/www/html/root/modules/messages/view.item.php on line 216
Warning: DOMDocument::loadHTML(): Invalid char in CDATA 0x1F in Entity, line: 131 in file /var/www/html/root/modules/messages/view.item.php on line 216
Warning: DOMDocument::loadHTML(): Invalid char in CDATA 0x1F in Entity, line: 131 in file /var/www/html/root/modules/messages/view.item.php on line 216