Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
май
22



Ще закуся с мойто чувство за вина...

Анализ

През последните 20-ина години се забелязва бавно подобрение на образованието сред ромите в страната, но статистиката все още отбелязва огромна пропаст между ромите и българското мнозинство. Според данни от проф. Илона Томова от БАН, разпространени през 2013 г., едва 0,5% от ромите в България имат университетско образование, докато делът на висшистите сред цялото българско население е 19,6%. Това означава, че процентът на хората с висше образование сред ромите е близо 40 пъти по-малък от средния за страната.


Противно на обществените възприятия обаче, причината за тази огромна просветна пропаст не се корени в това, че ромите не желаят да се образоват. Основните предпоставки са свързани със социалната изолация на етноса, дискриминацията спрямо него и нерешените проблеми в образователната система.


Ето кои са основните проблеми, възпрепятстващи просветата сред ромското население в България.



1. Бедността

Според данни на Министерството на образованието бедността в семейството и ранното отпадане от образователната система при ромите са взаимно свързани.


Социалната изолация на ромите е сред водещите предпоставки, поради които ромските младежи и девойки напускат системата на образованието преждевременно. На тях често им се налага да работят, за да подпомогнат семейния бюджет, което без съмнение възпрепятства образованието им. Нерядко родителите им нямат и средства да купят прилични обувки, зимни дрехи и училищни пособия, с които да изпратят детето си на училище.


С положителен знак са някои мерки, които правителствата през последните години взеха. Това например са безплатните учебници до 8 клас и лишаването от социални помощи на родителите, които не изпращат децата си на училище. Но взетите мерки, които целят присъствието на децата в училище, са по-скоро санкциониращи, отколкото стимулиращи. А световните практики показват, че в такива случаи стимулите са много по-ефективни, отколкото санкциите.


Децата, които успяват да постигнат по-висока степен на образование, обикновено имат родители, които работят в чужбина и успяват да ги издържат, или самите те са деца на добре образовани родители. Докато в България предразсъдъците и дискриминацията допускат много малко роми до възможността да достигнат по-високи доходи. За ромите често е много по-лесно да се интегрират в чуждестранни общества, където предразсъдъците спрямо тях не са здраво вкоренени, отколкото в българското.


2. Средното образование не е задължително


Достъпът на ромските деца до начално и основно образование в България е сравнително висок. До голяма степен това се дължи на факта, че основното образование е задължително. Но не така стоят нещата със средното образование, което на практика се получава само по желание и по възможност. Учебниците за средното образование се плащат от родителите на ученика, като много ромски семейства просто не могат да си ги позволят.


Ако преди 30-40 години е било достатъчно човек да има основно образование, за да стане общ работник, сега това не стига. Задължителното основно образование - до 7 клас, не съответства с предпочитанията на пазара на труда.


Липсата на политика за насърчаване на ромите да завършват средно образование води до затваряне на порочния кръг, в който се намира значителна част от тях - липсата на добро образование, безработицата и бедността.


3. Труден достъп до университети


Броят на студентите от ромски произход в страната е няколко хиляди. 1/5 от тях са студенти във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", като едва около 4% са студентите в най-престижното висше училище в България - Софийският университет. Повече от половината ромски студенти в България следват задочно, тъй като им се налага да се издържат сами и да работят.


Стипендиите не са достатъчо високи, за да бъдат стимул за младежите и девойките от бедни семейства да следват във висше училище.


Роми, които са имали възможност да встъпят в академичните среди, казват, че именно контактите им с преподвателите и състудентите са успели да променят значително техния светоглед.


4. Ромските училища


Повечето ромски деца остават отделени от българското мнозинство в т. нар. ромски училища, които затварят младежите и девойките в омагьосания кръг на гетото. Според експерти смесването на българските с ромските деца, при което ромските не надхвърлят 30-35%, е най-добрата практика за интегриране на ромските деца към образованието.


В смесените училища обаче възникват други проблеми. Нерядко родителите на българчетата възразяват срещу приема на ромски деца, поради което директорите често се принуждават да ги изолират в отделни "ромски паралелки".


6. Специалните училища


Голяма част от учениците в специалните училища, разговорно популярни още като "помощни", са роми, макар и интелектуалното развитие на повечето от тях да е съвсем нормално. Но немалко ромски родители записват умишлено децата си в тях поради подсигурената храна и дрехите, които получават там. А пък комисиите, които извършват подбора на децата, от своя страна невинаги отчитат някои културни разлики, които може да бъдат сбъркани с интелектуално затруднение - например слабото владеене на български език. Попаднали веднъж в специалните училища, здравите ромски деца губят възможност да получат качествено образование.


7. Липсата на достъп до средни училища в провинцията

В малките населени места, особено в селата и малките градчета, достъпът до средно училище е много по-сложен. Понякога най-близката гимназия е на 20-30 километра от дома. Това означава, че към трудностите се прибавят допълни разходи.


8. Предразсъдъците


Предразсъдъците в обществото и нетолерантното отношение към ромите задълбочават проблемите. Липсвата на позитивни новини в медиите, свързани с ромите, понижава самочувствието на децата и тийнейжърите.


9. Учителите


Много от учителите, които работят в смесени или ромски училища, не са достатъчно добре мотивирани и квалифицирани, за да работят с ромски деца. А за ромските ученици доброто отношение на учителите и специалното внимание е изключително важно. Спечелване на доверието на учениците е една от предпоставките за намаляване на броя на отпадащите от училище ромски деца.


Роми разказват, че като деца винаги са били поставяни на последните чинове. Писали са им високи оценки без да учат, а учителите са оставали безучастни към конфликтите между учениците. Нерядко те казват, че са били подлагани на унижения от страна на съученици и учители.


10. Родителите


Почти никакви усилия не се полагат, за да се обясни на ромските родители защо образованието на децата им трябва да бъде основен техен приоритет. Някои ромски родители не разбират и не осъзнават значимостта на образованието, нито колко важно е децата им да учат в смесено, а не в "ромско" училище. Те често не могат да осигурят транспорт до смесените училища на децата си, затова предпочитат по-близкото до ромската махала такова. Нерядко се опасяват, че децата им може да попаднат във враждебна среда и да бъдат подлагани на тормоз и подигравки, в случай че попаднат в масово или в смесено училище.


* Заглавието е на "Дневник" и е от текста на последната песен на Азис - "Мотел"


Автор: Теодор Спасов




Източник: Дневник, 06 юли 2017

 

 

Сходни публикации

30.01.2017
Осем факта за ранната раждаемост сред ромските момичета Осем факта за ранната раждаемост сред ромските момичета

2017-а бе посрещната с медийния шум, че 13-годишно дете от Сливен е родило първото българче за ...

11.07.2016
Фигури на анатемата. Режисиране на етническото: от ”братята роми” до ”лютата ромка” Фигури на анатемата. Режисиране на етническото: от "братята роми" до "лютата ромка”

Откъс от книгата на социолингвистката Сесил Каню, в сътрудничество с Георги Жечев и Стефка Стефанова ...

15.04.2016
Не всички роми са уязвими, не всички уязвими са роми Не всички роми са уязвими, не всички уязвими са роми

През 1971 г. в Лондон се провежда първият световен ромски конгрес. Там участват ...