Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
юли
17



МОН dieu

Анализ

Как (не) се харчи един милиард


На науката в България не й върви. През първия програмен период тя беше практически лишена от достъп до еврофондовете, а сега, когато има специална програма, тя не може да заработи и да дава пари.

Три години след като беше създадена, „Наука и образование за интелигентен растеж" (ОП НОИР) стигна дъното и стана първата европейска програма, чийто управляващ орган ще се смени по средата на периода. Това е звеното, което управлява и разпределя парите и е най-важното нещо в структурата на една европейска програма.

Това стана ясно през юли, когато новият министър на образованието Красимир Вълчев разкри, че предстои създаването на нова изпълнителна агенция, подчинена на Министерството на образованието и науката (МОН). Тя следва да изземе функциите на сегашната Главна дирекция "Структурни фондове и международни образователни програми" и да ръководи програмата. Защо се наложи тази смяна в средата на периода?

Замръзнали във времето

Създаването на новата агенция е опит на министъра да намери решение с кризата с ОП НОИР. През февуари т.г. Европейската комисия замрази междинните плащания, след като неин одит, направен през ноември 2016 г., констатира множество груби нарушения в управлението на програмата. Основното притеснение беше очевидно още при създаването на програмата - МОН с едната ръка дава парите, а с другата ги взима. Министерството е бенефициент на основна част от досега раздадените 96 млн. лв., което очевидно е предизвикало притеснение в ЕК. Одитът също така разкри, че тогавашният министър на образованието Меглена Кунева е допринесла за още повече концентрация, след като допълнително е иззела функциите на ръководител на управляващия орган по оперативната програма.

Възможните решения за справяне с разделението на функциите на програмата пред МОН бяха четири и бяха оповестени след замразяването на средствата от служебния министър проф. Николай Денков. При първите две Управляващият орган (УО) на програмата - Главна дирекция "Структурни фондове и международни образователни програми", следваше да се поеме от отделен зам.-министър, а ръководството на другите звена да се делегира на другите зам.-министри, отговарящи за училищно и висше образование, или да се създаде отделно звено за изпълнение на проектите към МОН. Третата опция (която бе предпочетена от новия министър) бе свързана със създаването на отделна агенция, директно подчинена на министъра. Четвъртата опция бе създаването на отделна агенция, директно подчинена на министър-председателя.

На съвместното заседание на Комисията по образованието и науката и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в края на юли тази година бе обявено, че директор на бъдещата агенция ще е Кирил Гератлиев, който до март т.г. бе член на изпълнителния борд на "София тех парк", а преди това има опит като управляващ на "Конкурентоспособност". Тогава министър Вълчев каза, че се очаква агенцията да започне дейност през септември. След запитване от "Капитал" от МОН разкриха, че в момента все още се разработват необходимите нормативни документи за структуриране и функциониране на дирекцията в самостоятелно административно звено.

Нов орган, нови проблеми

Не е напълно ясно как новата агенция, подчинена директно на министъра, ще избяга от хипотезата за свръхконцентрация в един и същ орган - това е все пак човекът, който, от една страна, решава за какво да се харчат парите, а, от друга страна, ги харчи.

Другият проблем според проф. Лъчезар Аврамов, директор на института по електроника „Акад. Емил Джаков", е в устройствения правилник на агенцията, където липсват каквито и да било изисквания за научна или образователна компетентност към кадрите в нея. "Структурата и организацията са рафинирано бюрократични и насочени единствено към административен и финансов контрол", коментира Аврамов. Това е стар проблем на европрограмите - дали хората, които ги управляват, трябва да имат опит в конкретната дейност. Ако тяхната задача е само да разпределят един ресурс по най-адекватен начин, то те могат да наемат външна помощ за експертните задачи, а да се посветят на администрирането. Досегашният опит на МОН обаче сочи, че дори и това е проблем (виж текста).

И това е дори преди да стигнем до въпроса дали новата агенция ще може да управлява тези пари законно. Принципно ЕК трябва да акредитира всеки управляващ орган, преди да му даде правото да разплаща европейски пари. Това се случи за дирекцията в МОН преди 2014 г., но не е ясно дали новата агенция ще получи автоматично тази акредитация. Според министерството - да. Денков не е толкова убеден.

Той смята, че е малко вероятно да няма допълнителни проверки към новия орган, за да започне той дейност. "ОСЕС трябва да излезе с официално решение, че акредитира тази нова агенция като напълно оперативен УО. А след това одиторите от ЕК трябва официално да потвърдят, че признават акредитацията на УО от ОСЕС", обяснява процедурата бившият служебен министър, който преди това отговаряше за създаването на програмата. Според него този процес "може да отнеме от няколко месеца до половин година".

На прага на още по-голям провал

Докато всички тези административни подробности се точат, парите за наука въобще не могат да тръгнат. Замразените плащания са по вече договорени проекти за над 340 млн. лева. Това значи, че докато не бъдат пуснати отново, бюджетът ще поема разходите по тях. Министър Вълчев дори сподели, че е вероятно България да се откаже по част от договорените средства по тези догори. Но най-тежка е ситуацията в първа ос. Там министър Красимир Вълчев призна, че съществува реален риск от загуба на средства. По нея се предвижда да бъдат изградени четири центъра за върхови постижения и осем центъра по компетентност. Става въпрос за 350 млн. лева, като условието на ЕК е до края на 2018 да бъдат усвоени поне 30% от средствата по тази ос, което са малко повече от 100 млн. лева.

Ако не бъдат поискани тези средства от ЕК до края на 2018 г., ще се изплати по-малък процент от безвъзмездното финансиране по програмата. Загубените средства според министъра ще бъдат най-много 70 млн. лева, което обаче са 7% от програмата - никак немалка сума за една така или иначе недобре финансирана област в България, която взе отделна програма специално заради това.

А ако нищо генерално не се подобри в програмата, то ще дойде познатото вече решение - прехвърляне към други такива. През 2019 г. ЕК ще направи оценка на поетапно постигнатите цели по всяка една оперативна ос. Има дори спекулации, че е възможно парите от първата ос да бъдат пренасочени към други програми, например "Транспорт". Според Деян Колев, който участва в Комитета за наблюдение на ОП НОИР, такова действие е не просто сложно, а и "политически неправилно". В отговор до "Капитал" МОН не изключи такава вероятност, заявявайки, че тази възможност ще бъде разгледана от Управляващия орган след изпълнение на мерките в Плана за действие и извършване на допълнителни анализи. Защо кабинетът би желал това е очевидно - пътищата са стара страст. Но това ще значи още по-пълен провал на образователното министерство и оправдание на онези гласове, които казваха, че на него въобще не бива да му се дават пари.


Кой ще оценява

Оценката на научните проекти за центрове за върхови постижения и компетентност по програмата трябва да се извършат от независими и международно признати експерти, които да оценят проектите на кандидатите по Ос 1, която е обвързана с изграждането на модерна научна инфраструктура - основна част от която са нови центрове за върхови постижения и за повишаване на квалификацията.

През февуари 2017 МОН спря търга за независим оценител на проектите от ОП НОИР. Основния аргумент на заместник-министърът на образованието и науката Ваня Стойнева, която бе и ръководител на управляващия орган на ОП НОИР по това време бе, че не може да се удостовери професионалната и научна компетентност на експертите - „Което е основният предмет на обществената поръчка" - заявява още тогава тя.

Обществената поръчка бе стартирана през септември 2016, когато министър на образованието бе Миглена Кунева. Критериите заложени в нея предвиждаха 60% тежест за критериите за качество и 40% за ценовите оферти на кандидатите.

Но класиралата се на първо място от предишната обществена поръчка фирма "Прогети плант" обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията, която на свой ред отхвърли решението на МОН за спиране на търга. През юли Върховния административен съд потвърди това решение, без право на обжалване, което задължи МОН да сключи договор с фирмата, класирала се на първо място.




Автор: Генадий Михайлов

Източник: Капитал, 18 септември 2017

 

 

Сходни публикации

30.04.2018
Половината от напусналите миналата година училище деца са заминали за чужбина Половината от напусналите миналата година училище деца са заминали за чужбина

Следва делът на напусналите по семейни причини - 5.9 хил. (36.5%), и на напусналите поради нежелание да ...

05.07.2017
Мама не чете, но аз мога Мама не чете, но аз мога

Или как Враца направи лъвски скок на изпитите с европари  Как се чувстваш, когато до четвърти клас ...

10.03.2017
Образованието - приоритет за всички партии, но предизборно Образованието - приоритет за всички партии, но предизборно

Образованието ще бъде национален приоритет, за който ще се отделя по-голямо държавно финансиране. ...