English   14390 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Как омбудсманът ще решава съседски спорове и съпружески кавги

 

Проектозакон на правителството преобръща цялата философия, върху която е изградена институцията


Може ли омбудсманът да подмени полиция, прокуратура, съд и независими регулатори, църкви, медиатори и старейшини, даже премиера и да започне да се намесва в спорове между граждани. Да дава предписания на съседите в една частна кооперация как да ползват спорното общо пространство, да нарежда на съпрузите как да спрат с кавгите и шамарите, да размаха пръст на кварталния бакалин, че не мери точно и лъже при сметките.

В момента омбудсманът не може да се намесва в такива спорове, защото по условие той е натоварен да бъде посредник между граждани и публични институции, както и с доставчиците на обществени услуги. Но в края на миналата седмица парламентът гласува на първо четене законопроект на правителството, с който на омбудсмана се дава правомощие да се застъпва за правата и свободите на гражданите не само когато те са нарушени от действие или бездействие на "държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги", както е в момента, а и когато правата на гражданите се засягат или нарушават от действие или бездействие "на частноправни субекти".

Чл. 2 от Закон за омбудсмана
"Омбудсманът се застъпва с предвидените в този закон средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги."
Законопроектът, който е работен при омбудсмана, предлага в края на изречението, преди точката, да се добави "както и от частноправни субекти".

Всеки гражданин е частноправен субект. Не просто всяка отделна фирма, гражданско сдружение или друго образувание, но и всяко отделно физическо лице. Това означава, че ако се приеме новият текст, омбудсманът ще има правомощие да се намесва в отношенията между граждани – в съседски спорове за собственост и ползване на имоти, в отношения между сънаследници или между съпрузи, които претендират взаимно родителски права и се обвиняват в насилие, с работодателя, с учителката на детето, с негодника, който живее в отсрещната кооперация и всяка вечер пуска чалга по начин, който кара стените на дома да вибрират...

И не само. Омбудсманът ще може публично да размахва пръст на частни търговски дружества, неправителствени организации, частни медии и всички останали участници в обществения живот. Защото всичко това са взаимоотношения между частноправни субекти и засягат или нарушават права и свободи – право на собственост, право на личен и на семеен живот, на добро име, неприкосновеност на жилището, право на труд, свобода на мнението и т.н. Следователно, ако бъде сезиран, по всички тях омбудсманът ще трябва да вземе отношение.

Дори няма смисъл да се обсъжда дали институцията на омбусмана има капацитет за такава намеса. Действително може да изглежда привлекателно да се потърси необременената от формалности и бърза намеса на омбудсмана за решаване на ежедневните ни проблеми най-малкото защото институциите в България не работят – те нямат капацитет, нито желание и са корумпирани, затова като цяло не си вършат работата, освен ако не бъдат стимулирани по някакъв извънреден начин. В същото време имаме един свръхактивен омбудсман, който е готов да припознае и подкрепи всякаква кауза, свързана с права и свободи.

Да преобърнеш институцията

Но вън от всички останали съображения тези нови правомощия противоречат на самата идея за съществуването на тази институция, те подменят нейния базисен замисъл. Още при своето създаване преди столетия в Швеция, така и впоследствие, когато тази институция с една или друга модификация е навлизала в институционалните структури на държавите по света, тя е замислена като посредник между гражданите и държавата (администрацията на публичните институции).

Идеята е, че при своите отношения гражданите и публичните власти са неравнопоставени и възможността от злоупотреба или просто от лошо третиране е много голяма и трудно отстранима. Затова и мисията на омбудсмана е да търси неформални начини и средства да защити достойнството и правата на гражданите при общуването им с администрацията. В българския закон към това бяха прибавени и доставчиците на обществени услуги пак поради привилегированото положение, което естествените монополи имат в едни отношения, които по принцип са частноправни - между граждански субекти.

За решаването на конфликтите между граждани и фирми законът предвижда съвсем други механизми в зависимост от вида на спора – има съд, прокуратура и полиция, общински власти, контролни органи и др. Идеята не е омбудсманът да подменя тези органи и институции, а да се намесва само когато те необосновано и опасно бездействат или пък се намесват в противовес на закона и добрите практики.

Изкривени мотиви

В мотивите си законопроектът на правителството се позовава на чл. 91аот Конституцията, където през 2006 г. бе конституционно закрепена институцията на омбудсмана:Народното събрание избира омбудсман, който се застъпва за правата и свободите на гражданите.

Според авторите на законопроекта текстът недвусмислено сочи, че омбудсманът "се застъпва за всички права и свободи на гражданите, независимо дали те са нарушени от публичноправни или от частноправни субекти". А ограничаването на тази защита само до нарушения от публичните субекти и доставчиците на услуги влизало в противоречие с конституцията, се казва там.

"Въпреки липсата на правомощия в настоящата нормативна уредба жалбите срещу представители на частния сектор съставляват значителен дял от оплакванията на гражданите пред омбудсмана, което сочи, че гражданите имат нужда от защита срещу неправомерните действия на представители на този сектор", пише в мотивите.

Подобно широко тълкуване на конституцията обаче противоречи на идеята, която е залегнала и в конституцията, и в закона. Никога до момента не е имало съмнение в предназначението на този орган като посредник между гражданите и администрацията. Това в прав текст е заявено в стенограмите при от обсъждането на закона в парламента през 2002 г. Мотивите са недвусмислени - "основната функция и предназначение на институцията омбудсман е да наблюдава дейността на администрацията в държавата и да бъде възпиращ фактор срещу злоупотреби във властта, които водят до накърняване на правата на човека. Омбудсманът е призван да оказва обществена защита на тези права, когато те се нарушават от държавната власт". И още: "Основното предназначение и функция на омбудсмана е да наблюдава административната дейност на държавата и да бъде възпиращ фактор срещу злоупотреби с властта, накърняващи правата на човека..."

Към момента не е известно някъде по света институцията на омбудсмана се намесва в частни отношения. В Препоръка R (85) 13 на Комитета на министрите на Съвета на Европа от септември 1985 г. институцията на омбудсмана се разглежда единствено като регулатор на дейността на администрацията. Европейският омбудсман, създаден с договора от Маастрихт, "е независим и безпристрастен орган, който може да държи отговорна администрацията на ЕС". На сайта на институцията пише още, че европейският омбудсман "извършва проверки на жалби за лошо администриране в институциите, органите, службите и агенциите на ЕС. Единствен Съдът на ЕС в качеството си на правораздавателен орган остава извън правомощията на омбудсмана." Изрично се казва, че омбудсманът не може да извършва проверки по жалби срещу предприятия или физически лица.

В този смисъл идеята да се даде на омбудсмана правомощие да се намесва в отношенията между частни лица е тотално преобръщане на цялата философия на този орган. И тук не става въпрос дали ни харесва или не настоящият омбудсман, защото един закон не трябва да се преценява intuitu personae.

Послания и препоръки

Според Мария Йорданова от Центъра за изследване на демокрацията предлаганите промени не противоречат на Конституцията и обогатяват правомощията на омбудсмана, без да крият рискове и опасности с оглед малките правомощия на тази институция – само да прави предложения и препоръки. В националния контекст е добре да не се политизира институцията, казва тя.

За проф. Екатерина Михайлова, която един от вносителите на проектозакона за омбудсмана през 2002 г., идеята е в очевидно противоречие с философията на закона за омбудсмана.

Действително правомощията на омбудсмана не са са големи. На пръв поглед. Към момента той прави проверки по постъпилите жалби, "отправя предложения и препоръки за възстановяване на нарушените права и свободи пред съответните държавни и общински органи и техните администрации, както и доставчиците на услуги, посредничи между административните органи и засегнатите лица за преодоляване на допуснатите нарушения и примирява позициите им".

Законопроектът предвижда че занапред във връзка с новото му правомощие да се застъпва и за нарушени права от частни субекти омбудсманът ще може "да отправя предложения и препоръки за насърчаване и защита на застрашените права и свободи на гражданите от частноправни субекти". Не е ясно към кого ще ги отправя, нито какво ще се случи, ако те останат без ответ. Но проектът предвижда омбудсманът да внесе за одобрение в парламента съответните промени в правилника за дейността си.

Същевременно към момента омбудсманът има широки правомощия да се намесва в дейността на лицата, чиито действия наблюдава – право на достъп до тях, право да иска и получава навременна, точна и пълна информация, да изисква сведения, документи или актове и съответно глоба, когато това му бъде отказано. Има право и да изразява публично мнение и становища, включително в средствата за масово осведомяване. И доколкото един закон не се пише за конкретен омбудсман, а за всеки възможен бъдещ омбудсман, само фантазия трябва, за да си представим какво би могло да стане, ако той реши да прави публични послания и предписания към всеки частен субект, включително и такива, за които доброто име е най-сериозният капитал.





Автор: Мирела Веселинова

Източник: Капитал , 08 февруари 2018 г.

Сходни публикации

Необходима е промяна в модела за финансиране на регионалните културни институции за по-добри резултати, показва анализ на

Необходима е промяна в модела за финансиране на регионалните културни институции за по-добри резултати, показва анализ на Министерство на финансите

Няма зависимост между размера на финансирането и активността на работа на отделните регионални културни институти в страната.

Общините имат нужда от системна подкрепа от държавата за провеждане на социална жилищна политика и поддържане на общинския

Общините имат нужда от системна подкрепа от държавата за провеждане на социална жилищна политика и поддържане на общинския жилищен фонд

Необходимо е да се приеме с широк политически консенсус дългосрочна Национална жилищна стратегия, в която да бъдат заложени

Кои от спешните задачи за децата влязоха в Програмата за управление на Република България?

Кои от спешните задачи за децата влязоха в Програмата за управление на Република България?

Анализ на Национална мрежа за децатаНа 26.07. Министерски съвет прие 18-месечна Програма за управление на Република България от