Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
юли
17



Как данъчно облекчение намали даряването на храна

Анализ

Откакто е въведен ДДС в България, няма и година, в която някой бранш да не поиска по-ниска ставка върху стоките си или дори премахването му, като например за лекарства, книги и др. Опитът показва, че никой финансов министър в най-новата история на България не е бил склонен дори на малки отстъпки по темата. Затова има много малко изключения, като особен пример е този за липсата на данъка върху хазарта.


В края на декември 2016 г. с благословията на финансовото министерство все пак бе направена важна отстъпка от облагането. Според нея дарената храна освобождава компаниите от плащането на данъка върху нея. Очакваното беше, че рязко ще се увеличат количествата, които разпределя хранителната банка. След цяла година действие на това реално облекчение картината е съвсем друга, показват данните.


През 2017 г. дарената храна е намаляла с цели 30% вместо очаквания ръст. В това време в България годишно се изхвърлят 670 хил. т храни, сочат данни на хранителната банка.


Защо се случва това


Отпадането на ДДС върху дарените храни бе въведено с препращане към Закона за храните. В него бе записан текст, който посочва как трябва да се означават те. А именно задължително се маркират от производители или търговци на храни с маркировка "дарение, не подлежи на продажба". Маркировката се поставя върху потребителската опаковка на храните по начин, непозволяващ нейното отстраняване, без да се наруши целостта на опаковката и без да прикрива каквато и да е част от информацията, съдържаща се на етикета. За безвъзмездно предоставените храни, които не са опаковани в потребителска опаковка, маркировката се поставя върху транспортната опаковка.


Целта е ясна - да се контролира дали дарената храна наистина е дарена, а не препродадена например, макар в момента да има само една лицензирана организация за разпределяне на такава храна - Българска хранителна банка.


Така на търговските вериги, които са основните дарители, се налага да отделят специален екип, който при това бързо да се ангажира с поставянето на етикетите, като това понякога означава да се положи извънреден труд. Тази процедура означава за търговците и по-големи разходи. Така на практика се обезмисля приетото облекчение, обяснява Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, в което членуват основните търговски вериги. Затова според него повечето компании продължават да си плащат дължимия данък и въпреки това да даряват храни, на които предстои да изтече срокът на годност. Някои обаче решават все пак да се лишат от допълнителни разходи и организация и просто изхвърлят храната. Това е и вероятната причина за година даренията да спаднат с една трета по данни на хранителната банка.


Имаше твърде високи очаквания и от нашата страна, и от бизнеса. Очакване за лавина от храни, които да ни залеят, коментира Цанка Миланов, директор на хранителната банка.


Допълва, че за година са изгубени над 40 редовни и потенциални нови дарители на храни, които желаят да оползотворят излишната храна, като я дарят, но се отказват при перспективата да понесат допълнителни разходи на пари, време и труд, за да поставят маркировка, и то върху храни, които вече са етикетирани, опаковани в уедрени опаковки и подготвени за експедиция. Някои фирми пък ограничават даренията си. За периода 01.01.2017 г. - 30.06.2018 г. нито едно дарение не е постъпило в склада на банката с маркирани потребителски опаковки.


Какъв е проблемът с етикетите


Етикетите, които означават, че продуктът не е за продажба, трябва да отговарят на описаните вече изисквания. Сред тях е и това да бъдат устойчиви. Представете си обаче кисело мляко, което стои в хладилника. Ако надписът е с печат, от конденза той ще се разтече. Ако е стикер, ще се отлепи, обяснява Матеев.


Допълва и че за някои малки продукти е невъзможно такъв надпис хем да е устойчив, хем да не покрива никаква част от описанието на съдържанието.


Компаниите не могат да планират кога ще възникне възможност за даряване. Често става дума за големи количества в палети, в които отделно храните са в картонени опаковки и всяка от тях трябва да се разопакова и маркира, обяснява на свой ред Матеев причината за разходите, които възникват за веригите.


Тези проблеми споделя и Цанка Миланова, директор на хранителната банка. Това маркиране е почти невъзможно, посочва тя. Допълва, че при разговори с Българската агенция по храните се е установило, че за нейния контрол тези стикери нямат никакво значение. Същото споделили в разговор и представители на Националната агенция за приходите. Те правят последващ контрол и в този смисъл не се занимават с етикетите, обяснява Миланова.


Какво да се прави

.....

Цялата статия вижте в Дневник.





Автор: Татяна Димитрова

Източник: Дневник, 02 август 2018

 

 

Сходни публикации

13.03.2018
Фалшивите новини са насочени срещу демократичните свободи Фалшивите новини са насочени срещу демократичните свободи

Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) изготви позиция по отношение на противодействието на ...

09.02.2018
Как омбудсманът ще решава съседски спорове и съпружески кавги Как омбудсманът ще решава съседски спорове и съпружески кавги

Проектозакон на правителството преобръща цялата философия, върху която е изградена институциятаМоже ли ...