English   14390 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Каква култура търси и предлага София?

 
Каква култура търси и предлага София?

Изследване на Визия за София представя потреблението на култура в различни градски части и социалното въздействие на изкуствата върху града

 

В направление „Идентичност и култура” в стъпка 3 на Визия за София се провежда качествено и количествено изследване на предлагането и потреблението на култура в различните части на града. Изследването прави преглед и анализ на културните събития в София и изследва нуждите и потреблението на култура на различни публики в различни части на града. Сравнени са специфични градски части, за да се анализират факторите, които влияят на културното потребление и пречките за достигане да публики в периферията на града. Проучени са и нагласите на културни мениджъри към дейността на свободната творческа сцена в София. Изследването е реализирано от експертен екип “Идентичност и култура” на Визия за София от агенцията за маркетингови и социологически проучвания и анализи „Глобал Метрикс” с ръководител Нели Стоева, преподавател в катедра „История и теория на културата” към Софийски университет. Насочено е към петте основни жанра: театър, танц, литература, визуални изкуства и музика.

 

Основно заключение е, че централната част на София предлага богата програма от събития, от която се възползват много граждани, а културното предлагане в периферните райони може да бъде насърчено чрез по-голям диалог и сътрудничество между районните администрации и творците, за да се използват и развият наличните ресурси (зали, пространства). За формирането и развиването на нагласа за културно потребление сред местните жители на различните софийски райони, трябва да се работи върху такива активности за насърчаване на културното потребление, които да са специфични за различните райони и съобразени с техните потребности и инфраструктура.

 

За да разгледа предлагането на култура и изкуство в София, екипът обработва данни за културните събитията в различни жанрове, предоставени от портала „Програмата“, който разполага с най-пълна информация за провеждани събития през последните 10 години. Анализът им показва ясна тенденция на едновременно нарастване, както на местата за провеждане на културни събития, така и на броя на проведените културни прояви. Нарастването на културното предлагане и разнообразните събития се подкрепя и от Програма Европа, Програма Култура и Културен календар на СО, които в последните години добавят към финансовите си инструменти нови направления, създавайки възможности за растеж и развитие на артистите в града. Сферите, които финансовите инструменти на СО подкрепят, се разширяват с инициативи, свързани с нематериалното културно наследство, възможности за обживяване на културните ценности и подкрепа за развитието на млади артисти.

 

Най-много от събитията в периода 2007-2018 г. според данните на независим източник като културния гайд “Програмата” са музикални - в категорията „Групи и изпълнители“, като в тях преобладават рок и джаз музика. Следват изложбите, партита и прожекциите на филми. През изминалите 2 години в столицата са прожектирани 554 различни филма в общо 31 кина или институции. За същия период уникалните музейни експозиции и изложби са 197. Интересно е да отбележим, че експозициите и изложбите се случват както в музеи, галерии, институции и културни центрове, така и на по-нетрадиционни места и на открито - в парковете и градините, на Моста на влюбените, в подлеза на Орлов мост. За разглеждания период групите, които са имали изпълнения на живо, са 94. Те са свирили на 22 различни места, сред които са барове и клубове, зали, места на открито. Уникалните представления, които публиката от столицата е имала възможност да наблюдава през последните 2 години, са 85. Те са провеждани на 37 различни места, сред които театри, институции, места на открито, като площад „Света Неделя“, бизнес сгради. На електронната сцена през 2017 и 2018 в София, според данните на Програмата са организирани 82 партита или изпълнения на клубна музика на общо 27 локации. Любителите на класическата музика в столицата са имали възможност да се насладят на изпълненията на 53 различни изпълнители.

 

Aнализът на данните от “Програмата” ясно очертава силна концентрация на културните прояви и събития в центъра на града и по-малко и спорадични прояви в отделните жилищни райони. Наблюдението се потвърждава и от представителното количественото допитване до жителите на различни софийски зони, което цели да измери и анализира нагласите и интереса на различни типове публики за достъпа им до култура, изкуства и различни събития. Умишлено социологическото изследване не включва граждани, живеещи в централните градски зони, където традиционно потреблението на култура е много по-високо. Изследваните зони са избрани на база отдалеченост от центъра, транспортна инфраструктура, население, ниво на предлагане на културни събития, ниво на културната инфраструктура (културни центрове и институции) и икономически профил.

 

Първата изследвана зона обхваща Младост, Горубляне, Дървеница, Мусагеница, Камбаните, Американски колеж и Студентски град, като квартал Младост е представителен за „панелните” райони на столицата, а Студентски град е много специфичен район, населен предимно със студенти. Втората изследвана зона е т.нар. “Северна дъга”, обхващаща Кремиковци, Нови Искър, Бухово и селата и местностите в близост до тях. Това са райони с развито промишлено производство и концентрация на производствени фирми и предприятия от отраслите металургична промишленост, лека и химическа промишленост и селско стопанство. Третата изследвана зона обхваща Яворов, Христо Смирненски, Подуяне и Гео Милев - представителен за районите между центъра и периферията. Анализът на обобщените резултати от трите изследвани зони показва много висока удовлетвореност на гражданите от културното предлагане в столицата (в рамките на 80%) –  като наситеност на културния живот, като жанрово многообразие и като интензивност на събитията с международно участие. За разлика от активното предлагане на култура в центъра на града, предлагането в кварталите остава незадоволително според 85-90% от жителите им. Изключение правят някои по-близки до центъра зони или елитарни квартали, които имат по-богат културен живот или чиято близост с центъра на практика размива границите между квартал и център.

 

60% от анкетираните в трите зони споделят, че посещават културни събития в центъра на София. Половината от тях смятат, че има остра нужда да се развиват повече културни събития в кварталите. От друга страна почти същия дял (48,9%) от анкетираните подкрепят твърдението, че е по-добре културните събития да са концентрирани в центъра. Читалищата са най-разпространените обекти в различните жилищни квартали, тъй като 62% от анкетираните споделят, че има читалище в квартала, в които живеят. Други обекти, които около една трета от анкетираните посочват, че съществуват в техните квартали, са библиотека и пространство за културни събития на открито (сцена). Честотата на посещаемост на културни събития за трите зони е различна. В най-близката до центъра зона (Яворов, Христо Смирненски, Подуяне и Гео Милев), има най-висока процент на заявилите, че посещават културни събития поне веднъж в месеца - 11,2%. Най-висок там обаче е и делът на тези, които не посещават културни събития (39,7%), за сметка на другите зони. В тази с кварталите около Младост най-много са хората, които посещават култура до 6 пъти в годината - 31,8% и по-малко от 3 пъти в годината - 38,2 %. И жителите и културните мениджъри смятат, че в техните квартали няма достаъчно културна инфраструктура и най-разпознаваемия културен обект в квартала им е читалището  - това отговарят 62,2 % от анкетираните.



  
Изследването включва също така и допитване до “доставчици на култура“ чрез прилагане на качествени (дълбочинни интервюта) и количествени (анкетно проучване) методи. 43.7% от интервюираните културни мениджъри получават финансиране от Програма “Култура” на СО, а 36.9% разчитат на друг вид проектно финансиране. За 62,1 % от анкетираните културни мениджъри полученото финансиране не е достатъчно и посочват, че липсата на достатъчно средства е основна пречка за развитие на дейността им. Доставчиците на култура посочват, че  основни проблеми при провеждане на културни събития в центъра са високите разходи за зали и за провеждане на събитията, а при провеждане на събития в други квартали в София основните проблеми са свързани с ниската посещаемост на събития, липсата на интерес към културни събития и транспортни пречки. И все пак повече от четвърт от запитаните културни мениджъри смятат, че условията за развитие на дейността им през последните години се подобряват.


Пълният текст на доклада от проведените изследвания за въздействието на изкуствата върху града можете да намерите ТУК.


Източник: Визия за София , 11 февруари 2019 г.

Сходни публикации

Какво разказва София на жители и гости?

Какво разказва София на жители и гости?

Изследване в Стъпка 3 на Визия за София разглежда разказа, визията, идентичността и основите за бранд на града   В стъпка