Кога се извеждат деца от семейството според данни от съдебната практика на ВАС

Автори: адвокат Наташа Добрева, Денница Маринчева, координатор Мрежа за правна помощ, Национална мрежа за децата

Експерти направиха проучване на дела от съдебната практика на Върховния административен съд за това кога реално се извеждат деца от семейството и кога съдът постановява друга форма на закрила. Изследването е провокирано от безпочвените страхове и дезинформацията за произволно извеждане на деца от социалните служби. То е и полезен източник на информация за специалистите в тази област.

Проучването изследва фактическите обстоятелства, при които съдът разрешава настаняване на дете извън семейството. То се базира на цялата налична практика от 22 решения на Върховния административен съд, постановени по чл. 25, ал. 1, т. 4 ( случаите, в които детето е жертва на насилие и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие). Нагледно се представя какво е „риск“ за здравето и живота на детето; в кои случаи се приема, че има такъв риск и кои се считат от съда за малозначителни и недостатъчни, за да отключат системата за закрила.

Конкретните примери, в които ВАС се е съгласил със социалните служби и е постановил, че конкретните обстоятелства са основание за извеждане, са:

От друга страна, в следните случаи ВАС е отменял заповедите за извеждане на детето и е постановил, че конкретните обстоятелства не са основания за извеждане:

В тези случаи, ВАС е постановявал, че законът изисква отдел „Закрила на детето“ да подпомогне родителите и да ги подкрепи в тяхната функция, вместо директно да търси алтернативна грижа.

Има един случай, в който се установиха 2 противоречиви решения на ВАС – когато родителят, полагащ грижи, е с алкохолна зависимост. По-специално, майката живее без  партньор, видимо е пияна при срещата със социалния работник; кара детето да купува алкохол, с който злоупотребява; не разпознава потребностите на детето; детето е обект на неподходящ възпитателен подход, свързан с физическо насилие (бой, дърпане, скубане на коси), използвано е за закупуване на алкохол от майката, която ежедневно приема алкохол. Веднъж ВАС постановява, че тези обстоятелства са достатъчно сериозни за извеждане на детето (Решение № 5144 от 25.04.2017 г. по адм. д. № 1411/2017 на ВАС); но в друго производство се произнася, че не са и вместо това трябва да се работи с майката (Решение № 12558 от 19.10.2017 г. по адм. д. № 4312/2017 на ВАС). Става дума за един и същи казус и обжалване на 2 отделни заповеди на ДСП-Бургас – една за настаняване в кризисен център и една за настаняване при бабата. По мнение на адвокат Наташа Добрева, алкохолната и наркотичната зависимост сами по себе си не са основания за извеждане на дете. Те представляват увреждане, а родители с увреждания не могат a priori да се дискриминират.

Мярката „настаняване извън семейството“ задължително се потвърждава от съд. Прекратяването на настаняването – също. Съдебният контрол е невъзможно да бъде заобиколен и е изрично предвиден в Закона за закрила на детето, както и в чл. 120, ал. 2 от Конституцията. Съдебният контрол не зависи от действията на родителите – той се извършва, дори и те да не упражняват правата си. Дирекция „Социално подпомагане“ – която налага временно мярката – е длъжна да образува съдебно дело и да внесе досието на детето за преглед в съда. Съдебният контрол обхваща 2 инстанции.

Не само че мярката по същество се подлага на задължителен съдебен контрол, но, отделно, разпореждането на ДСП за незабавно изпълнение на тази мярка подлежи на обжалване в съда. Срокът за това е 3-дневен. Това е ефективно средство да се запази статуквото докато трае делото.

Мярката винаги е временна и не нарушава правото на контакт между родители и дете. При поискване, съдът определя режима на контакти, докато трае мярката.

Детето участва като главна страна в делото, не като заинтересована страна. То се представлява от директора на дирекция „Социално подпомагане“, който упълномощава юрисконсулт, ако има такъв в дирекцията, или социалния работник, водещ случая. В допълнение, директорът може да поиска от съда да назначи особен представител на детето – професионален адвокат. В такъв случай, двамата представляващи детето имат право самостоятелно да внасят жалби срещу актовете на съда. В тази връзка, детето не се разпитва в качество на свидетел по тези дела – от него се взима мнение къде иска да живее.

Продължителността на административните производства – от издаването на заповедта до окончателното решение на ВАС – е между 6м и 1г и 1м.