Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
юли
13



От "Факултета" до "Кармен": Хората отвъд стената

Анализ

Статията е препубликувана от Капитал


Местните власти използваха основно с жандармерия и ограничения, що се отнася до ромските квартали в страната в контекста на епидемията от коронавирус


В петък, събота и неделя от изминалата седмица из столичния квартал "Факултета" интензивно обикалят екипи от медицински кадри и хора от общността. Те са започнали да разгласяват полезна информация за опасността от коронавируса още от началото на ограничителните мерки, наложени от кризисния щаб. Но използват хубавото време и уикенда, за да разясняват новите правила на всички. Вечерта се включва и полицията, която започва да предупреждава хората по високоговорители да си стоят по домовете.
И ако към петък все още много хора в квартала се събират на групи, в неделя това вече не е така. Ако има хора навън, те обикновено са сами.

Тази картина от "Факултета" описва д-р Елена Кабакчиева. Тя е председател на фондация "Здраве и социално развитие - Хесед", която работи на терен в квартала. "Има голяма разлика, когато човек знае верните канали на информация и верния тон. Послание на език, на който ще те разберат и ще се усети грижа. Няма хора, които биха устояли на внимание и загриженост", казва тя.

С нарастващата паника и проблемите около епидемията от коронавирус из Европа хиляди български граждани, включително и роми, се завърнаха в България. Въпреки че Министерството на здравеопазването обясни пред "Капитал", че за ромските общности мерките са същите като тези за всички останали, на практика това не е така. В махалите на различните градове бяха взети резки и силови мерки - огради, блокади, пропускателни пунктове. Беше включена веднага и полицията.

Няма съмнение, че в кварталите с лоши битови условия на живот и струпване на много хора на тесни пространства жителите се нуждаят от задълбочена информационна кампания за новата здравна опасност и подкрепа. Но бързото прибягване до услугите на полицията може да увеличи разделението между общностите и създава напрежение и тревога. Ако тази кампания постигне успех, той ще се дължи на 245-те здравни медиатори, които работят на терен в 131 общини в страната и общуват с хората от кв. "Факултета" в София до "Кармен" в Казанлък. Тяхната роля е, освен да комуникират с хората, да дават наставления за мерките и да са посредници между общностите и институциите.

Запуши изхода и проблема

На държавно ниво не са огласявани специални мерки към ромските махали. Но кметове на общини съвместно с общинските кризисни щабове предприеха силови мерки и затваряне на кварталите с предимно ромско население. Някои го направиха след огласени в медиите случаи на купони и сватби. Областният управител на Смолян въведе вечерен час донякъде и заради неколкодневни забави в махалите, сподели самият той пред "Капитал".

Един от най-крайните случаи беше в Казанлък, където на 19 март изходите от квартал "Кармен" към града бяха блокирани с огради. Единствен остана този при ул. "Чаталджа". "На тази западна страна на квартала се обособи пункт за проверка от РПУ - Казанлък, който и досега упражнява контрол за движението на живеещите в квартала", обясни в писмен отговор до "Капитал" Галина Стоянова, кмет на общината. Тя уточни, че причините са безопасност, тъй като деца излизали на близкия булевард, и по-лесна проверка на списъците с карантинираните. Стоянова цитира данни на Регионалната здравна инспекция (РЗИ), че в общината има 95 карантинирани към момента, но не стана ясно колко от тях са в "Кармен".

Пропускателен режим за ромски квартали беше въведен и в квартали в Сливен, Нова Загора и Стара Загора. "Въведох мерки, защото въпреки разпорежданията на министъра на здравеопазването забелязах, че много от жителите от квартал "Шести" продължават да се движат на големи групи, пътуват в микробуси по шест - осем души, струпват се на кафе автомати. Част от тях са по-слабо образовани, не гледат националните телевизии и не четат вестници. Няма как да стигне до тях информация за опасността от коронавируса", каза кметът на Нова Загора Николай Грозев пред "Капитал".

Пропускателният режим гласи, че не може да се движат повече от двама души в един автомобил, като полицията проверява колите на входа на квартала. От медиите изглеждаше, че хората няма да могат да излизат свободно от "Шести". "Всъщност няма такова нещо, а има полицаи на един от пътищата, по които се излиза от квартала. Те никого не спират, само обясняват на минувачите да спазват дистанция един от друг и да не се движат на големи групи", обясни пред "Свободна Европа" Валери Башев, здравен медиатор в ромския квартал на Нова Загора.

Проф. д-р Ивайло Търнев, който е и председател на фондация "Здравни проблеми на малцинствата", категорично не е съгласен с подобни решения. "Това е дискриминационна мярка. В дните, когато в ромските квартали се проверяваше по колко души пътуват в една кола, в центъра необезпокоявано преминаваха пълни с коли хора. В ромските квартали се предприеха специални мерки, въпреки че в тях нямаше заразени хора. Аз съм "за" спазване на ред и дисциплина, но от всички граждани и с едни и същи мерки. Знам, че когато се обясни адекватно на хората, те ще разберат", казва той.

До момента в Нова Загора няма установен случай на заразен с коронавирус. Николай Грозев обяснява, че все пак е изпратил здравни медиатори и служители от отдел "Интеграция" да разясняват опасностите около коронавируса и нужните мерки, които жителите да предприемат. Жителите на "Шести" спазват карантината, твърди той. Стоянова уточни, че в "Кармен" са предоставени дезинфектанти на домоуправители, а здравните медиатори също са на терен.

"Много хора нито са чули за Закона за извънредното положение, нито някой им е казал за него. Преди седмица попитах над 100 души и нито един не можеше да ми отговори, че носи отговорност. Това значи, че здравните служби недостатъчно са работили в кварталите. Достатъчно беше една листовка, която струва пет стотинки", обясни пред "Капитал" Асен Колев, член на Националния съвет за сътрудничество по етнически въпроси, който живее в Асеновград. Той добавя, че незнанието не е оправдание, но силовите структури, от друга страна, не са начинът. "Погрешен е ходът за всичко по този проблем да се ползва полицията. Има здравни органи, РЗИ, лични лекари, медиатори, а чак когато не се спазват дадени указания, е полицията", казва той.

На ход е разговорът

Изолацията на ромското население от останалите общности не е ключът, съгласява се д-р Кабакчиева. Жандармерия, високоговорители, полиция може да имат някакъв ефект, но не трябва да се прекалява с тях. "Хората се плашат. Ние се опитваме да намалим напрежението: мерките са ясни - който ги спазва, няма да пострада", казва тя.

Тя дава София за пример за общинска политика, "в която се залага на сериозни, дълбочинни методи за работа в общността". В два големи ромски квартала - "Факултета" и "Филиповци", има три центъра с екипи от психолози, социални работници, учители, медицински кадри и сътрудници от общността, които работят за развитието на качествата на децата. "Тези екипи се оказаха много полезни, те работят по модел за интегрирано развитие (МИР), обхващат здраве, образование и социални умения. Те са в състояние бързо да създадат стратегия как да се стигне със специални послания до младите хора, възрастните, децата", разказва тя. Методите им са обиколки из кварталите, раздават се листовки, правят се групи във Facebook. Дори насърчават хора, които са поставени под карантина, да правят видеа и да ги споделят със своите приятели, за да дават пример как се спазва тя.

"Здравните медиатори са особено внимателни, ако в техните населени места се завръщат хора от чужбина, най-вече от страни като Италия, Испания, Германия и др. Много наши съграждани, които работят в страни от Европейския съюз, са останали без работа от седмици", напомня проф. Търнев. По думите му са особено рискови тези, които се връщат от чужбина с бусове заради дългото пътуване и липса на добър контрол и липса на препоръки за спазване на карантината. "Медиаторите убеждават хората да споделят своята история - къде са били, откъде са минали, с кого са общували, за да може да се помогне на максимално голям брой хора, които са контактни и при поява на симптоми на заразяване с COVID-19 да може да се реагира бързо и адекватно", уточнява той. По думите му хората трябва да са наясно, че ако споделят информация, няма да са санкционирани, но пък ако не спазват предписанията на кризисни щабове или РЗИ, ще има проблем.

В момента и хигиената е от ключово значение. Асен Колев смята, че комуналните общински фирми могат да се включат с допълнителна дезинфекция в махалите. Според д-р Кабакчиева е препоръчително да се идентифицират най-бедните и маргинализирани групи и да им се набавят хигиенни материали, както и предпазни средства за работата на медиатори на терен.

Мащабът на настоящата криза ще се отрази особено тежко на тези уязвими групи и в други две сфери - икономика и образование. Пазарът на труда е в криза в цялата страна, а много от жителите на тези квартали вече са загубили работата си. За редица семейства от махалите пък дистанционното обучение не е вариант, защото не разполагат с устройства или интернет. "Във всеки ромски квартал има много бедни, маргинализирани семейства, които са на ръба на физическото оцеляване. В тези семейства има деца, които са изложени на студ и глад. И трябва да се вземат спешни мерки, за да се помогне", казва д-р Ивайло Търнев.

"Ако тази епидемия ни помогне да усетим, че сме гражданско общество, ние ще променим и правилата, и всичко в тази държава", обобщава и д-р Кабакчиева.

.....

Цялата статия можете да прочетете в Капитал.





Автор: Мила Чернева

Източник: Капитал, 27 март 2020

 

 

 

Сходни публикации

06.07.2017
Ще закуся с мойто чувство за вина... Ще закуся с мойто чувство за вина...

През последните 20-ина години се забелязва бавно подобрение на образованието сред ромите в страната, ...

30.01.2017
Осем факта за ранната раждаемост сред ромските момичета Осем факта за ранната раждаемост сред ромските момичета

2017-а бе посрещната с медийния шум, че 13-годишно дете от Сливен е родило първото българче за ...

11.07.2016
Фигури на анатемата. Режисиране на етническото: от ”братята роми” до ”лютата ромка” Фигури на анатемата. Режисиране на етническото: от "братята роми" до "лютата ромка”

Откъс от книгата на социолингвистката Сесил Каню, в сътрудничество с Георги Жечев и Стефка Стефанова ...