Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
ное
30



Четири бебета и две акушерки. Има ли начин да се подобри майчиното здравеопазване

Анализ
Четири бебета и две акушерки. Има ли начин да се подобри майчиното здравеопазване

Анализ на Свободна Европа


Близо половината от ражданията в България през последните години се извършват с цезарово сечение. Официалната статистика, предоставена от Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса сочи, че около 27 000 от ражданията във всяка от изминалите пет години (от 2015 г. до 2019 г. вкл.) са оперативни, като заради намаляващия им общ брой това число съставлява близо 48% през 2019 г.

Тревожно е какви ще са цифрите за 2020 г. след поредица признания на акушеро-гинекологичната общност, че в ситуацията на епидемия предпочитат да извършват цезарови сечения.

Качеството на родилната грижа обаче далеч не се изчерпва с показателя за начина на раждане. В световен мащаб отдавна се забелязва усилие недостатъчното качество на родилните грижи да се идентифицира като проблем, надхвърлящ здравните индикатори, и засягащ комплексно благосъстоянието на жените.

Научните доказателства показват, че решаването му изисква насочено и продължително усилие на здравните системи. През 2013 г. огромен по обем на прегледаните данни систематичен преглед на Института „Кохрейн“ определя един от подходите за това: въвеждането на т.нар. модел за продължаваща акушерска грижа.

В центъра на този модел на грижа за жените стоят два основни акцента – акушерките като съсловие и създаването на връзка, на отношения между жената и акушерката като начин на работа. Важността и на двете в момента е силно подценена у нас.

Четири бебета и две акушерки


Тереза е майка на четири деца. Две от тях са родени преди повече от 15 години, следвайки един ред за проследяване на бременността и водене на раждането, който и в момента е основен за родилната грижа у нас – проследяване от лекар, раждане във време и при условия, определени от проследяващия специалист, медикализация на раждането.

Другите две деца на Тереза са родени в последните три години, като бременностите са проследявани, а ражданията – водени от акушерки.

„Не знам дали това е правило, но при първите ми две раждания имах усещането за припряност – че някакъв алгоритъм трябва да се изпълни за определено време. Упойка, окситоцин, епизиотомия… При акушерките такова нещо нямаше. Обсъждахме всички тези въпроси още по време на бременността, те ме насърчаваха да чета и да се информирам. После, по време на ражданията, процесът беше много по-спокоен и нямах никакви разкъсвания и усложнения“, разказва Тереза.

Макар спокойствието в грижата да е основен лайтмотив на личното усещане на Тереза за акушерската грижа, която е получила, това възприятие на жените има и конкретни измерения в здравни резултати. Данните на акушерската практика, обгрижвала Тераза, за първата половина на 2020 г. сочат, че 89% от всички раждания при тях са завършили с нормално раждане.

„Опитваме се да прилагаме акушерския модел, въпреки че той не е наложен у нас – разказва Илона Нешкова, една от основателките на акушерската практика. – Има добре изградена рутина – процес, който много отдавна е измислен в страните, в които този модел работи, и ние просто го прилагаме“, казва Нешкова. Практиката, в която работи тя, е част от болнично заведение. Там акушерките си партнират с акушер-гинеколози, но предлагат набор от непопулярни за българските болници възможности.

„Не знам дали някъде другаде може да родиш в поза, която сама си си избрала. Или пък акушерката да ти каже „Хайде да ти напълним ваната“ и това просто да се случи – къде в държавните болници има вана за раждане, и колко са специалистите, които я ползват?“, пита се Тереза.

Илона Нешкова обяснява, че акушерският подход предполага жената да има свобода на движение в първия етап на раждането и избор на поза за активната му фаза. Друг специфичен елемент от работата на акушерките е готовността им да си сътрудничат с придружител на раждащата жена.

Екзотика или научно доказана добра практика


За голяма част от българската аудитория, разказаното дотук може да звучи като екзотика, целяща да удовлетвори капризите на малка група потребители. В световен мащаб обаче продължаващият модел на акушерска грижа е припознат от СЗО именно като най-добрата практика, която може да се предложи на жените с нискорискови бременности и неусложнени раждания. Това е описано в официалните препоръки на организацията, а емоционалният комфорт на раждащата е посочен като водеща цел на целия медицински екип.

Една от държавите с традиционно акушерски подход в проследяването на здрави бременни и във воденето на ражданията им е Англия. „Тук акушерките винаги са били водещите специалисти в грижата за жените“, споделя Трейси Купър, доктор на науките, преподавател, изследовател и акушерка с над 30 години практика в Англия.

Трейси Купър разказва, че „изследванията доказват по-малко усложнения на бременността, по-малко мъртви раждания, по-малко преждевременни раждания“ при жени, обгрижвани по модела на продължаващата акушерска грижа. И споделя, че все още няма категорична яснота каква е причината за тези добри резултати, но се смята, че те се дължат на връзката, която се създава между бременната и нейната акушерка. „Това помага на жените по-спокойно да говорят за своите притеснения и проблеми, а в същото време акушерката е добре запозната с цялата им здравна история и може бързо да долови всяко отклонение“, коментира още д-р Купър.

Точното време за дискусия


От август 2020 г. с промени в Закона за лечебните заведения е дадена възможност на професионалистите по здравни грижи да разкриват самостоятелни лечебни заведения. Проектът за Закон за бюджета на НЗОК за 2021 г. пък дава да се разбере, че през следващата година ще се разработи механизъм тези самостоятелни практики да сключват договори със здравната каса и така да получават публично финансиране. И най-после нормативно отваря вратата за дискусия относно мястото на акушерките в грижата за жените у нас.

* Текстът е резюме на анализ, създаден в рамките на програма за подкрепа на журналистиката за решения, организирана от Асоциацията на европейските журналисти в България в партньорство с Transitions Online и Фондацията за свободата „Фридрих Науман“. Целия текст можете да прочете тук.


Снимка: Pixabay





Автор: Надежда Цекулова

Източник: Свободна Европа (Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.), 17 ноември 2020

 

 

 

Сходни публикации

03.06.2016
Как работи фондът за лечение на деца през годините Как работи фондът за лечение на деца през годините

Анализ на публичните данни за дейността на звеното ...

03.05.2016
Може ли детското здраве да е приоритет без детски лекари и адекватно финансиране? Може ли детското здраве да е приоритет без детски лекари и адекватно финансиране?

На хартия грижата за майките и децата е безплатна и осигурена, на практика обаче не е В рубриката ...

23.02.2015
Повечето българи искат засилен контрол в системата на здравеопазването

Безплатното лечение в болница, липсата на доплащане, отпадане на направленията за специалист и ...