За пандемичните размери на дезинформацията – какво да правим

Какви са измеренията и ефектите на дезинформацията у нас? Как функционира тя и кога се оказваме уязвими на фалшиви новини? Как можем да противодействаме на негативните последици от това явление, на което „жертва“ сме и гражданските организации? По тези въпроси разговаряхме с Росалина Тодорова и Лилия Якова от Центъра за изследване на демокрацията в рубриката „За да не питаме само Google…”.

Росалина Тодорова е магистър по социология (Социология на маргинализацията и изключеността), Кеймбриджки университет, Великобритания и бакалавър по социология и журналистика в Софийския университет. В Центъра за изследване на демокрацията работи по проекти, свързани с етнически малцинства, радикализационни проблеми и тенденции, социално включване на уязвими групи, интеграция на мигранти и публични дискурси. Изследователските ѝ интереси са в областите на неравенствата, маргинализацията, постсоциалистически тенденции и стратегии за социално развитие, както и националистическите идеологии. 

Лилия Якова е доктор по организационни комуникации и политики, Университет Пърдю, САЩ, магистър по международни отношения, Университет Маркет, САЩ, и бакалавър по политология, Американски Университет в България. В Центъра за изследване на демокрацията Лилия е ангажирана с изследвания и проекти в областта на етническите малцинства и други уязвими групи, изпълнявани от Социологическата програма на организацията. Основните сфери на нейния интерес включват социално маргинализирани групи, равенство, комуникация и политики за социална промяна, мироопазване, организационни политики.

През изминалата година пандемията от COVID-19 доведе до появата и на едно ново понятие – „дезинфодемик“: множеството разнопосочна информация, която съпътстваше и продължава да витае заедно с разпространението на вируса. Какви са измеренията на това явление в България?

В България се наблюдават различни примери за фалшиви новини около COVID-19. Те обаче са „адаптирани“ така, че да пасват на вече наложени в представите на хората конспиративни съмнения. Нашето изследване „Медийни и онлайн наративи, фалшиви новини и дезинформация срещу ромската общност в България“, което е съсредоточено върху ефектите на дезинформацията и фалшивите новини върху ромските общности, ни срещна с ромски активисти и здравни медиатори, които всекидневно се сблъскват с последиците от този „дезинфодемик“. Те срещат у хората, с които работят съмнения, че вирусът съществува, съмнения, че вирусът води до сериозни здравословни последици, дори и подозрения, че COVID-19 е изкуствено създаден от Бил Гейтс в опитите му да управлява света, като чипира всички хора на планетата.

Спецификите на тези популярни конспирации в България са няколко. Първо, тези конспирации са базирани не толкова на специфичното съдържание на конспирациите, които се популяризират в България (дори напротив, около COVID-19 се забелязва тенденция по глобално идентични алтернативни интерпретации на случващото се), колкото на специфичните процеси, които произвеждат уязвимост към фалшиви новини и дезинформация.

Photo: Joshua Miranda from Pexels

Второ, конспиративните теории покълват сред хората, защото боравят с измислени заплахи и далечни врагове, на които обаче се приписват реални  проблеми от ежедневието на хората. Когато ромските квартали бяха „затворени“ още в началото на извънредното положение в България през март 2020 г., това създаде допълнителна уязвимост у хората в маргинализираните общности. За тях строгите мерки изглеждаха като по-сериозен проблем отколкото самата зараза, която те не бяха срещали сред съседите и познатите си. А именно там медиите твърдяха, че заразата се намира. Това разминаване между всекидневния опит на гражданите, официалните становища в медиите и действията на властта поражда недоверие у ромските общности към държавата.

На трето място, публичните авторитети бяха подложени на съмнение. Присъствието на противопоставящи се мнения, изразявани от различни публични личности, имащи подобна медицинска  експертиза, създава медийна среда, в която обикновените хора не могат адекватно да се информират. Това допълнително тласка, особено членовете на ромските общности, към алтернативи на традиционните медийни канали за информиране, например като Facebook, YouTube, или друг онлайн канал. Специфичният нелинеен формат на тези платформи осигурява свобода на словото, но и улеснява достъпа до неистинна информация, фалшиви новини и не-базирани на факти внушения.

Но тук е важно да споменем и „другата страна на монетата“, която разкрива по-добре механизма, по който дезинформацията успява да постигне успех. Тя стъпва на вече изградени картини за света, които хората са приели за истинни. Например, за „широката публика“ в България беше лесно да приеме за истинни медийните внушения, че вирусът на COVID-19 е най-разпространен в България сред ромските общности, които „на тумби се прибират от гурбет“ (това е директен цитат от медийни публикации) в чужбина и пренасят зарази. Ромите са „обичайния виновник“ за негативни явления, който доста медии избират да посочат. И тази стратегия работи, защото вече има устойчиви негативни нагласи, предразсъдъци и стереотипи срещу ромите, които са установени много преди пандемията.

Какво следва да възприемаме като „дезинформация“? Имате ли информация от кога съществува като явление и променя ли се във времето като обхват и разновидности?

Терминът „дезинфодемик“, който споменахте в предишния въпрос е подходяща основа, върху която може да стъпим, когато започваме да навлизаме в тази тема. Той е интересен, но звучи сякаш е неизменно и задължително обвързан с пандемията от COVID-19.

От една страна това внушение може да изиграе положителна роля, защото отпраща към значимите социални и културни аспекти на кризата. Те са важни, защото определят контекстуалното поле, в което здравната пандемия се разиграва, а в това поле пандемията трябва също и да се разреши. Когато говорим за „дезинфодемик“, наравно с пандемия, това означава, че си даваме сметка не само за здравните, но и за социално-културните, икономически и политически предизвикателства, които възникват от тази специфична глобална ситуация.

От друга страна, обвързването на „дезинфодемик“ с пандемията от COVID-19 сякаш внушава, че двете явления съществуват само в неразривна обвързаност помежду си. А всъщност, има достатъчно причини и данни, които показват, че има „пандемични размери на дезинформация“ както преди, така и отвъд темата за COVID-19.

Това, че явлението е назовано с публично приет термин сега означава, че сега е разпознато като значимо от експерти, медии, публични личности. Но не означава, че се е появило сега. Важно е да удържаме това уточнение, когато говорим за дезинформацията около вируса. Пандемията не създава процесите на дезинформация. Тя ги контекстуализира в конкретна актуална тема. Особено значим е примерът за ваксините.

Ромските здравни медиатори споделят, че в момента страхът от ваксинация е най-разпространената сериозна последица от дезинформацията сред ромските общности, с които те работят. В същото време за тях този страх от ваксинации не е ново явление. Те споделят истории от първия си месец работа на терен преди десетилетия, който ги е срещнал именно с този проблем. Отдавна съществуващото аnti-vax движение, което е базирано на недоверие в съвременната медицина. Сега същото това базово допускане е в основата и на най-популярните конспиративни теории около COVID-19, които се изразяват в нежеланието за ваксинация.

Данните сочат, че дефинирането на „дезинформация“ не е съвсем лесно. Причината за това са разнообразните проявления и градивни елементи на този феномен. Или иначе казано, дезинформацията съдържа различни аспекти и води до разнородни последици. Сред представителите на ромските общности, с които нашето изследване ни срещна, определенията за „фалшиви новини“ и „дезинформация“ варираха между примери за маркетингови трикове (в които се посочва фалшива цена или фалшив продукт), включваха целенасочена политическа пропаганда, която цели умишлена заблуда на гражданите, за да може по-лесно да ги управлява, и стигаха до опростени, но учудващо точни дефиниции като „дезинформация, това е прикриване на истината“.

Общото между тези всекидневни определения е присъствието на целенасочена лъжа в споделените истории или публикации. Фалшивите новини и изопачените факти са инструменти на дезинформацията, но не изчерпват нейния обхват. Нашият преглед на българското онлайн пространство (новинарско и социално-медийно особено по отношение на ромските общности) показва, че дезинформацията включва и системни медийни практики по внушаване на  предразсъдъци и стереотипи.

Можете ли да обясните каква е логиката на дезинформацията като процес – защо, от кого, чрез кого и как се развива?

Отговорът на въпроса „защо се разпространява дезинформацията“ зависи от конкретния случай. Ако търсим генерален отговор на този въпрос, рискуваме да попаднем в капана на догадките и конспирациите. Важно е да си даваме сметка, че не всяка фалшива новина и не всеки процес по дезинформиране на публиката е изцяло умишлен или подчинен на политически цели. Това е особено валидно в контекста на дигиталните медии и социалните мрежи. Например, Фейсбук е канал, който неоспоримо доминира в България. Данните от нашето изследване сред ромските общности сочат, че те го предпочитат пред всички останали медии. Интересно откритие е, че потребителите рядко обръщат внимание на разликата между „канал“ и „източник“. Причината за това е, че Фейсбук третира по еднакъв начин както новини, публикувани от журналистически източници, новини, публикувани от съмнителни сайтове със съмнително реноме, така и мнения и постове на самите потребители. Това означава, че сред обикновените потребители много често всички тези източници изглеждат еднакво авторитетни. Дезинформацията се постига и защото дигиталната и медийната грамотност не са достатъчно стабилни и разпространени сред всички потребители. По този начин потребителите са уязвими и нямат вътрешно изградени защитни стени срещу големите количества на съмнителна информация, която достига до тях.

Photo: United Nations COVID-19 Response from Unsplash

Въпросът „от кого се разпространява дезинформацията“ измества фокуса от значимия център. Проблемът е, че дезинформацията успява да „покълне“ като значим процес, защото попада в среда, която е уязвима към нея. Който и да разпространява фалшива, заблуждаваща или случайно грешна информация, би се провалил, ако самата публика не беше предразположена да повярва на специфични митове и лъжи. Затова и по-коректният следващ въпрос е не „чрез кого“ се разпространява дезинформацията, а по-скоро „чрез какво“. И отговорът е: чрез вече установени чувства на недоверие, чрез липсата на установени практики по медийна и дигитална грамотност, чрез информационни дупки, които потребителите не могат да си обяснят и в последствие биват запълнени именно от лесните, конспиративни, удобни и разбираеми погрешни обяснения. Пример за това е конспирацията с Бил Гейтс. Бил Гейтс се обрисува като далечен и непознат враг, за който се допуска, че има неограничена власт върху световните събития и лесно се стига го заблудата, че може да предизвика трагични процеси за цялото човечество. Това лесно смилаемо обяснение се явява на публиката, за да обясни неясната и внезапна сила на пандемията, която е наистина трагична и оказва огромно влияние не само върху здравната, но и върху икономическата и всекидневната реалност на хората. Пространството за такива алтернативни интерпретации и поставяне на вина върху „удобни врагове“ е зададено от липсата на адекватна официална комуникация във време на криза и от липсата на разбираемо и лесно обяснение за причинителите на тази глобална ситуация.

Въпросът как дезинформацията се развива и заживява свой собствен живот, особено в дигиталното пространство е важен. Отговорите на този въпрос могат да зададат рамките на възможните действия за противопоставяне на тези процеси. Ако познаваме добре признаците и механизмите на действие на процесите на дезинформация, вече имаме конкретен обект, на който да противодействаме. Особено установени такива практики в България има по отношение на дезинформацията, която се базира на създаването и установяването на негативни стереотипи и наративи срещу ромите. Популярните в България медийни платформи не са съвсем невинни в това отношение. Нашето изследване на медийното пространство идентифицира някои основни похвати, чрез които дезинформацията се установява сред публиката.

Например, текстовете на заблуждаващите статии често са много кратки (от порядъка на 3-4 изречения) и използват лесно достъпен и разбираем от всеки език. Така информацията е „лесно смилаема“ и се консумира бързо. Тази форма на комуникация позволява не само висока четивност на материалите, но и висока производимост на  повече материали от този вид. Статиите изглеждат написани за минути и асимилирани за още по-кратко време. В същото време те не са еднозначни и разчитат на вече наложени митове, стереотипи и наративи, които се провокират чрез различни медийни трикове.

Един такъв трик е употребата на заблуждаваща визуализация в медийните публикации. Подбраните изображения и снимки, с които статиите се онагледяват не винаги са релевантни и в повечето случаи задават контекстуалната рамка, през която новината се мисли и възприема. Например, често се използват „илюстративни снимки“, в които се показват агресивни тълпи (често от роми), които нямат нищо общо със събитието, за което се докладва.

Друг популярен похват за задълбочаване на дезинформацията е склонността на медиите да се възползват от кризата на публичните авторитети. Особено често срещано е по темата за ромите и интеграцията да се изказват публични личности от най-различни сфери. Представянето им с име и титла задава авторитет на думите им, които вече се считат за нещо повече от лично мнение и така си издействат „достоверност“.

Тези похвати саподкрепени и от характерните за социалните мрежи хумористични форми, които нормализират речта на омразата и стигматизацията, както и от установената практика по акцентиране върху етническата принадлежност, когато се докладват негативни явления отнасящи се до ромите.

Дезинформацията заживява свой собствен живот тогава, когато произтича от считани за легитимни информационни канали и се разпространява и споделя от обикновени потребители в социалните мрежи, особено в рамките на тесни групи от „единомислещи“. А тези групи са защитени от своеобразна информационно-пропускателна мембрана и трудно до тях достига информация, която се противопоставя на установените стереотипи и мнения.

Какъв трябва да е отговорът ни на дезинформацията и пропагандата, особено ако сме обект на фалшиви новини (чести са случаите на атаки срещу граждански организации и сектора, като цяло)?

Усилията трябва да бъдат насочени към изграждане на резистентност срещу фалшивите новини и към противопоставянето на последиците от тях. Ние се опасяваме, че опитите да се предотврати разпространението на фалшиви новини и на дезинформация, са обречени на ограничен успех. Те произлизат от необозрим брой източници, култивират групи от последователи и така печелят все повече „органично разпространение“ в лицето на самите потребители, които споделят, коментират, защитават, доразвиват митове, наративи, развити образи. Това важи както за последователите на конспиративни теории, така и за по-широкия кръг от медийни потребители, които са приели стереотипи и предразсъдъци и по този начин са много по-уязвими към неистинни истории, които са базирани на затвърждаването на тези стереотипи.

Обикновено най-успешната стратегия за борба със стереотипи и предразсъдъци е създаването на личен опит и „сблъсък“ с пример от реалния живот, който ги опровергава. Публиката би вярвала на фалшива новина, ако тя не знае истинската предварително. Затова организациите от гражданския сектор могат да подобрят видимостта си в публичното пространство, особено по отношение на принципите на работа и мотивацията зад тях. Това ще им позволи да представят сами себе си като реален добър пример и да споделят истината за себе си и дейността си. Реално тази стратегия предполага да преборим фалшивите новини, като представяме истинските и да преборим дезинформацията като създадем добра информираност за алтернативите.

За да бъде успешна тази стратегия обаче трябва да разчитаме и на публика, която е способна да борави с конфликтна информация и да отсява и умишлено избира достоверното пред заблуждаващото. А такива умения се създават като резултат от медийна и дигитална грамотност, за която е отговорен широк спектър от заинтересовани страни, не само тези, които са обект на дезинформация. Най-добрата основа за противопоставяне на фалшивите новини би била да се повиши устойчивостта на средата, в която те попадат. Дезинформацията едва ли някога ще изчезне, но ефективността ѝ може да бъде значително намалена с помощта на умения за критическа оценка.

Рубриката е съвместна инициатива на НПО Портала и Български център за нестопанско право. Можете да изпращате вашите предложения за теми тук.