Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
фев
26



ИПИ: Броят на чакащите за някои социални услуги е в пъти над капацитета на системата

Анализ

При организация и средства някои услуги като патронажната грижа могат рязко да повишат обхвата си, пише Петър Ганев



Статия на Investor.bg

Оценката на потребностите и обхвата на социалните услуги е ключов въпрос пред адекватността на системата за социална закрила в България. Детайлни данни от Агенцията за социално подпомагане (АСП) показват, че 1) има сериозен недостиг на капацитет за предоставяне на социални услуги в страната и 2) разликите в покритието на различните услуги са големи, като недостигът е най-вече в резидентните услуги за пълнолетни лица. В някои резидентни услуги броят на чакащите е в пъти по-голям от капацитета на системата.

Статията с автор Петър Ганев от екипа на Института за пазарна икономика е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”*. Тя е част от нов анализ на ИПИ „Оценка на ролята на централната и местната власт при предоставянето на социалните услуги в контекста на новото законодателство“.

Неравномерното разпределение по региони също прави впечатление, като това има отношение и към предизвикателствата пред изготвянето на Национална карта на социалните услуги през 2021 г.

Данните за броя на потребителите в социалните услуги за деца по вид (консултативен тип и резидентна грижа) и специализираните институции за деца (домове за деца лишени от родителска грижа) показват общ обхват на системата в рамките на 14-15 хиляди деца и брой на чакащите от порядъка на 150-200 деца.

Данните за обхвата и чакащите са сравнително постоянни за периода 2017-2020 г. Следва да се имат предвид и близо 2 хиляди деца, настанени в професионални приемни семейства – повечето сключили договор с общината и една малка част сключили договор с дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на приемното семейство.

Данните за броя на потребителите на социални услуги за пълнолетни лица (специализирани институции и социални услуги в общността) показват общ капацитет на системата от около 19,5 хиляди места и брой на чакащите от порядъка на 17 хиляди души. През последните години броят на чакащите расте – от 10-12 хиляди през 2017-2018 г. до над 17 хиляди през 2020 г. Броят на чакащите е концентриран в определен тип услуги, като в някои недостигът е много голям.

Специализираните институции за предоставяне на социални услуги за пълнолетни деца и стари хора – това са домовете за пълнолетни лица с увреждания и домовете за стари хора – по принцип имат по-голям обхват, но при тях се вижда висок брой на чакащите.

При близо 8,8 хил. ползватели в тези домове, броят на чакащите е близо 6,3 хил. души. Почти 2 хил. души са само чакащите в домовете за стари хора. Трябва да се отбележи, че капацитетът на тези институции е за над 10 хил. души, така че част от недостига потенциално може да бъде покрит. Броят на чакащите обаче остава голям и нараства през последните години.

В социалните услуги предоставяни в общността картината е разнопосочна. В дневните центрове за пълнолетни лица и за стари хора, както и в центровете за социална рехабилитация броят на чакащите е много малък, тоест почти не се отчита недостиг. Центровете за социална рехабилитация например имат над 4,5 хил. ползватели, а броят на чакащите е от порядъка на 100 души. Драматично обаче изглеждат нещата в центровете за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с увреждания и за стари хора. При общо около 1,6 хил. ползватели, броят на чакащите е близо 8 хил. души, тоест чакащите са 5 пъти над ползващите услугата. Подобна е картината и в някои защитени жилища, където броят на чакащите е в пъти над капацитета.

Данните сочат, че големият брой на чакащите е в резидентните услуги за пълнолетни лица и стари хора, докато дневните центрове изглежда имат сравнително добро покритие. Оценката на потребностите от нерезидентна грижа обаче е изключително трудна. Трябва да се отбележи, че липсата на официално чакащи, в т.ч. при някои услуги за деца, не означава автоматично липса на потребност. Напротив, рязкото повишаване на обхвата на някои „меки“ услуги в резултат на пандемията  (като патронажната грижа) показва, че някои услуги могат рязко да повишат обхвата при наличие на организация и средства.

-----------------------
*Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.




Автор: Петя Стоянова

Източник: Investor.bg, 15 февруари 2021

 

 

 

Сходни публикации

29.01.2021
За пандемичните размери на дезинформацията – какво да правим За пандемичните размери на дезинформацията – какво да правим

Какви са измеренията и ефектите на дезинформацията у нас? Как функционира тя и кога се оказваме ...

11.11.2020
Анализ: България е далеч от целите за намаляване на бедността Анализ: България е далеч от целите за намаляване на бедността

Анализ на INVESTOR.bg Налице е сериозно изоставане в постигането на Националната цел за намаляване на ...

12.10.2020
Дългата война срещу Съюза на съдиите Дългата война срещу Съюза на съдиите

Анализ на КапиталПоследните изменения на Закона за съдебната власт са още един аргумент да се ...