English   14390 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Накратко за актуализираната Стратегия за развитие на електронното управление у нас – експертите говорят

 


Какъв е напредъкът на България в изграждането на електронното управление и какви са плановете за напредък?
Как като граждани можем да усетим ефекта от електронното управление и къде е ролята ни като граждански организации в развитието на тези процеси. Представяме ви кратко резюме на актуализираната Стратегия за развитие на електронното управление и разговор с експерта по компютърни технологии Божидар Божанов в рубриката
„За да не питаме само Google…”.


На 23.03.2021 г. приключи общественото обсъждане на „Актуализирана Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019 – 2025 г.“ Според изготвилите актуализацията тя се налага с оглед инкорпориране на цели и принципи, заложени в редица новоприети стратегически документи на национално и европейско ниво от значение за развитието на електронното управление. (Национална програма за развитие „България 2030“, националният стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 2020 - 2030 г.”, Европейска стратегия за данните, Стратегията на ЕС „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“, Берлинската декларация за цифровото общество и цифрово управление, основано на ценности, подписана на министерска среща по време на Германското председателство на Съвета на ЕС на 8 декември 2020 г.)

В проекта на Актуализираната Стратегия са описани някои успехи в процеса на въвеждане на електронно управление, но те се свеждат основно до промени  в законодателството и създаване на административни органи. От друга страна анализът показва някои твърде тревожни тенденции в развитието на електронното управление като:

  • Едва една трета от администрациите предоставят електронни административни услуги като проблемът е особено осезаем в местните администрации. Някои администрации все още дори нямат автоматизирани информационни системи.
  • Процесът по изпълнение на националната схема за електронна идентификация се забавя, а употребата на различните удостоверителни услуги все още не е широко разпространена. Повече по тази тема вижте тук.
  • Голяма част от разработените електронни административни услуги представляват дословно прехвърляне на съществуващите хартиени процеси в електронна форма без подходяща адаптация към електронната среда. Констатитра се и масовото разбиране, че електронната административна услуга е поддържане на данни в електронен вид и изпращането на сканирани документи по електронната поща между администраторите на данни.

В съдържанието на Актуализираната Стратегия се наблюдават и два важни пропуска:

  • Гражданското участие в дигитална среда - не е включено в проекта на Актуализираната Стратегия и съответно не са предвидени насоки за развитието му. Публичните органи и администрации следва да предоставят по електронен път не само услуги, но и възможности за участие на гражданите в процесите на вземане на решение на национално и местно ниво.
  • Включване на заинтересовани страни и Съвет за електронно управление въпреки че съгласно Берлинската декларация (един от документите във връзка, с който се налага актуализация на Стратегията) се предвижда, че публичният сектор трябва да насърчава широко участие на гражданите при създаване на политики относно предоставяне на дигитални услуги, мерки за постигане на тази цел чрез активно включване на граждани и граждански организации в Съвета за електронно управление и подпомагащите го съвети не са включени в Актуализираната Стратегия. (повече по тази тема вижте становището на сдружение „Форум гражданско участие“)

Експертно мнение, по някои въпроси свързани с Актуализираната Стратегия, потърсихме отБожидар Божанов – софтуерен инженер и автор на статии свързани с е-управлението.

 

Божидар Божанов е компютърен специалист, основател и ръководител на LogSentinel. Работил е като съветник към Министерския съвет по въпросите на електронното правителство. Блогър в blog.bozho.net.

 

България изостава сериозно спрямо средните за ЕС нива по отношение на цифровизация, навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото и по показател „Цифрови обществени услуги“ (данни цитирани в проекта на Актуализирана Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019 – 2025 г.) Какви според вас трябва да са първите и най-важни стъпки за преодоляване на това изоставане ?


Има няколко аспекта, които трябва да бъдат придвижени паралелно. Първият е електронната идентификация. Тя ужасно закъсня, а без нея няма как да постигнем масово използване на електронни услуги, дори тях да ги има формално. Първата стъпка е този проект да се случи най-после. Той в момента чака решение на съда в Люксембург по казус с обществената поръчка и ако това забавяне продължи или се стигне до отмяна на процедурата, трябва електронната идентификация да се пусне наново, отделно от личните карти.

На второ място е нежеланието на администрацията да спазва Закона за електронното управление (с оправдание, че в някой специален закон не пишело изрично, че трябва да се предоставят по електронен път). Този проблем може да се реши по два начина - или чрез масови санкции от Държавна агенция "Електронно управление", или с промяна на множество закони. И всъщност - с комбинация от двете.

На трето място е липсата на онова, което от години проформа се нарича "с лице към гражданите". Електронните услуги, дори когато ги има, са много неудобни, а тяхното популяризиране и почти нулево. Решението тук не е просто, но отпадането на изискването за квалифициран електронен подпис за всяка услуга и добра кампания по популяризация би била добра първа стъпка.

 

Един от принципите на електронното управление е „приобщаване и достъпност(публичните органи и администрации следва да проектират електронни публични услуги, които по подразбиране са приобщаващи и отговарят на различни нужди, като нуждите на възрастните хора и на хората с увреждания“), въпреки това в проекта на Актуализирана Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019 – 2025 г. не се дават никакви насоки за създаване на електронни услуги подходящи за възрастни хора. Има ли решение на този проблем и как електронните услуги могат да бъдат адаптирани за хора, които имат затруднения да използват модерни технологии?


За съжаление още сме далеч от този проблем. В момента много от услугите са трудно ползваеми дори от експерти. Преди 5 години участвах във въвеждането на общи изисквания към всички нови проекти. Там има включени задължителни тестове за потребителско изживяване. Със скорошно транспониране на европейска директива пък се добавиха законови изисквания за достъпност. Остава "само" тези неща да се приложат на практика, а не проформа. Това изисква експертиза от страна на приемащия даден проект, каквато в момента липсва.



 

Според данни на НСИ за периода 2009-2018 г. (цитирани в проекта на Актуализирана Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019 – 2025 г.) се наблюдава спад на процента хора използващи интернет за взаимодействие с обществени институции след 2012 г. На какво според вас се дължи този спад ?


Трябва да се види методиката на изследването. Обикновено такива данни могат да бъдат подвждащи. Например може една или няколко услуги, нуждата от която е отпаднала, да допринася за такъв спад. Дори да няма спад, ръст също няма причина да има, защото няма промяна в кръга хора, които ползват услуги - такива, с електронни подписи и достатъчни компютърни умения. Държавна агенция "Електронно управление" пусна множество услуги, които се подават чрез попълване и подписване на PDF, но при тях отново се изисква квалифициран електронен подпис, а и не са достатъчно популяризирани. Вероятно, все пак, в данните от миналата година ще има ръст заради пандемнията.

 

Какви мерки според вас трябва да се предприемат за повишаване на доверието на гражданите и бизнеса в ел. управление ?


На първо време, трябва да го има - трява гражданите и бизнесите да знаят, че могат да свършат всяка работа с администрацията по електронен път. Администрацията трябва да свикне, че има такова нормативно задължение и да спре да казва "това не може по електронен път, елате на място". Мерките за това са в отговора на първия въпрос - и нормативни, и санкционни. Но има и още една - да се обясни на администрацията. Трябва да имаме предвид, че хората в администрацията не горят от желание да викат хора по гишета, просто смятат, че това е единственият възможен и сигурен начин. Трябва ясно да им се обясни - от ресорните министри, от Института за публична администрация, от депутати, че това отдавна не е така и няма да направят нарушение, ако общуват по електронен път.

 

Каква според вас трябва да е ролята на неправителствения сектор в реализацията на електронното управление ?


Натиск и предоставяне на аналитичен капацитет. Неправителственият сектор може да следи редица индикатори, да оформи една или повече класации, на база на които да се сравняват администрациите. Такива класации служат за натиск върху административните и политическите ръководители - когато има ясни методики и добре представени данни, заглавия "за поредна година Министерство Х е последно в индекса на дигиталната транформация" може да действа мотивиращо. Извън това могат да се анализират обществени поръчки - дали отговарята на изискванията на закона и подзаконовата уредба и да се посочват важни пропуски в тях, отново обобщени в доклади.


Рубриката е съвместна инициатива на НПО Портала и Български център за нестопанско право.
Можете да изпращате вашите предложения за теми тук.

 

 

 

Автор: Анна Адамова, Български център за нестопанско право

Сходни публикации

Необходима е промяна в модела за финансиране на регионалните културни институции за по-добри резултати, показва анализ на

Необходима е промяна в модела за финансиране на регионалните културни институции за по-добри резултати, показва анализ на Министерство на финансите

Няма зависимост между размера на финансирането и активността на работа на отделните регионални културни институти в страната.

Общините имат нужда от системна подкрепа от държавата за провеждане на социална жилищна политика и поддържане на общинския

Общините имат нужда от системна подкрепа от държавата за провеждане на социална жилищна политика и поддържане на общинския жилищен фонд

Необходимо е да се приеме с широк политически консенсус дългосрочна Национална жилищна стратегия, в която да бъдат заложени

Кои от спешните задачи за децата влязоха в Програмата за управление на Република България?

Кои от спешните задачи за децата влязоха в Програмата за управление на Република България?

Анализ на Национална мрежа за децатаНа 26.07. Министерски съвет прие 18-месечна Програма за управление на Република България от