Александър Кашъмов: Гражданското общество е силно, но лидерите - слаби

Александър Кашъмов е адвокат и ръководител на правния екип на фондация "Програма Достъп до информация". Той е и сред авторите на доклада на Антикорупционния фонд за състоянието на борбата с корупцията в България. Сред изводите на анализа са, че корупцията по високите етажи на властта остава скрита. Кашъмов е и автор на годишния доклад на "Програма Достъп до информация" за прозрачността на институциите. "Дневник" му отправи въпроси свързани с двата анализа.

В средата на юли Програма "Достъп до обществена информация" представи своя годишен доклад. Как се развива прозрачността на институциите през последната година?

- От една страна, може да кажем, че законът за достъп до информация продължава да се утвърждава като един работещ закон в полза на гражданите, създава сериозни задължения на прозрачност. От друга, прозрачността, свързана с публикуването на информацията, се подобрява бавно.

Това което прави силни впечатление е големият бум на електронните заявления. От една страна, хората все повече ползват интернет, платформата, която беше създаде през 2015 година, от друга страна, пандемията от COVID-19 доведе до едно физическо дистанциране на институциите от гражданите, което в рамките на едно електронно интернет общество нямаше как да не преминат към електронна комуникация.

За 2021 година имаме 14 хиляди подадени заявления, от които поне 3/4 са електронни, а не на хартия. Допреди 3-4 години бяха поравно с хартиените, а преди това последните имаха превес.

Това създава определени предизвикателства, защото се срещнахме с някои намерения на някои институции в това число и Националното сдружение на общините, да се изменя законът в посока идентифициране на гражданите чрез някакви системи за сигурно електронно идентифициране. Такова нещо е недопустимо от гледна точка на международните стандарти.

Фактът, че хората подават електронни заявления, не трябва да води до някакви нови ограничения на правото на достъп до информация, а до това да се развива капацитетът да се отговаря на такива заявления, да има по-голямо познаване на закона, по-големи възможности да се работи, да се познават новите реалности.

Администрацията трябва да осъзнае най-после, че правото на достъп до информация е, първо, основно човешко право, гарантирано от конституцията и Европейската конвенция за правата на човека, второ, то е предпоставка гражданите, както казва Конституционния съд, да осъществяват информиран избор, както и да вземат участие в процесите на вземане на решения и правенето на политики в различните области.

Това е единственият път към развиване на демокрацията. От ПДИ мислим, че трябва да се положат специални усилия за обучения на администрацията, за подобряване на капацитета да се качват документи в интернет, да се продължи тенденцията за синхронизиране на уебсайтовете на институциите от гледна точка на достъпа до информация.

За поредна година изказваме своето неудоволствие и разочарование от това, че което и да е българско правителство да е на власт и каквито и да са политическите сили в него, има една невидима ръка, която пречи да се развиват най-добрите стандарти за достъпа до информация.

Вече близо 15 години не подписваме конвенция за достъпа до официални документи. Не разбираме защо в България, която благодарение на активните граждани, на журналистите и на неправителствените организации, и на Програма "Достъп до информация" - един от пионерите в световен мащаб, най-старата в Югоизточна Европа, защо цялата тази активност, която на международната сцена води до очаквания България да е сред държавите, подписали и ратифицирали тази конвенция, продължава тази тиха борба и съпротива.

Как си обяснявате тази съпротива?

- Всички неща, които сме чували, са формални.

Обяснявам си като това, че у нас така и не видяхме една достатъчно сериозна, истинска и силна проевропейска и процивилизационна вълна на управлението, която да отговаря на високите очаквания на българските граждани, които искат да живеят в по-добро и по-цивилизовано общество.

Въпреки всичките тези усилия гражданското общество в България остава силно, но лидерите ни остават слаби.

Друг доклад, представен наскоро, на който сте автор - е този на Антикорупционния фонд. В него един от изводите е, че за борбата с корупцията изминалата година е била нулева. Какво не е направено за подобряване на борбата с корупция?

- По отношение на борбата с корупцията в България има неща, които не са направени през последните 15 години. Намерения от времето на тройната коалиция, които са залегнали пак в стратегията на правителството за периода 2021-2027 година, приета миналата година. Това са мерки дежа вю. Например - това да се подобри координацията на различните институции, да се усили ролята на инспекторатите в министерствата и към Висшия съдебен съвет, да се подобрят етичните кодекси и да се направи кодекс на служителите, заемащи висши държавни длъжности.

Такъв имаше още в периода 2007-2008 година, но не беше публикуван.

Не знам на какво се дължи повторението на подобна препоръка, но самото повторение е вид диагноза - за това, че се въртим в кръг с превенцията и борбата с корупцията. Самият факт, че съществуват същите проблеми, същите намерения, показва, че един от проблемите е, че координацията между отделните институции не е добра.

Друга съществена причина, поради която анализът на Антикорупционния фонд е толкова критичен, е, че се потвърждава обстоятелството, че отнемането на незаконно придобито имущество беше изкуствено пришито в работата на антикорупционната комисия. Работата в тази насока, отделно от въпроса как я оценяваме, дали е ефективна или не, дали се нарушават основни права, работата тласка както персонала на комисията, така и обществото в една различна посока от превенцията и противодействието на корупцията. В доклада сме цитирали, че от всички съдебни производства, които са започнали, само две са свързани със запори заради корупционни престъпления.

В областта на конфликта на интереси също няма особено развитие, работата върви тромаво, с не кой знае какъв успех. За миналата година има 22 случая на установен конфликт на интереси срещу над 80 неустановени. Това са 104 казуса за годината, което не е много за една институция.

През 2018 година уж под знака на подобряване на борбата с корупцията 150 хиляди държавни служители бяха извадени от лицата, заемащи висши държавни длъжности, които подлежат на проверка от тази комисия. Беше решено, че на местно ниво ще се гледат техните случаи на конфликти на интереси, което води до неефективност и феодализация на тази система.

Едно от нещата, които антикорупционната комисия не прави и което също е в ущърб на борбата с корупцията, е, че където няма установяване на конфликт на интереси и санкции, тези случаи не послужват за анализ на корупционната среда. Което е пълен абсурд,

В развитите западни системи за превенция на корупцията точно тези случаи са най-важните. Случаите, които са нови и при които не може да се намери основание за санкция, но те могат да бъдат използвани, за да бъдат подобрени мерките, средата, да бъдат развити правилата. Тези случаи трябва да бъдат смилани и да са гориво за развиване на мерките. Това не се случва 15 години в тази страна.

През последната година имаше силна заявка от бившите управляващи за борба с корупцията, а същевременно все пак няма никакви резултати. На какво се дължи това?

- Една от причините е, че в края на 2021 година беше формирано правителство, чийто формат досега не се беше случвал - четворна коалиция. И то от партии, които са с доста различни позиции по основни въпроси, това само по себе си затруднява. Но и външните кризи се отразиха - продължаващата ситуация с COVID-19, макар не толкова интензивна, но и войната в Украйна допълнително разстроиха нещата. Ние търпим проблеми и от факта, че сме на предна линия на този конфликт.

Oсвен това сме обект на една дългосрочно геополитическа атака от страна на Кремъл. Всичко това, както и вътрешните сътресения в коалицията, не помогна много за развиване на темата "Антикорупция".

Все пак имаме внесен законопроект, който остава в миналото, но много ми се иска общественият дебат, който се проведе, да не бъде оставен там, а да се проучат внимателно различните констатации и съображения.

Усилията трябва да продължат, иначе държавата няма как да се прочисти от несвойствени и неестествени връзки, което ще продължава да създава не само усещането, че мафията има силна връзка с държавата, но и реалността. Защото всъщност превенцията и противодействието на корупцията са насочени главно към преустановяване на частни влияния върху публичната власт. Но тези влияния не са просто влияния на отделни лица или бизнес, те са често пъти влияния на мафия, на организирана престъпност или на геополитически противник, който се опитва да установи контрол над Дунавската губерния.

......