English   14390 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




УНИЦЕФ: Всеки пети младеж в България между 15 и 24 г. нито работи, нито учи, нито е в процес на квалификация

 

УНИЦЕФ представи пред политици, международни експерти и медии първото по рода си национално изследване за подрастващите и младежите в България, които нито работят, нито учат, нито се обучават – или т.нар. NEETs (neitherinemployment, norineducationortraining).


За жалост, България е на първо място в ЕС по брой на младите хора, които не са обхванати нито от образователната, нито от социалната и трудовата система. Те са 167 670 сред 751900 лица между 15 и 24 г., които живеят в страната – или около 22%. Това е най-големият дял в Европейския съюз, където средните нива са около 12,9 на сто.


"За България проблемът е много сериозен. Ще видите тези млади хора основно в малки населени места, сред етническите малцинства, но и навсякъде другаде – тоест проблемът засяга всички. Наблюдаваме вече и опасния феномен децата да са по-необразовани от родителите си, а обикновено е обратното. В края на 2014 г. Министерството на труда и социалната политика подписа споразумение със синдикатите, неправителствените организации, партньори – за да можем заедно да измъкнем тези млади хора от безпътицата", посочи вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин.


Сред мерките, които министър Калфин очерта, са връщането на отпадналите младежи в системата на образованието; въвеждането на дуално обучение, което е ориентирано и към професионална квалификация; записване на необхванатите младежи в бюрата по труда; промени в трудовия кодекс, които да позволят гъвкавост за сезонната заетост; въвеждането на ваучери за социални услуги, чрез които да се заплаща на младежите, които се грижат за възрастни хора или изпълняват системна домашна работа.


На свой ред УНИЦЕФ призовава политиците предизвикателствата с групата на младите хора, които не учат, не работят и не се обучават, да влезат още по-спешно в техния дневен ред. Причината – ежегодните икономически загуби от оттеглянето на NEETs от пазара на труда възлизат на 1.9 млрд. лв. (изчислено на база оценка за загубата на България в размер 2.36% от БВП и 80.2 млрд. лева БВП за 2013 г.)


„Един от най-големите проблеми в днешния глобален свят е усещането на младите хора за безперспективност. Това води до невъобразими последици и обръщане към екстремни действия, както наблюдаваме в Близкия изток. В случая с България – тези млади хора съвсем скоро ще станат родители. Следователно това да им се даде шанс да развият своя потенциал е не само тяхно основно право, но и право на техните деца да имат достойно бъдеще. Освен това – развитието на тези млади хора е развитие и за цялото общество, защото това има добавена социална и икономическа стойност", заяви г-жа Таня Радочай, представител на УНИЦЕФ за България.


Групата на NEETseразнообразна и обхваща различни подгрупи, с различен социално-демографски профил, различна степен на трудова и социална активност и различна степен на мотивация, нагласа и възможност за промяна на статуса им.


Вероятността за попадане в групата на NEETs се влияе от нарушенията в 4 основни области:

 

„Защо младите хора днес са извън своята правова и социална държава? Голяма част от тях са разочаровани от несъответствието между техните очаквания и реалността, която им се предлага. Ние имаме нужда от повече гласност и повече подкрепа от страна на политиците и на възрастните хора, защото ние сме тяхното утре и те носят бремето на нашата демотивираност. Тяхното утре ги пита „Защо?", заяви студентката Алекс Чобанова, която е доброволец и работи с много представители на групата NEETs.


Според УНИЦЕФ, именно мерките в областта на образованието са подценени. Те са насочени основно към намаляване на дела на преждевременно отпадналите от училище – една от най-рисковите групи. Необходима е обаче реформа, която да промени съществуващия модел на училищно образование, да повиши мотивацията и квалификацията на учителите, да повиши интереса и ангажираността на учениците към учебния процес, както и мотивацията им за учене и труд. Мерките в образованието са изключително важни, защото биха имали характер на превенция за по-нататъшно придобиване на статус NEET.


Ето какво е заниманието на младежите в българия:

Профил на младежите, които не работят, не учат и не се обучават:

  • Младите хора в групата на NEETs се характеризират с ясно очертан социално-демографски профил. Мнозинството са със средно или по-ниско образование, живеят предимно в малки населени места, повече от половината принадлежат към малцинствените етнически групи.
  • Образованието е социално-демографската характеристика, която определя в най-голяма степен попадането сред NEETs. В състава на групата влизат както лица с всички образователни степени, така и такива без образование. Съществен дял обаче заемат преждевременно отпадналите от училище (47%).
  • Структурата на NEETs по етнос е доминирана от ромската и турската етнически групи (51%), 46% са българи. Етническата принадлежност може да бъде определена като втори рисков фактор за попадане в групата на NEETs. Ромите са 4 пъти, а турците – 2 пъти по-застрашени от попадане в ситуация на NEET в сравнение с етническите българи.
  • В структурата на NEETs преобладават лица от малки населени места (63%). Колкото по-малко е населеното място, толкова повече нараства делът на NEETs там. Причините могат да се търсят основно в обезлюдяването на малките населени места и лошото им икономическо състояние. Това превръща населеното място в третия по важност рисков фактор за присъединяване към групата.

Дял на NEETs и коефициент на безработица по райони за планиране:



  • При малцинствените етноси полът се очертава като допълнителен рисков фактор. Вследствие на общностни специфики делът на жените сред NEETs е почти 3.5 пъти, а този на мъжете – 2.3 пъти по-голям, отколкото сред контролната група (млади, които не са NEETs). Следователно момичетата, особено ромките могат да бъдат определени като високорискова група по отношение на присъединяването им към NEETs.
  • Групата на NEETs включва няколко подгрупи с различна степен на уязвимост, характеристики и нужди. Отличават се две големи категории – безработни (55%) и икономически неактивни (45%). Те обхващат следните подгрупи: безработни с минимум средно образование и опит (15%), безработни с минимум средно образование, без опит (19%), безработни с по-ниско от средно образование (22%), неактивни, социално майчинство (12%) и неактивни, които не търсят работа (32%). Икономически неактивните са най-рисковата категория от гледна точка на продължителното оставане в NEET. Безработните имат по-добри шансове за придобиване на друг статус.


Основни препоръки и изводи, възможни решения на проблема:


Съществуващите мерки трудно могат да бъдат конкретно насочени към NEETs, тъй като липсва надеждна система за идентификация на младите хора, които не учат, не работят и не се обучават и проследяване на развитието им до излизане от групата на младежите.

Разпределение на NEETs според квалификацията:



За справяне с проблема е необходимо да се осигурят работещи механизми за идентифициране, достигане, информиране, активиране и подпомагане на NEETs. Препоръчителни са най-общо следните стъпки:

  • Изграждане на национална система за ранно сигнализиране за млади хора в риск от преждевременно отпадане от училище и/или присъединяване към NEETs. Тя трябва да включва предимно училищата, но да работи и в партньорство с местни организации, представители на местните общности и със семействата на децата в риск от отпадане;
  • Изграждане на национална система за регистриране и проследяване на развитието на NEETs. Данните за системата трябва да се осигуряват от общините в партньорство с училищата и други организации/ индивиди (например медиатори). На база на системата трябва да бъде изработена „карта" на NEETs, която да служи за статистическо наблюдение на групата и адекватно планиране на следващи стъпки;
  • Провеждане на масирани информационни кампании от типа „деца помагат на деца", както и чрез знакови за общностите фигури (учители, библиотекари, местни лидери на мнение, медиатори) за осигуряване на базова информация, нужна на NEETs в подкрепа на активирането им;
  • Изработка на набор от конкретни мерки за всяка от подгрупите NEETs с оглед на специфичните им нужди като се отчитат демографските им характеристики. При мерките трябва да се вземе предвид фактът, че голяма част от NEETs са икономически неактивни и нямат регистрация в ДБТ (т.е. да се предвидят и други посредници при подпомагането им);
  • Изработка на система за мониторинг и оценка на ефекта, ефективността и въздействието на политиките и мерките по отношение на NEETs.



Източник: УНИЦЕФ България , 19 май 2015 г.

Сходни публикации

Младежките организации в България - пазители на гражданския потенциал

Младежките организации в България - пазители на гражданския потенциал

Настоящата статия е с цел да запознае читателите с ролята на младежките организации в обществото, техните дейности, проблеми и

Защо толкова много български деца се разболяват от параноидна шизофрения

Защо толкова много български деца се разболяват от параноидна шизофрения

15-16 годишни деца получават инфаркти и инсулти. Някои умират. Други получават диагноза „параноидна шизофрения". Какво се крие

Извън статистиката: Изгубените млади хора в България

Извън статистиката: Изгубените млади хора в България

Обаждам се, за да подам сигнал за момче във видимо безпомощно състояние.- Къде се намира момчето?- На улицата. Адресът е (…).-