English   14402 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Зад решетките – лицата без гражданство в България. Случаят на Нарек – какво следва?

 
Време е да се спре безразборното и безмислено задържане на хора в затворени центрове и да се прокара законова възможност към легален статут, за хора интегрирани в българското общество!

Много е вероятно през последните няколко седмици поне веднъж да сте си казали ‘Е това вече е невъзможно! Абсурд!’ и това да е било заради случая на Нарек, който беше задържан в Бусманци за 30 дни въпреки, че живее в България от бебе.

Нарек е български гражданин по всички естествени и житейски закони, за съжаление обаче по нормативните такива той е незаконно пребиваващ в единствената страна, която счита за своя – България. Въпреки, че Армения е страната на произход на родителите му, той няма арменско гражданство, няма и българско такова, въпреки, че е прекарал целия си живот 23 години до момента в България. С огласяването на случая на Нарек в Център за правна помощ Глас в България започнахме да получаваме съобщения от хора намиращи се в подобна ситуация и оказа се има не малко хора, които живеят в България с години, интегрирани са, но за тях няма законови пътеки, с които да узаконят престоят си!


На 12 май от 11:00 часа в A-hub на ул. Христо Белчев 3, ще говорим за този проблем и какви са възможните решения. Ще чуем лично от Нарек, какво е да живееш 30 дни в Бусманци, какво е да живееш без документи, но очевидно като съвестен гражданин, след като близо 2000 човека се подписват в петиция в негова подкрепа. Това събитие не е поредната кръгла маса, на която думата имат само експертите, затова ще има един празен стол, който ще може да бъде зает от всеки от присъстващите на събитието на ротационен принцип.


Знаем, че много хора са в подобна на Нарек ситуация, знаем също че живеят в страх какво бъдеще ги чака. Някои от тях искат да учат, да работят..., но не могат, защото за държавата те са лица без възможност да получат гражданство. Ако ти или твой приятел е в подобна ситуация ела и вземи думата и/или сподели историята на Стената с послания.


Какъв е проблемът?

Няма законова възможност за регуляризиране на статута на лица дори и такива, които са живели цял живот в България и нямат друга родина. Няма такава законова пътека, а от такава законова пътека има огромна нужда, разбира се със съответните изисквания. Например в държавите, където има такива механизми и разпоредби, изискванията могат да бъдат за интеграция, за говорене на езика, за липса на престъпления и т.н. Например в Белгия има такива механизми и се изисква определен период човека да е работил. Такива пътеки в България няма и има все по-голяма група хора и те са с най-различни истории и поради различни причини са в тази ситуация, но тази група не е малка, а разрешение просто няма и затова тези хора свършват зад решетките в много случаи тъй като те действително нямат документи. Много хора ще се съгласят, че има морален фактор когато си живял 20 години в България и си лице без гражданство да има пътека за узаконяване на престоя ти.


Регистрация за участие: https://goo.gl/forms/YP9ke92DHq7dURqj2



Сходни публикации

Стартирахме проект „Протегната ръка за бежанците от Украйна”

Стартирахме проект „Протегната ръка за бежанците от Украйна"

Каритас София има удоволствието да Ви покани на откриващо събитие по проект „Протегната ръка за бежанците от Украйна“ Събитието

„Заедно и равни: правата на търсещите убежище и закрила”, проект на Фондация „Стойна Кръстанова”, подкрепен от Фонд Активни

„Заедно и равни: правата на търсещите убежище и закрила", проект на Фондация „Стойна Кръстанова", подкрепен от Фонд Активни граждани

Проектът „Заедно и равни: правата на търсещите убежище и закрила”  по Тематичен приоритет №1: Подобряване на демократичната

HEARD дискусия: Как Ковид-19 се отрази на баланса между работата и личния живот на жените?

HEARD дискусия: Как Ковид-19 се отрази на баланса между работата и личния живот на жените?

Ковид-19 доведе до глобална криза, която трайно засегна качеството ни на живот, ограничи социалните контакти и фундаменталните