Доклад за социалното предприемачество през 2023 г. На фокус: устойчивост на социалните предприятия

Социалните предприятия са разнообразни и пъстри, но всички се стремят да постигат по-голямо социално въздействие и да решават значими проблеми за цялото общество чрез устойчиви бизнес модели. Този доклад на Българския център за нестопанско право (БЦНП) дефинира актуалните предизвикателства, нужди и възможности пред социалните предприятия. Проучването е проведено в периода август–октомври 2023 г.

Анализ на степента на информираност и нагласите на жителите на Дряново, Трявна, Костинброд и Панагюрище относно Зелената сделка и обединението в енергийни общности

Изследването измерва степента на информираност на населението в общините Трявна, Дряново, Костинброд и Панагюрище относно Зелената сделка. Споделят се нагласите на жителите за използването на възобновяеми енергийни източници в домакинствата и обединяването им в енергийни общности.

Анализ на нагласите и капацитета на гражданските и бизнес организации в общините Дряново, Трявна, Костинброд и Панагюрище за създаването на енергийно независими общини

В анализа са представени полу-структурирани дълбочинни интервюта с представители на местните инициативни групи и бизнес организации в общините Дряново, Трявна, Костинброд и Панагюрище.

Доклад за Индекса на гражданското участие в Столична община – 2022 г.

Докладът е изследва гражданското участие в Столична община по методологията „Индекс на гражданско участие”, разработена от Форум Гражданско Участие и Български център за нестопанско право.

Доклад за състоянието на дейностите по редки болести в България

Въпреки големия си общ брой, пациентите с редки заболявания (около 450 000 в България) често са сираци на здравните и социалните системи и биват изоставени, когато става въпрос за диагностика, лечение и рехабилитация.Докладът цели да информира за състоянието на дейностите по редки болести в България.

НАТУРА 2000 и опазване на биоразнообразието в България. Проблеми и решения

Документът разглежда проблемите в управлението на биоразнообразието и екологичната мрежа НАТУРА 2000 в България в контекста на европейските усилия за опазване на природата.

Висшите публични назначения в изпълнителната власт. Анализ на нормативната рамка и институционалната практика при назначаването на ръководителите на структури в публичната администрация

Анализът е насочен към изпълнителната власт и органите, чиито ръководители се назначават от правителството. В българския контекст тези органи, без териториалните им подразделения, са 94 и включват държавни агенции, държавни комисии, изпълнителни агенции и административни структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.

Оценка на информационни ресурси на изпълнителната власт

В обхвата на проучването попада голяма извадка от институционални уеб сайтове, освен проследяването на информация, свързана с публичните назначения, са идентифицирани както силни страни, така и пропуски на въпросните институционални интернет страници – поотделно и като част от голямата система на държавната администрация.

Анализ: Необходима е промяна в модела за финансиране на регионалните културни институции за по-добри резултати, показва анализ на Министерство на финансите

Подкастите – ползване, предпочитания, нагласи

Проучването изследва отношението, предпочитанията, честотата и начините на ползване на подкасти и установява потенциала им като мотиватор за действие.

Доклад върху добри практики в сферата на грижи за хора с деменция

Докладът идентифицира и описва добри практики за грижи за хора с деменция. Освен добрите практики в Европа, докладът включва и анкетно допитване по темата до доставчици на социални услуги за лица с деменция в България.

Методология за оценяване на дигитално-медийните умения на гимназисти

Документът представя проучване относно дигитално-медийните умения на младежи в гимназиална възраст

Плейсмейкинг за демокрация: изследване на успехите в България и Норвегия

Документът проучва основните тенденции на плейсмейкинг в България и Норвегия, идентифицирайки предизвикателства и възможности за неговото прилагане.

Домашно насилие и насилие, основано на пола, в България. Методология за мониторинг на политики и институционални практики

Анализ на актуалната реализация и оценка на конкретни правни и стратегически мерки и политики, насочени към противодействие на насилието, основано на пола, в България.

Как Норвегия подхожда към предизвикателството гражданите да участват активно в развитието на общността

Докладът включва примери за участието на гражданите в обществените политики в Норвегия, норвежкия опит в областта на общностното развитие, модел за стратегическо планиране на комуникацията и възможностите за подобряване на изпълнението на политиките чрез активното участие на гражданите.

Дългият COVID-19 при жените в България

Докладът насочва вниманието към темата за дългия COVID-19 при жените, които са по-често засегнати от това състояние и насърчава отговорните институции да вземат необходимите мерки.

Доверие в медиите

Онлайн медиите и телевизията са основен източник на информация за положението в страната за преобладаващото мнозинство от българските гражданите

Заключителен анализ на правни и административни практика в сферата на бежанското и миграционно право за периода 2019-2023 г.

Настоящият анализ цели да послужи на експерти от различни дисциплини, работещи с мигранти и търсещи закрила, като вземе предвид комплексния и динамичен контекст на миграционните процеси.

Доклад с препоръки за подобряване на медийната среда в България

Предложенията, обобщени в този доклад, са базирани на проучване на международната и българската медийна практика и включат препоръки и заключения на авторитетни международни и български изследователи, анализатори, организации, проучвания, доклади, в т.ч. на Съвета на Европа, Европейски Парламент, Европейска комисия, ЮНЕСКО, WAN-IFRA, Репортери без граници, АЕЖ-България, фондация Медийна демокрация, проф. Нели Огнянова, адв. Александър Кашъмов, и др.

Икономическите центрове в България 2023. Доклад

Проучването представя концентрацията на икономическа активност в България, като на базата на показателите за предприятията, данните за пазара на труда и стопанските взаимовръзки между отделните общини формира широки икономически центрове, които не се ограничават до административно-териториалното деление на области и райони за планиране. Икономическите центрове формират голяма част от регионалната карта, като траекторията на тяхното развитие е определяща за икономиката на страната.