Годишният доклад за състоянието на обществените консултации в България през 2015 г. е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Бенефициенти по проекта са били Асоциацията на юристи за развитие на правото в обществен интерес, Сдружение „Журналисти за прозрачно управление“ и Професионалното обединение на държавните служители. Отговорността за съдържанието на документа се носи от Асоциацията на юристи за развитие на правото в общественинтерес и хармонизиране на българското и европейското право. Документът е предоставен от бенефициентите и е публикуван с тяхно съгласие.

Форум Гражданско Участие издаде Наръчник за организиране и провеждане на обществени обсъждания. Изданието е насочено към кметове на кметства, районни администрации и общински експерти, като целта е да ги улесни на различните етапи, през които преминава организацията и провеждането на едно обществено обсъждане – от подбора и мотивирането на участниците, през подготовката и разпространението на материали и информация до осигуряването на равнопоставен, разумен и качествен дебат с различните заинтересовани страни. Изданието побира основни изисквания на законодателната рамка, както и практически съвети на базата на дългогодишния опит на екипа и членовете на Форум Гражданско Участие. То може да бъде свободно изтеглено от тук. Наръчникът за организиране и провеждане на обществени обсъждания е издаден по проект „Повишаване на индекса на гражданско участие чрез овластяване на гражданите на кметства в община София”, изпълняван с финансовата подкрепата на Столична община, Програма Европа 2016 от Сдружение „Форум Гражданско Участие”.

Националната стратегия за хората с увреждания 2016 – 2020 е основен политически документ, който формулира приоритетните цели и мерки и е насочена към подобряване качеството на живот на хората с увреждания, недопускане на дискриминация по признак „увреждане”, гарантиране на тяхното пълноценно и активно участие във всички области на обществения живот и насърчаване зачитането на техните правата във всички политики. Националните цели и приоритети на Националната стратегия са формулирани в съответствие с Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г. „Подновен ангажимент за Европа без бариери“. Целите и приоритетите отговарят и на Националната здравна стратегия 2020, в която се отделя особено внимание на тази група граждани Политика 1.6 „Възможно най-добро здраве за хората с увреждания“. Стратегията e разработена във връзка с изпълняване на националните ангажименти по прилагане на ратифицираната Конвенция за правата на хората с увреждания на ООН, в частност в изпълнение на стратегическа цел 8, т. 8. 2 от Плана за действие на Република България за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания (2015 – 2020).

Целта на документа е да направи преглед на напредъка на изпълнението на над 20 ангажимента, които държавата сама е поела към децата у нас. Областите, които „Бележник" оценява са пет: Общи принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето; Семейна среда и алтернативни грижи; Здравеопазване; Образование и Правосъдие. Докладът на НМД се издава в две версии: популярна – предназначена за широката общественост, включително децата и експертна – насочена към специалистите и институциите.

Автори: Георги Генчев, Фондация ПАЦЕП, Любен Панов, Фондация Български център за нестопанско право и Надя Шабани, Фондация Български център за нестопанско право. © БЦНП допуска използване на текстове от публикацията с единствено условие да бъде цитиран източникът.

Настоящият наръчник представлява ръководство за установяване на етични стандарти на поведение на публичните служители в Столична община, които са или на изборни позиции (кмет, общински съветници) или част от администрацията, вкл. и районните администрации. Той предоставя базова практическа информация за установяването на ефективна антикорупционна етика в Столична община, която да ръководи поведението на публичните служители. Етичното поведение повишава доверието на гражданите в институцията и е един от факторите за добро управление. То, като нерепресивна мярка, се свързва пряко с превенцията на корупционни практики на местно равнище. Наръчникът е изготвен по проект „Превантивен модел за борба с корупцията на общинско ниво" , с финансовата подкрепа на програма “Превенция и борба с престъпността” на Европейския съюз, Европейска комисия – Генерална дирекция “Вътрешни работи”. Основната цел на проекта е да анализира сегашното състояние на антикорупционните практики и документи на общинско ниво – в Столична община и районните администрации – и на тази база да създаде антикорупционна стратегия за общината, модел на годишен мониторингов доклад за борба с корупцията в общинските структури и в работата на общинската администрация с гражданите и бизнеса, както и да допринесе за повишаване на знанията и капацитета на общинските служители в противодействието на корупционни модели на действие на всяко ниво.

Настоящият материал обхваща анализ на правната рамка и практиките за включване на НПО в институционални форми на гражданско участие. Той бе един добър повод да сверим часовниците си по отношение на развитието на определени форми на гражданско участие в България предвид обществено-политическата обстановка в последните две години. Изхождайки от навика в България постоянно да „ъпдейтваме" актове и правила, за да догонваме международни стандарти и добри примери, по отношение на гражданското участие смятаме, че това няма да е толкова ефективен подход (за съжаление). Причината? Причината е, че „отворено управление", прозрачност и публичност, стремеж да се обхванат нуждите на различни групи в обществото и търсенето на пресечната точка между интересите, постигането на консенсус и правенето на компромиси – всичко това са на първо място ценности и белези на общественото самосъзнание и едва след това се превръщат в нормативно записани стандарти. В крайна сметка заявката на държавата и претенцията на българските организации, че всичко това е възможно и постижимо следва, освен с промени в правната уредба, да бъде подплатено и със спазването на общоприети стандарти и установяването на съответстващи им добри практики. Анализът е създаден в рамките на проект „Къщата на гражданското общество – общност за развитие" (BG05/576), изпълняван от БЦНП и Фондация ПроИнфо. Проектът се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.(www.ngogrants.bg).

Кой има право на информация, къде може да потърси интересуващата го информация, на какво има право, как да упражни това свое право? Все въпроси, на които ще намерите отговор в този наръчник за граждани.

С приемането на ЗЮЛНЦ през 2001 г. за първи път се въведе разграничението на организациите с нестопанска цел на такива в обществена и на такива в частна полза. Същността на разделението е свързано от една страна с определяне на об- щественополезни цели, за постигането на които следва да работят организациите в обществена полза (чл. 38 от ЗЮЛНЦ), а от друга с идеята, че държавата следва да насърчава дейността основно на организациите в обществена полза чрез пред- виждане на преференции за тях. В замяна на различните мерки за подкрепа и стимули (чл. 4 от закона) организациите трябва да бъдат по-прозрачни и да спазват изиск- вания за по-строга отчетност към държавата.

Публикацията представя основните изводи и препоръки от оценката за дейността на Централния регистър за периода от създаването му през 2001 г. до юли 2010 г., изготвени от експерти на Български център за нестопанско право