English   14223 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Икономическо развитие

Младежката заетост в България - проблеми и перспективи

свали документа

Продължава приемането на сигнали и предоставянето на публикации от Националния център "Икономика на светло"

Продължава активната работа на Националния център „Икономика на светло”, създаден по проект „Ограничаване и превенция на неформалната икономика”, както и неговата дейност за набиране, обработване и анализ на информация за нивото и проявленията на неформалната икономика в страната. Една от посоките на действие е предоставянето на онлайн консултации и разработването на специализиран форум, в подходящ формат и като част от общ информационен интерфейс. Най-общо казано, онлайн консултациите и създаденият форум са специфичен механизъм за комуникация, за обратна връзка, за разпространение на информация и за мотивиране на граждански реакции на нетърпимост към проявленията на неформалната икономика.
свали документа

Институт за пазарна икономика - Заетост по време на криза: Политика за нови работни места

На пресконференция в пресклуба на БТА, на 24 април 2012 г. (вторник), в 11.00 часа. Институтът за пазарна икономика представи своя поглед върху икономическата ситуация в страната, с фокус върху заетостта и пазара на труда.
линк към страница

Нов подход към интеграцията на хората с увреждания в България Прочетете повече на: ...

Институтът за пазарна икономика публикува анализ посветен на реформата на системата за подпомагане и интеграция на хората с увреждания.
линк към страница

НАД 780 РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ СА ОБУЧЕНИ ДА РАЗПОЗНАВАТ ПРОЯЛЕНИЯТА НА НЕФОРМАЛНАТА ИКОНОМИКА

Продължава серията от обучения на работници и служители по проект „Ограничаване и превенция на неформалната икономика”, реализиран от Асоциация на индустриалния капитал в България. Тяхната цел е обучаваните лица да могат да разпознават проявленията на неформалната икономика, да разберат нанесените вреди и негативните последици, които сивата икономика нанася на цялото общество и да бъдат мотивирани и подготвени да се борят и противодействат, ако се сблъскват с нейните форми и прояви.
свали документа

Успехите и провалите на българските правителства (1998 - 2011) - Преглед на одитните доклади на Сметната палата - трето издание

Днес, 16 февруари 2012 г., Институтът за пазарна икономика публикува третото издание на анализа „Успехите и провалите на българските правителства”. То допълва първото (от 2008 г.) и второто (от 2011 г.) издание с нови 109 доклада. Така обновеният анализ включва 697 одитни доклада и обхваща 14 години - от 1998 до 2011 година. Чрез предварително определени индикатори за оценка разгледаните в докладите дейности на администрацията условно се класифицират като „успехи” или „провали”. Тези, чието изпълнение и резултати не позволяват да бъдат зачислени към едната или другата група, са разглеждани като „некласифицирани”. Направените държавни разходи в разгледаните 697 одита (1998-2011) възлизат на 90 млрд. лв. от общо 225 млрд. лв. държавни разходи за този период според отчетите за изпълнението на държавния бюджет, т.е. прегледът оценява близо 40% от всички направени държавни разходи. Обобщените резултати от прегледа и оценката на ИПИ на 697-те доклада изглеждат така: ? случаи на успех – 173, които възлизат на 27 млрд. лв. ? случаи на провал – 283, които възлизат на 34 млрд. лв. ? некласифицирани случаи – 241, които са на стойност 28 млрд. лв. Чисти загуби успяхме да идентифицираме в 13,4% от докладите и 26,5% от класифицираните като провали случаи. Общата сума на загубите в периода 1998 – 2011 г. е 976 613 583 лв. Основната част от разходите, които сме идентифицирали като загуби, са вследствие на нарушения, извършени при процедурите по организирането на конкурси за изпълнение на обществени поръчки, тяхното възлагане и изпълнение. Най-често срещаните нарушения са: ? Разделяне на обществени поръчки, при което вместо една голяма по обем открита процедура се провеждат две или повече облекчени процедури за по-малки суми. В много от разгледаните случаи изпълнителят на двете дейности е един и същ. ? Прекомерно завишаване на минималните технически и финансови изисквания за участие в дадена процедура за обществена поръчка. Това често е прикрит начин да се фаворизира определена фирма за спечелването на конкурса. ? Поставянето на изисквания, които нямат отношение към способността на изпълнителя да предостави дадена услуга, което ограничава кръга на потенциалните участници и често дава предимство на един от участниците за сметка на други. ? Поставяне на изискване за годишен оборот, който надвишава необходимия според разписанията на Закона за обществените поръчки (ЗОП). ? Ограничаването на потенциалните участници чрез изисквания за специфичен опит или определен срок, в който кандидатът е извършвал дейност на територията на страната. ? Възлагането на обществени поръчки при наличието на по-малко от три оферти, когато това е в противоречие с нормативните изисквания. Препоръки В резултат на направения анализ могат да се дадат следните препоръки за намаляване на случаите на неправомерно и неефективно разходване на публични средства: 1. Въвеждането на задължителна предварителна и последваща оценка на програмите и инициативите на администрацията, която да помогне за ограничаването на финансовите загуби и за по-ефективното целеполагане на осъществяваните програми. 2. Засилване на контрола върху процедурите по организирането на конкурси за изпълнение на обществени поръчки, тяхното възлагане и последваща оценка. 3. Ограничаване на намесата на администрацията в икономиката – видно е от направения преглед, че българската администрация често не се справя с поставените ? задачи. Това трябва да доведе до по-генерална реформа във функциите ?. 4. Въвеждане на ясен срок за изпълнението на големи програми – при изтичането на поставения срок, администрацията следва ясно и въз основата на задълбочен анализ да убеди обществото, че е необходимо да продължава осъществяването на конкретни програми. Целият анализ е достъпен на http://ime.bg/bg/articles/uspehite-i-provalite-na-bylgarskite-pravitelstva-1998-2011/
линк към страница

Икономическата свобода е заплашена от дълговата криза в Европа

Мястото на България в тазгодишния Индекс на икономическата свобода, издание на фондация "Херитидж" и в. "Уолстриът Джърнъл" и коя е основната заплаха за икономическата свобода. Институтът за пазарна икономика е българският партньор на издателите.
свали документа

БЪЛГАРСКАТА ТРУДОВА МИГРАЦИЯ: ИМА ЛИ СМИСЪЛ ОТ ОГРАНИЧЕНИЯ В ЕС?

Инзтитут "Отворено общество" представя доклад за българската трудова миграция от ноември 2011.
свали документа

АНАЛИЗ НА ПРИХОДИ И РАЗХОДИ ПО КЛИНИЧНИ ПЪТЕКИ В ОБЛАСТНА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА

Институт "Отворено общество" представя анализ на приходи и разходи по клинични пътеки в областна многопрофилна болница. Анализът е от 2011 година.
свали документа

ИПИ представя: Оценка на въздействието на Национална цел 1 „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20-64 г. до 2020 г.” от ...

Националната програма за реформи (НПР) на България за периода 2011?2015 г. беше изготвена в изпълнение на одобрената от Европейския съвет през юни 2010 г. Стратегия „Европа 2020” и публикувана през април 2011 г. В документа са заложени шест групи фактори за устойчив растеж и пет национални цели. Национална цел 1 е достигане на 76% заетост сред населението във възрастова група 20?64 г. до 2020. Имайки предвид сериозния бюджет от национални и европейски средства, предвиден за постигането на тази цел, настоящата оценка на въздействието ще се опита да анализира адекватността и ефективността на предложените мерки. Отправната точка за този анализ ще бъде класическият подход за съпоставка на разходите и ползите.
свали документа

Изследване на ИПИ: Оценка на въздействието от изпълнението на активните мерки на пазара на труда

Намаляването на безработицата традиционно присъства като един от приоритетите в програмата на всяко правителство, независимо от идеологическа принадлежност. Безработицата е естествен фокус по време на икономическа стагнация или рецесия. Най-популярните мерки за справянето с безработицата както в България, така и по света, са активните мерки на пазара на труда посредством програми за заетост, мерки за ограничаването на вноса, данъчни преференции и субсидии, инфраструктурни проекти и насърчаване на инвестициите. Оценката на въздействието на Националния план за действие по заетостта за 2011 г., изготвена от екипа на ИПИ, показа доста слабости както при планирането, така и при изпълнението на плана. Паралелният преглед на осъществените активни мерки на пазара на труда през последните десет години разкрива множество разхищения и дори преки злоупотреби със средства от бюджета.
свали документа

Изследване на ИПИ: Преглед на работата на Комисията за защита на конкуренцията. Защитава ли комисията конкуренцията?

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) e независим специализиран държавен орган на бюджетна издръжка, първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Oсновната функция на Комисията е да следи за запазването на конкуренцията и да защитава свободната инициатива в българската икономика. Тема на това изследване е работата на Комисията, що се отнася до Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), разходите и приходите на Комисията и измененията на ЗЗК от 2008 г. Влезлият в сила от 01.12.2008 г. нов Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК) сериозно разширява правомощията на Комисията. Новият по-голям правен инструментариум и възможността за налагане на сериозни парични глоби превръщат КЗК във фактор в българската икономика. При прегледа на всички данни от това изследване се забелязва много силното фокусиране на КЗК върху производства по членовете на ЗЗК от главата за нелоялна конкуренция. По-конкретно, наблюдава се акцентиране върху по-доходоносните производства (т.е. тези, които предполагат по-високи глоби) и отстъпване от важната за свободата на пазара борба с картели и монополи. В ръцете на Комисията, особено чрез нововъведенията в ЗЗК, са съсредоточени както достатъчно власт, така и нужните средства, за да се справи с изкривяванията на пазара. Истина е, че доказването на картелно споразумение е труден процес, изискващ време и сериозни усилия, но това не значи, че тези усилия не трябва да се правят. Комисията трябва да се занимава с това, за което е създадена - да защитава конкуренцията на пазара от истинските заплахи, които може и да не са лесни за доказване и да не носят бърза възвръщаемост под формата на санкции, но са най-важни за общественото благосъстояние. Като заключение можем да кажем, че според нас е важно връщането на фокуса на КЗК върху тези явления на пазара, които най-сериозно застрашават неговата свобода, а именно - монополите и картелните споразумения. От нашето проучване забелязваме едно залитане към новите текстове от ЗЗК, които са свързани с т. нар. нелоялна конкуренция. В същото време обществото има усещането, че борбата с изкривяванията на пазара са занемарени, а именно те причиняват най-сериозните вреди.
свали документа

ИПИ представя: Оценка на въздействието на Национална цел 5 „Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души” от Националната ...

Борбата с бедността заема ключово място в стратегия „Европа 2020” и съответно в Националната програма за реформи 2011?2015. България си е поставила за цел да намали броя на живеещите в бедност с 260 хил. души до 2020 г. Така разписана целта звучи достатъчно конкретна и лесно измерима, но на практика нещата не са толкова прости. Методиката за измерване на бедността крие много подводни камъни, които често биват пренебрегвани, но могат да поставят под въпрос не само постигането, но и самата адекватност на поставената цел.
свали документа

ИПИ представя: Обзор на колективното трудово договаряне в България през 2010

Колективното трудово договаряне (КТД) е процес на преговори между синдикати и работодатели относно условията на работа, в резултат на които се подписва колективен трудов договор. В отделните страни в Европа съществуват големи различия в основните реквизити на договорите, но основните сфери на договаряне са работна заплата и условия за труд. В доста страни се дискутират също така социални придобивки, работно време, отпуски и други. Като цяло се наблюдава спад в интереса на частния сектор към КТД, за сметка на широка употреба на КТД в държавния сектор. През 2010 г. в България са сключени 25 колективни трудови договора, но заедно със сключените през 2009 и действащи през 2010 г. 2-годишни договори, тези в сила през 2010 г. са общо 42. Очаквано, от тях преобладаващият брой (28) са в държавния сектор. Като цяло, прегледът на действащите през 2010 КТД показва, че те не изпълняват ефективно функцията си по защита на работниците, а дори напротив - създават пречки и допълнителни разходи пред работодателите, които намаляват стимулите на работодателите за разкриването на нови работни места и предлагането на по-високи заплати. Примери за усложняващи дейността на работодателя клаузи могат да бъдат посочени в редица договори (виж стр. 11-13 от изследването). Европейската практика по разпростиране на КТД върху всички предприятия в бранша, която от 2010 г. е факт и у нас, защитава интересите само на сключилите договора предприятия и вреди на всички останали, особено на малките и средни предприятия. При тях завишаване на разходите за заплати и други придобивки би могло да доведе и до фалит. Тази практика трябва да бъде прекратена. Всеки би могъл да сключва колективни трудови договори, но това трябва да бъде напълно доброволно, т.е. никоя фирма да не бъде принуждавана да се подчинява на подписани в нейния бранш договори. В колективното договаряне, особено в период на криза, е необходимо да се осигури гъвкавост на законодателството, да се даде начало на реформи и да се предостави възможност на бизнеса да избира най-добрите алтернативи за своето развитие.
свали документа

Институт за пазарна икономика представя: Е-подпис в България: Още един начин за по-малко бюджетни разходи

Настъпилата икономическа криза изправи правителствата пред редица бюджетни трудности, които изостриха нуждата от оптимизиране на дейностите и повишаване на ефективността на администрацията. Изследване на ОИСР от 2009 г. сред 22 странипоказва, че 16 от тях са включили електронното правителство като един от подходите за справяне с ефектите от кризата. Страните насочват усилията си към увеличаване на ефективността и намаляване на прахосването на публични средства от страна на обществения сектор; повишаване на доверието на обществото към администрацията и увеличаване на качеството на публичните услуги. Редица вътрешни и международни анализи посочват, че в България качеството на административните услуги е незадоволително, възприятията за корупция са високи, има редица пречки пред бизнеса, а нивото на прозрачност остава ниско. Това са част от причините местният бизнес да е по-слабо конкурентноспособен заради скъпи и тромави бюрократични процедури. Един от най-ефективните начини за решаването на тези проблеми е използването на е-подпис от администрацията при взаимодействието с бизнеса и гражданите. В България са налице нормативните актове, необходими за развитие на е- управлението, и в частност използването на електронен подпис. За ъжаление, към момента развитието на е-правителството се свързва с купуване на омпютри за администрацията, обучение на огромна част от служителите, изработка на интернет страници и закупуване на хиляди е-подписи. Въпреки тези (скъпоструващи) инициативи, все още са налице основни проблеми,спъващи развитието на е-правителство: 1. Системата на е#правителството е разпокъсана и не се спазват законовите разпоредби; 2. Институциите нямат изградена комуникационна инфраструктура помежду си; 3. Институциите нямат работещи е-услуги; 4. Държавните институции не (искат да) използват ефективно възможностите на е-подпис; 5. Липсва информация за възможностите, които е-правителство предоставя на гражданите и бизнеса.
свали документа

Институт за пазарна икономика представя: ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ ХАРЧОВЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА

Българската държава харчи много и винаги повече от планираното в началото на годината. Независимо дали икономиката расте или се свива, дали в хазната постъпват рекордни (неочаквани) приходи или постъпленията се сриват заради кризата, българските правителства всяка година решават да похарчат допълнителни средства – такива, които не са предвидили при приемането на държавния бюджет. За периода 2000 – 2009 година общата сума на допълнително одобрените бюджетни кредити възлиза на 8 млрд. лв. През всяка една от тези години правителството е харчило допълнителни средства, като най-много са похарчени през 2007 г. – над 1,4 млрд. лв., а най-малко - през 2009 г. – почти 400 млн. лв. В някои години те достигат до 7-8 % от консолидираните държавни разходи. За изминалите десет години 1 от всеки 20 лева похарчени от държавата е бил допълнителен разход – тоест непредвиден и съответно негласуван от Парламента при приемането на бюджета, a допълнително одобрен и похарчен от управляващите. Към тези суми трябва да се прибави и ревизията на Бюджет 2010, която предвиди нови (допълнителни) разходи в размер на 1,15 млрд. лв. Тази сума най-вероятно ще бъде по-голяма в края на годината, но засега няма окончателни данни. Така, ако се прибавят и допълнителните харчове за 2010 г., то общата сума (2000 – 2010) вече приближава 10 млрд. лв.
свали документа

ИПИ представя: Международен индекс „Право на собственост”: Липсата на защита на собствеността е основната причина за ниските доходи в ...

Международен индекс „Право на собственост”: Липсата на защита на собствеността е основната причина за ниските доходи в България Институтът за пазарна икономика представя за пета поредна година международния индекс „Право на собственост” (International Property Rights Index - IPRI), който отчита защитата на правата на интелектуална и физическа собственост в 129 държави по света, представляващи 97% от световния БВП. Тази година 67 международни организации от 53 държави, между които Институтът за пазарна икономика, си сътрудничеха с Алианс „Права на собственост”, Вашингтон и програмата Hernando de Soto Fellowship, за да създадат петия годишен Индекс „Право на собственост”. Индексът изследва защитата на правото на собственост във включените държави анализирайки три основни области: Политическа и правна среда, Право на физическа собственост и Право на интелектуална собственост.
свали документа

Институт за пазарна икономика представя: Развитие на пощенския сектор в ЕС

РАЗВИТИЕ НА ПОЩЕНСКИЯ СЕКТОР В ЕС Работим 8 минути, за да изпратим едно писмо с „Български пощи” ЕАД при средно време за Европа от 1,7 минути
свали документа

ИЛИ представя: КАКВО ДА СЕ ПРАВИ С ПРОЕКТА ЗА АЕЦ „БЕЛЕНЕ”

Доклад публикуван през 2011 година.
свали документа

ИПИ представя: „Местни условия за правенe на бизнес” 2011

Индексът „Местни условия за правене на бизнес” 2011 се издава за втора година и има за цел да изследва различията в бизнес средата на местно ниво и да посочи къде в България е най-лесно да се прави бизнес. Индексът включва всички 28 области в България, като всяка е представена от един град – областният център. Оценката се формира от резултата на всеки град по десетте индикатора. 1) Местни данъци 2) Местни такси 3) Електронно управление 4) Разрешително за строеж 5) Регистър на собствеността 6) Възприятие за корупция 7) Заетост 8) Работна заплата 9) Образование на заетите 10) Чужди инвестиции Първенецът в общата класация е ГАБРОВО. Градът не заема първо място по нито един индикатор, но се представя добре по всички индикатори и общата оценка е най-висока. Второто място се заема от РУСЕ, а третото място е за СЛИВЕН. Последното място в класацията е за Кърджали. По девет от десетте индикатора представянето на КЪРДЖАЛИ е крайно незадоволително – възприятието за корупцията в местната власт нарежда града на последното място, а ниските заетост, образованост и работни заплати – далеч след първенците. Градовете в България предлагат различни условия за правене на бизнес. Въпреки че голяма част от облагането и регулирането се определят на национално ниво, на местно ниво различията са факт. Настоящото изследване прави опит да открои тези различия – не толкова, за да се класират градовете, колкото за да се посочат добрите примери и да се провокира плодотворно състезание между отделните общини, което да води до по-добри условия за правене на бизнес във всяка една от тях. Класацията е подходящ източник на добри идеи и практики, които всяка община, стремяща се към подобряване на условията за правене на бизнес може да използва с лекота.
свали документа