Публични архиви и защита на данните: Примиряване свободата на информация и неприкосновеността на личния живот

Публичните архиви играят важна роля в обществото ни чрез идентифициране, оценка и съхранение на документи с дългосрочна стойност, като гарантират отчетност на правителството и други организации.

Личната неприкосновеност и защитата на данни са най-важните причини за ограничаване достъпа до тези архиви. Много документи в публичните архиви съдържат чувствителна информация за физически лица, правейки защитата на данни първостепенна грижа, която ограничава достъпа до архивните фондове.

Това поражда конфликт между необходимостта от прозрачност и отчетност и законовите задължения за защита на личните данни. Още има неясноти при прилагането на практика на Общия регламент за защита на данните (GDPR).

Статията е плод на дискусия по същата тема по време на 17-та международна конференция „Компютри. Лична неприкосновеност и защита на данните“, проведена в Брюксел на 23 май 2024 година. Автори са д-р инж. Михаел Фридевалд, проф. Д-р Лиз Джилън, Луиза Пала, д-р Иван Секели и адв. Александър Кашъмов.

Застъпени са темите за архивите като специална среда за защита на данните; баланса между достъпност и защита на данните в европейските архиви; дават примери от опита на гражданското общество и научните среди и завършват с препоръки относно защитата на данни и достъпа до архивите.

Правната рамка за защита на данните на Европейския съюз (Регламент 2016/679 и Регламент 2018/1725) признава ролята на архивите и приема, че обработването на лични данни е необходимо за постигане целите на архивирането. Съгласно тези разпоредби архивирането в обществен интерес не противоречи на принципа за „ограничаване на целите“, който изисква личните данни да се обработват само за определени, изрични и законни цели. По същия начин архивирането е съвместимо и с принципа за „ограничаване на съхранението“: личните данни могат да се съхраняват за по-дълъг период от време в архиви, при условие че са налице подходящи мерки за сигурност.

Законодателството в областта на защитата на данните е едно от развитията в тази област. В същото време има застъпничество за право на прозрачност и достъп до информация, което придобива политическа значимост след промените в Централна и Източна Европа през 1989 г. Приемането на Препоръка R(2000)13 на Съвета на Европа относно европейската политика за достъп до архиви е първият стандарт в това отношение. Тя обявява достъпа до (публичните) архиви за гражданско право. В същото време препоръката допуска временни изключения, по-специално, „за да се гарантира защитата на частни лица срещу оповестяване на информация, отнасяща се до личния им живот“ (член 7, параграф 1б). Тези изисквания се спазват чрез т.нар. „периоди на затваряне“ след предаването на документите в архива, когато те не са достъпни за обществеността. Периодите на затваряне варират в различните държави в Европа – от липса на затваряне до защита за 100 години. Средната продължителност на защита е 30 години.

Често не може да се определи дали става дума за лични данни съгласно законите за защита на данните, дали субектите на данни са живи или мъртви и дали са лица от съвременната история, за които се прилагат други правила.

Проучването показва, че защитата на данните е най-честата причина за отхвърляне на искания за достъп до архивни записи. Имало е дори мнения, че „документ, създаден след 1945 г., едва ли може да бъде предоставен без правни опасения“, което би направило абсурдна целта на архивите.

Опитът на Програма достъп до информация показва примери как противоречащите си цели за достъпност и защита на данните се проявяват на практика. Законово установеното право на достъп не означава, че това право действително може да се упражни от всеки. В периода 2002-2007 г. в България има многобройни случаи, в които достъпът до данни от (бившите) служби за сигурност е бил ограничен както за засегнатите лица, така и за разследващите журналисти. Един от забележителните случаи е този на журналиста Христо Христов, който иска достъп до документи във връзка с убийството на журналиста и писател от Би Би Си Георги Марков в Лондон през 1978 г.

Отделен въпрос възниква във връзка с възможността за достъп до съдебни дела в онлайн архиви. През 2016 г. група репортери оспорват решението на председателя на Върховния административен съд в България да анонимизира до голяма степен съдебните дела не само по отношение на частни лица, но и по отношение на публични органи, юридически лица, публични личности и адвокати. През март 2023 г. Европейският съд по правата на човека намери жалбата по този въпрос за недопустима, тъй като попада извън обхвата на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека. Следвайки установената си практика, съдът в Страсбург постановява, че ограниченият достъп може да се оспорва във всеки отделен случай, но не и преди подаването на искане за информация.

Има редица примери за това как противоречащите си цели за достъпност влияят на научните изследвания.

Цифровите и хибридните архиви повдигат допълнителни въпроси в сравнение с аналоговите архиви. Например Центърът „Хари Рансъм“ към Тексаския университет в Остин се сдобива с части от ръкописи и кореспонденция на британския писател Иън Макюън, включително цифрови документи и хиляди имейли, още през 2014 г.

Докато вече има достъп до хартиени документи, кореспонденцията по електронна поща остава некаталогизирана и недостъпна и до днес.

Едната причина са технически затруднения (показване на архивни имейл съобщения и прикачени файлове в читалнята е много по-сложно, отколкото да се внесе кутия със стари хартиени документи). Но най-важната пречка за достъпа е свързана със защитата на данните. Електронните писма съдържат много данни за хора, които все още са живи и могат да бъдат идентифицирани с просто търсене по ключови думи.

Връзката между защитата на данни и достъпа до архиви не е идеално, статично състояние, което се постига чрез регулиране и внимателна практика. Тази връзка се променя и се влияе от технологичното развитие, променящите се архивни практики и нарастващите очаквания на потребителите. В тази динамична среда е много важно да има сътрудничество между архивисти, изследователи, експерти по защита на данните и ръководството на архивите.

Пълният тест на статията е публикуван от Spinger Nature (немско-британска издателска компания, създадена през 2015 г.).