Свободата на словото в България – крачка напред, две назад

Според Рейтинга на „Репортери без граници" за свободата на пресата България е паднала на 70-то място, докато миналата година беше на 59-то. Пред нас са почти всички държави-членки на ЕС, както и държави от други континенти като Либерия, Сиера Леоне, Коста Рика и Доминиканската република. Увеличаващата се заплаха от SLAPP дела, опитът на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов да изавади прокуратурата от обхвата на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) чрез тълкувателно дело пред Върховния административен съд, непрозрачното финансиране на медии от държавата са част от факторите за влошаване на средата.

През изминалата година Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) установи нарушение на свободата на изразяване и правото на информация в два знакови случая. С Решение по делото Босев срещу България от юни 2024 г. бе прието, че е нарушено правото на журналиста от „Капитал“ (по време на събитията от случая) както по чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, гарантиращ свободата на словото, така и по чл. 6 от Конвенцията, гарантиращ правото на справедлив процес. Той бе осъден за коментар в телевизионно предаване, свързващ председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев с наложени от комисията през 2014 г. глоби на главния редактор, финансовия директор и дружеството-издател на „Капитал“ в общ размер от 160 000 лв. Глобите са наложени след разкритие чрез публикация в медията от 2013 г., че Мавродиев е бил призован като свидетел по процеса срещу Евелин Банев-Брендо и други. За изказването на Босев председателят на КФН завежда наказателно дело за клевета, което приключва през 2018 г. с осъдителна присъда, потвърдена от Софийския градски съд (СГС).

Докладчикът по делото и председател на съдебния състав в СГС съдия Петя Крънчева отказва да си направи искания от журналиста поради негови критични публикации спрямо нея в миналото отвод. ЕСПЧ установява, че България е нарушила правото на жалбоподателя на справедлив съдебен процес по чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека, както и свободата му на изразяване по чл. 10 от Конвенцията.

След решението на ЕСПЧ защитата на Росен Босев подава искане до и.ф. главния прокурор Сарафов, който единствен е овластен да сезира Върховния касационен съд (ВКС), да поиска възобновяване на делото поради влязлото в сила решение на ЕСПЧ. Това бе сторено и състав на ВКС възобнови производството и го прекрати по искане на защитата на журналиста, с което наказателното му преследване бе окончателно приключено. Не може обаче да не събудят притеснение някои недомлъвки в мотивите на решението на ВКС за „липсата на нужни качества“ на решението на ЕСПЧ. Още повече, че в скоро време се очакват други важни произнасяния на ВКС по важни дела, свързани със свободата на словото.

Разговор с журналиста Росен Босев гледайте в епизод 15 и епизод 16 на видеоподкаста "Дела и Демокрация".

През март 2025 г. Съдът в Страсбург постанови решение по друго важно дело – Гиргинова срещу България. Журналистката от сайта „Съдебни репортажи“ е поискала достъп до мотивите към оправдателната присъда на Цветан Цветанов и служители от Министерството на вътрешните работи за неоказан контрол на прилагането на специални разузнавателни средства. ЕСПЧ приема, че е нарушено правото на свобода на изразяване и информация на Гиргинова, тъй като правото на достъп до съдебни актове е от висок обществен интерес, особено когато става въпрос за неупражнен контрол срещу злоупотреби със специални разузнавателни средства. Съдът намира нарушение освен на чл. 10, още и на чл. 13 от Европейската конвенция за правата на човека – правото на ефективна защита пред съд. В това отношение е преценено като неудовлетворително становището на административния съд и Върховния административен съд (ВАС), че ЗДОИ не е приложим в случая. В това отношение националните съдилища не са положили необходимите усилия да решат делото по същество.

Решенията по Босев и Гиргинова чакат усилия от стана на държавата да осигури адекватна степен на свобода на словото, на достъп до обществена информация и в частност – до съдебни решения, и на безпристрастно и ефективно правосъдие.

В края на миналата година по предложение на и.ф. главния прокурор г-н Сарафов във ВАС бе образувано тълкувателно дело № 6/2024 г. за тълкуване на ЗДОИ. В искането са поставени общо 5 въпроса, които видимо целят да постигнат тълкуване, според което ЗДОИ не е приложим за достъп до постановления на прокуратурата по досъдебни производства, както и по проверки, проведени по реда на чл. 145 от Закона за съдебната власт. Доколкото практически това са почти всички извършвани от прокуратурата проверки, а дейността й като орган, който ръководи наказателното разследване е основна, то зад искането прозира желание да бъде в действителност „извадена“ от обхвата на ЗДОИ. До момента ЗДОИ не предвижда институции на публичната власт, които да не са длъжни да предоставят достъп до обществена информация.

ПДИ реагира публично на видимото нежелание на прокуратурата да бъде прозрачна и отчетна пред обществото чрез предоставяне на достъп до обществена информация. Бе подложено на критика твърдението в искането, че е налице противоречива практика, доколкото развитието на съдебната практика през годините бе представено всъщност като „противоречие“, а не като еволюция.

В свое писмо председателят на ВАС предложи на Програма достъп до информация (ПДИ) с оглед авторитета и опита на организацията да отправи предложения, ако има такива, за разширяване на искането за тълкуване. Същевременно съдията-докладчик по тълкувателното дело предложи на Пленума на ВАС да се преформулират въпросите и да станат два вместо пет.

В свое становище до ВАС ПДИ подкрепи предложението за преформулиране на въпросите по начин, който не би позволил прокуратурата да бъде практически „извадена“ от обхвата на ЗДОИ и да получи имунитет срещу прозрачност и отчетност. Същевременно бе изразено съмнение, че при отправянето на това свое единствено искане за тълкуване на закон и.ф. главният прокурор не се е ръководил от данни за противоречива практика по ЗДОИ а от вероятно нежелание да бъде предоставяна на обществото информация. В това отношение е от съществено значение обстоятелството, че административните съдилища разглеждат или са разгледали дела по жалби на журналисти срещу отказ на прокуратурата да предостави информация, събрана от специалния прокурор г-жа Талева по изясняване на сигнали относно г-н Сарафов.

Някои състави на Административен съд София-град (АССГ) постановиха спиране на производствата по жалби срещу откази на прокуратурата поради очакването да бъде постановено тълкувателно решение по искането на и.ф. главния прокурор г-н Сарафов. По водени с подкрепата на ПДИ дела бяха изложени обаче доводи, че не е налице основание за спиране. Подобно спиране би нарушило правото на гражданите на справедлив и бърз процес. Това е така, тъй като вместо да се ръководят от установените факти и закона, административните съдии ще бездействат, а жалбоподателите ще бъдат лишени от бърз и ефективен процес. Не на последно място, отправяйки искане за тълкуване, и.ф. главният прокурор се възползва от законова възможност с привидната цел да се тълкува закона, но с действителната да бави произнасянето на съдилищата и да бъдат лишени гражданите и обществото от значима информация относно действията и бездействията на прокуратурата по знакови дела от обществен интерес.

Доводите на прокуратурата за спиране на делата поради висящото тълкувателно дело пред ВАС бяха отхвърлени от някои състави. Така например през януари 2025 г. състав на АССГ, Второ отделение, 22 състав, с председател съдия Десислава Корнезова, прие, че липсва основание за спиране по на а.д. № 12841/2024 г., по което през февруари 2025 г. бе постановено и решение. Определение за спиране на делото, постановено от друг състав на АССГ, бе отменено на 15 април 2025 г. по частна жалба от тричленен състав на ВАС с председател и докладчик съдията Мария Николова (вж. „От съдебната зала“). За съжаление съвсем скоро след това бе постановено друго определение на ВАС в обратната посока, поради което въпросът остава без ясен и еднозначен отговор.

След около 3 ½ години бе постановено тълкувателно решение на ВАС по въпроса, дали подлежат на публикуване и в каква част от тях съдебните актове по дела, по които е приложена класифицирана информация. Отговорът на този въпрос отне на върховните съдии дълго време, въпреки че е ясно формулиран от проф. Янаки Стоилов, министър на правосъдието през 2021 г., а пък Общото събрание на Наказателната колегия при Върховния касационен съд бе дало отговор на сходни въпроси през далечната 2014 г. Тогава становище по тълкувателното дело бе потърсено и представено и от ПДИ.

За разлика от тълкувателното решение през 2014 г., в решението на ВАС през 2025 г. се приема, че „Съдебните актове по дела, по които е приложена класифицирана информация, се публикуват в частта на техния диспозитив, а мотивите се публикуват само тогава, когато в тях не се обсъжда класифицирана информация.“ По този начин ВАС се произнася сякаш в полза на тайната, като приема, че съществуването й следва да се приеме по презумция и да не се публикуват съдебни решения и определения само при преценка, че дадена информация следва да е публично достъпна. Според ПДИ по-точно би било да се приеме, че на публикуване подлежи цялата информация, а ограничаването на достъпа е допустимо само по изключение и при ясно установени и доказани условия и основания за това. Такъв е и подходът, възприет от Конституционния съд още през 1996 г. – правото на информация е принцип, а ограничаването му е изключение от принципа.

Не следва да се оценява като намаляла и опасността, която се съдържа в т.нар. SLAPP дела. Процентът, в който такива дела срещу журналисти, медии, неправителствени организации и граждански активисти успяват, не е голям, но това не е причина да се приеме, че не представляват опасност.

Става въпрос за граждански искове, които фирми, бизнесмени и политици продължават да водят със стратегическа цел. Привидно те се оплакват от накърнена чест, достойнство, репутация, но в действителност целят да попречат на гражданското участие в обществения живот и на критиката. През периода 2024 – 2025 г. съдилищата отхвърлиха на първа и втора инстанция рекордната претенция за 1 млн. лв. на Лев Инс срещу Медияпул. След публичната кампания на ПДИ и Асоциацията на европейските журналисти – България АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД оттегли иска срещу Наталия Станчева, който бе за половин милион лева.

Същевременно се водят още много подобни дела. Фирмата „Еврохолд 2011“ и Размиг Чакърян водят множество дела срещу журналисти от BIRD, Бивол и „Капитал“ за разкритията, направени относно „Златния гьол“, „Златния паркинг“ и присъствието на частна лаборатория на границата между България и Турция, обозначавана от медиите като „завладяване на границата“. Бившият министър на вътрешните работи Калин Стоянов води дела срещу журналисти от BIRD и гражданско сдружение „БОЕЦ“. Дела срещу журналисти от BIRD водят и известният в миналото Марио Николов и други публични фигури. Министър и заместник-министър от правителството на Кирил Петков заведоха дела срещу гражданския активист и за кратко народен представител Александър Дунчев, като едно от делата продължава. Двама съдии – Светлин Михайлов от Софийския апелативен съд и Ванина Колева от АССГ водят дела съответно срещу „Медияпул“ и журналисти от BIRD. Уличена в конфликт на интереси оценителка на проекти води дела срещу „Капитал“, „Сега“ и бивш държавен служител за разкритието, че свързани със съпруга й организации са получавали средства по еврофондове. Ректорът на Югозападния университет и самата организация заведоха дела срещу историка Стефан Дечев за критично слово, което според тях увреждало репутацията им.

Някои от делата продължават по 4 – 5 години, като през това време журналистите и другите ответници и подсъдими живеят не само в страх от осъдително решение или присъда, но и със запорирани банкови сметки. Към симптомите на съдебната система, установени в делото Босев на Европейския съд по правата на човека, следва да се прибави нежеланието на съдилищата да отменят веднъж наложени запори на сметки като обезпечителна мярка, и склонността на някои магистрати да завеждат такива дела, разчитайки на връзките си в системата да заглуши обсъждането на поставени от тях съдебни актове или съмнителни обстоятелства.

Работната група в Министерството на правосъдието по изработване на текстове за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс, която да реши част от тези проблеми, като че ли забуксува. Текстовете са готови от февруари – март 2024 г., но движение по работата няма.

Продължаващата вече години активна съвместна кампания на АЕЖ - България и ПДИ е важна гаранция за натиск спрямо институциите, но се оказва недостатъчна. Тя се разшири и с участието на журналисти, юристи и граждански организации.

За отговор на този въпрос бе образувано тълкувателно дело № 1/2023 г., в решаването на което участват всички върховни съдии от Гражданската, Търговската и Наказателната колегия на Върховния касационен съд и от Върховния административен съд. Становища по делото дадоха Висшият адвокатски съвет, университетски преподаватели и Програма достъп до информация.

В становището на ПДИ, подкрепено от АЕЖ – България, бе обърнато внимание на опасността мощни търговски компании като „Лев инс“ и АЕЦ „Козлодуй“ да спечелят мълчание относно нередности или проблематично влияние върху обществените процеси. От възможността да осъществяват цензура чрез претенции за неимуществени вреди могат да се възползват и държавни органи и общини, които също са юридически лица по смисъла на закона. Според ПДИ едно положително решение на поставения въпрос би могло да доведе до увеличаване на исковете по SLAPP дела и сериозен натиск върху критиката и независимата разследваща журналистика.

Въпреки че позициите на България в рейтинга на Репортери без граници са по-високи през последните години, постиженията са крехки, а опасностите дебнат от всеки кът. Падането на страната в класацията от 2025 г. е знак за тихичко пълзящо „прегрупиране“. Системни проблеми отпреди десетилетие, осветлени в делата Босев и Гиргинова чакат своите решения, засега – безуспешно и безутешно. Други проблеми се появяват и трупат. Агресивната атака на Главната прокуратура в битието й на „временно изпълняващ функциите“ е безпрецедентна. В продължение на четвърт век прокуратурата, макар и нереформирана и с проблеми, предоставя достъп до обществена информация и изпълнява съдебните решения, когато е осъдена по ЗДОИ. Сега изглежда е осъзнала, че нейната недосегаемост, непогрешимост и безотчетност намират неприятен контрапункт в светлината на достъпа до информация и съдебните решения да я предоставят. В светлината на решението на Съда на Европейския съюз по въпроса за мандатността на органите на съдебната власт възниква въпросът дали г-н Сарафов въобще е овластен да отправя искане за тълкуване на ЗДОИ, но колебливата практика на ВАС по тълкувателни и други въпроси не създава увереност за категорично придържане към върховенството на закона.

Липсата на желание и активност на държавата да законодателства срещу делата – шамари въпреки наличието на Европейска директива е смущаващо. Наред с това продължават да се разглеждат искове на фирми, бизнесмени и политици, да се точат дела с години, а някои насоки в мисленето на върховните съдии не вдъхват доверие, че свободата на словото ще бъде прецизно балансирана със защитата на честта и достойнството, така че да тече свободен дебат по професионалните качества и постъпки на различни публични фигури.

Остава надеждата, че твърдостта в отстояването на правата и принципите на демокрацията и правовата държава ще дадат своите плодове. Впечатлението е, че сякаш в целия свят е паднала мъгла на безпринципност и хаос, но все пак вярваме, че достиженията на цивилизацията едва ли е така лесно да бъдат загърбени и отменени.