Библиотека
Annual review of the human rights situation of lesbian, gay, bisexual, trans and intersex people in Europe and Central Asia
Докладът включва събития, случили се между януари и декември 2023 г. Предоставя информация за случилото се през годината на национално, регионално и международно ниво и документира напредъка и тенденциите по отношение състоянието на човешките права на ЛГБТИ общността
Предложение за нормативна уредба и устройство на институция на Омбудсман на детето в Република България
Проектният екип от Национална мрежа за децата е ангажиран в изготвянето на Предложение за нормативна уредба и устройство на институция на Омбудсман на детето („ОНД“) в Република България („Предложението“), посредством което, както е заложено в рамката на имплементация на „Децата в сърцето на българската демокрация“, Национална мрежа за децата предлага създаването на институцията „Омбудсман на детето“ в България.
Europe's Civil Society: Still Under Pressure: Update 2022
Гражданското общество в Европа: все още под натиск. Актуализация 2022
Докладът представя примери за позитивното участие на гражданските организации в защита на човешките правакакто и за трудностите пред които те са изправени.Линк към страница
Препоръки за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и на защитата на жертивите на престъпления, с които да се подобри достъпът до правосъдие на ЛГТБИ
За ЛГБТИ хората се създават ненужни пречки при взаимодействието граждани-държава, които са вредни не само за общността, но и за цялото общество. Създава се правна несигурност, която лесно може да бъде преодоляна със законодателни решения, които не биха навредили никому.
Препоръки за законодателни промени по отношение на престъпленията от омраза срещу ЛГБТИ хора в България
Публикацията раззглежда престъпленията от омраза срещу ЛГБТИ хора в България, тяхното значение и прояви, и дава препоръки за решаване на проблема.
Годишен доклад за престъпления и инциденти срещу ЛГБТИ хора в България през 2020 г.
Докладът е направен въз основа на постъпилите сигнали на платформата wearetolerant.com. Престъпленията и инцидентите са разгледани по вид, честота, среда, в която са извършвани, населено място и други параметри.
Укрепване на процесуалните права на лицата с интелектуални и/или психосоциални увреждания
Изследването резглежда как се прилага Препоръка на Европейската комисия от 27 ноември 2013 година относно процесуалните гаранции за уязвими лица, които са заподозрени или обвиняеми в наказателно производство 2013/С 378/021 в Австрия, България, Чехия, Литва и Словения. Направен е правен и практически анализ. Специално внимание е отделено на съществуващите механизми за оценка на уязвимостта на заподозрените и обвиняемите лица с интелектуални затруднения и/или психосоциални проблеми, както и на гаранциите за техните права в досъдебното и съдебното производство (особено на достъпа до правна помощ, медицинска помощ, достъпна информация и т.н.)
Report to the Bulgarian Government on the visit to Bulgaria carried out by the European Committee for the Prevention of Torture and Inhuman or Degrading Treatment or Punishment
Доклад за българското правителство относно посещението в страната на Европейския Комитет за предотвратяване на изтезания и нечовешко или унизително отношение, или наказания (КПИ)
Основната цел на поредното, седмо посещение в България е да се направи преглед на мерките, взети от българското правителство в отговор на препоръките, направени от Комитета след посещение през 2015 г. Комитетът проучи третирането, условията и правовите гаранции, предлагани на психиатрични пациенти, хора в социални институции и имигранти.Линк към страница
КПИ: Подходът към грижата за психичното здраве в България трябва коренно да се промени
В доклада на Комитета против изтезания към Съвета на Европа от посещението му през октомври 2021 г. в България са посветени над 30 страници на посещенията в държарните психиатрични болници в Ловеч, Карлуково и Кърджали и домовете за хора с психични и/или интелектуални увреждания в Бяла, Петково и Гара Лъкатник.
Бяла книга относно достъпа до правосъдие на задържаните в досъдебното производство
Докладът е основан на сравнителен анализ и емпирични изследвания в девет държави от ЕС, проведени в рамките на изследователски проект EUPRETRIALRIGHTS, изпълняван от консорциум от партньори: Centre National de la Recherche Scientifique, Laboratoire SAGE (Université de Strasbourg), CESDIP (Université de Saint Quentin en Yvelines/Ministère de la Justice), European Prison Litigation Network, Montaigne Centre for Rule of Law and Administration of Justice (University of Utrecht), Helsinki Foundation for Human Rights (Poland), Dortmund University of Applied Sciences and Arts, L‘Altro diritto - Inter-university Centre (University of Florence), Български хелзинкски комитет, Institute for International Research on Criminal Policy ( Ghent University), General Council of Spanish Bars and Pontifical University of Comillas.
Празнотите в българското законодателство в областта на борбата с насилието срещу жени и домашното насилие
Публикацията е посветена на празнотите в българското законодателство в областта на борбата с насилието срещу жени и домашното насилие. Тя взема предвид както стандартите и препоръките, които са пряко относими към България, така и тези, които не обвързват пряко страната, но са широко възприети от международните органи на глобално и на регионално ниво и са станали интегрална част от техния подход към борбата с насилието срещу жени и домашното насилие. Накратко е очертана българската правна рамка на борбата с насилието срещу жени и домашното насилие, както и съдебната практика по нейното прилагане, след което обосновава необходимостта от изменения в законодателството и практиката.
Бол[нич]ното здравеопазване в системата на местата за лишаване от свобода
Докладът представя резултатите от изследване върху болничната грижа в наказателната система в България с фокус върху структурата и дейността на Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода към затвора в гр. София (СБАЛЛС – София) в периода 2015 – 2021 г. Той обобщава официални данни и статистика за лечебното заведение, наблюдения и оценки на външни организации, включително Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към Министерство на здравеопазването, омбудсмана и Български хелзинкски комитет, както и свидетелства на лишени от свобода, преминали през СБАЛЛС – София.
Проблемите с равното третиране на обвиняемите и подсъдимите в досъдебното наказателно производство в България
Публикацията обобщава резултатите от изследване, проведено в България през лятото и есента на 2021 г., водено от убеждението за необходимостта от системно събиране на данни за различното третиране на лица, принадлежащи към уязвими групи, в системите на наказателно правосъдие на държавите членки на ЕС. Тези уязвими групи включват етническите и религиозните малцинства, мигрантите, ЛГБТИ, бедните хора и други. Изследването е основано на съпоставима представителна извадка на наскоро лишените от свобода в българските затвори и затворнически общежития, но по своя предмет е много по-обхватно от предишни подобни изследвания.
Годишен доклад за производството за предоставяне на международна закрила в България за 2022 г.
Настоящият годишен доклад се основава на наблюдение, насочено върху институционалната уредба и фактическото взаимодействие между различните държавни органи, както и върху правните и практически стандарти за провеждане на производствата, уредени в Закона за убежището и бежанците и тяхното съответствие с принципите на международната закрила и общите правни стандарти в областта на убежището на Европейския съюз (acquis communautaire).
Между интеграцията и реинтеграцията на роми правонарушители
Етнографски доклад преставя анализ на преживяванията след освобождаването на роми, бивши затворници, в процеса на завръщането им в общността, събиране на информация и идентифициране на най-добрите практики за ресоциализация.
ЛГБТИ – новата медийна мишена вместо ромите? Образът на малцинствените и уязвимите групи в българските медии.
Целта на доклада е да се изследва образът в българските медии на традиционните малцинствени групи, на специфични уязвими групи (ЛГБТИ), както и на мигрантите от Близкия Изток и Северна Африка, респ. от Украйна, преминаващи или пребиваващи в страната. Изследването обръща специално внимание на употребата на език на омразата спрямо тези групи в медиите.
Правата на човека в България през 2015 г.
През цялата 2015 г. България бе управлявана от коалиционно правителство на партия ГЕРБ, която спечели най-много гласове на изборите през октомври 2014 г.; Реформаторския блок, състоящ се от няколко малки дясноцентристки партии; Алтернатива за българско възраждане – малка отцепническа група от Българската социалистическа партия; и Патриотичния фронт – коалиция от няколко партии, сред които основна роля имат две ултранационалистически партии от неототалитарен тип – Националният фронт за спасение на България и Вътрешната македонска революционна организация – Българско национално движение (ВМРО-БНД). ПФ влезе в парламента с програма и политическа реторика, доминирана от расистки, ксенофобски и ислямофобски послания, които продължи да отстоява през цялата година.
Правата на човека в България през 2018 г.
Като цяло, капацитетът както на партиите – участнички в държавното управление, така и на опозиционните партии да обсъждат и решават сериозните проблеми с правата на човека в България през 2018 г. бе безпрецедентно нисък. През тази година съдебната система не успя да стане коректив на негативните тенденции в сферата на правата на човека. Това пролича особено ярко с решението на Конституционния съд от 27 юли 2018 г., с което той обяви за несъответстваща на Българската конституция Конвенцията на Съвета на Европа за пpевенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция).
Правата на човека в България през 2017 г.
Формирането на правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ доведе до цялостно влошаване на обществения климат, свързан с правата на човека, междуетническата и религиозната толерантност. Възможностите за провеждане на каквато и да е политика за интеграция на малцинствата и бежанците бяха силно ограничени. До края на 2017 г. бяха предложени и приети редица рестриктивни законодателни изменения, засягащи правата на човека, някои от които впоследствие бяха отменени след международни критики. Подбуждането към омраза, дискриминация и насилие към определени уязвими групи в българското общество продължи безнаказано. Сътрудничеството на властите с неправителствените организации и особено с тези за защита на правата на човека се влоши.
Правата на човека в България през 2021 г.
Като цяло през 2021 г. правата на човека останаха встрани от вниманието на българските управляващи, заети основно с подготовката и провеждането на трите парламентарни, както и на президентските избори. Изключение бе само приетата през август Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Тя обаче предвижда срокове за предприемане на мерки, най-ранните от които са в началото на 2022 г. В някои отношения, като например с правата на ЛГБТИ хората, ситуацията в страната през 2021 г. се влоши.
