Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
дек
09



Народното събрание прие на първо четене антикорупционния закон

Правна
През изминалата седмица народните представители приеха на първо четене проект на Закон за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.  Законопроектът се основава на три действащи закона: Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши публични и други длъжности, Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като се предвижда с влизането му в сила те да бъдат отменени. Законопроектът е в изпълнение на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България (2015-2020) и цели създаване на по-ефективен механизъм за противодействие на корупцията по високите етажи на властта.

Законопроектът предвижда създаването на единен антикорупционен орган – Национално бюро за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Той обединява четири органа – Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) и звеното в Сметната палата, което приема и проверява имуществените декларации. Организацинно  Бюрото ще се състои от директор и четирима заместник-директори, избирани от Народното събрание, както и от териториални структури. Предвидените в закона проверки и производства ще се осъществяват от инспектори, които задължително преминават първоначална проверка за почтеност. Те ще бъдат подлагани и на периодични, и на инциденти проверки за почтеност, в това число и чрез изследване с полиграф.

Разширява се кръгът от лица, задължение да подават имуществени декларации. В сравнение с обхвата на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, са добавени и изцяло нови категории лица, имащи публични функции или правомощия по разходване на публични средства. Сред новите категории са общинските съветници, главните архитекти на общините, ректорите на държавни висши училища, управителите и изпълнителните директори на лечебни заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, лицата, определени да администрират и управляват средства от ЕС, лицата, на които са делегирани функции да организират и провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват договорите, членовете на управителните съвети на държавните предприятия по Закона за горите и др. Допълнително са включени няколко категории лица в системи с повишен корупционен риск – като ръководителите на областните дирекции по безопасност на храните, на Дирекцията за национален строителен надзор, на Държавен фонд „Земеделие", на Автомобилна администрация и др.

С оглед улесняване на адресатите на закона е уредено подаването на една декларация за имущество и интереси вместо подаваните досега две отделни декларации с частично припокриващи се обстоятелства, които подлежат на доказване. С тази цел е предвидено и отпадане на задължението за подаване на такива декларации на друго основание във връзка със заеманата длъжност. Прагът за деклариране е завишен от 5 000 на 10 000 лв., с което се цели концентриране на усилията върху по-значимите случаи и предотвратяване на корупцията по високите етажи на властта. За осигуряване на по-пълна информация за имущественото състояние на лицата, заемащи висши публични длъжности, е разширен кръгът на обстоятелствата, които те са длъжни да декларират. Сред новите обстоятелства са чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства, подлежащи на регистрация, на стойност над 10 000 лв., които лицето трайно ползва – т.е. повече от 3 месеца; и обучения, платени със средства на лицето, ако еднократната им стойност е над 10 000 лв.

Урежда се възможността за образуване на производство по анонимни сигнали и медийни публикации, стига те да съдържат достатъчно данни за корупционно поведение. Предвиждат се допълнителни гаранции срещу възможни злоупотреби, чрез посочените задължителни реквизити на сигнала – име и длъжност на лицето, заемащо публична длъжност, посочване на конкретни данни за твърдяното нарушение и посочване на документи, свидетелстващи за нарушението, или на други лица, които биха могли да потвърдят нарушението или да дадат допълнителна информация. Всички сигнали, независимо дали са подписани или не, подлежат на предварителна проверка от инспектор на Бюрото, която следва да бъде извършена в 30-дневен срок и завършена с констативен акт, който не подлежи на обжалване. Интересна е посочената възможност Бюрото да прави предложения Министерски съвет да дава парични награди на разследващи журналисти, длъжностни лица и граждани, които са подали сигнали за корупция, довели до осъждане на лицето с наказание "лишаване от свобода".

В случаите, когато сигналът е срещу съдия, прокурор или следовател, предварителната проверка ще се извършва от Инспектората към ВСС. Същевременно, магистратите ще подават декларациите си за имущество и интереси отново към Инспектората към ВСС, който е предвидено да използва системата и методите на Бюрото, а при установени несъответствия да го сезира за извършване на задълбочена проверка на имущественото състояние.

Законопроектът предлага под „значителното несъответствие" между имуществото и нетния доход да се има предвид 120 000 лв., а не както досега – 250 хил. лева. Същевременно обаче остава неясна регламентацията по отношение разходване на вече отнетото в полза на държавата имущество. В края на май 2015 година в Народното събрание бе внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, който бе приет на първо четене през февруари тази година. Настоящият проект на нов закон възпроизвежда някои от предложенията цитирания законопроект за изменение и допълнение (какъвто е случаят с размера на сумата, считана за „значително несъответствие"), но не и положителното по посока състоянието на гражданското общество предложение за използване на най-малко 20 на сто от стойността на отнетото в полза на държавата имущество за социални цели от страна на държавата.

Със законопроекта се предлагат и промени в Закона за администрацията, с които за лицата, заемащи висши позиции в изпълнителната власт – членове на правителството, ръководители на агенции и комисии, областни управители, кметове и техните заместници, се въвежда задължение за оповестяване на информация за срещите със заинтересовани лица и организации. Задължението е свързано с оповестяване на съответната интернет страница на всеки две седмици на срещите, които лицата са провели с организации и лица по въпроси в кръга на тяхната компетентност. Информацията, която ще се оповестява на интернет страницата, се отнася до дата, място, имената на лицата, които са били на срещата и темата на срещата. Задължението за оповестяване не се отнася за срещи, които са всъщност заседания на съвети, работни групи и други формати, които са били създадени с акта на компетентния орган, както и срещи с държавни служители извън посочения кръг по въпроси, които попадат в „междуинституционалните" им отношения. Целта на тази разпоредба е да се създаде прозрачност, почтеност и равенство на достъпа до процесите на вземане на решения и провеждане на публични политики.

Приетият на първо четене проект на Закон за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е подложен на силни критики до момента – както от страна на институции и народни представители, така и от неправителствения сектор. В свое становище Върховният касационен съд изразява мнение, че конкретни разпоредби в законопроекта са в противоречие с принципа за разделение на властите и принципа "магистрати проверяват магистрати". По отношение на предвидената забрана за лице, заемало висша публична длъжност, в рамките на 1 година от освобождаването му да сключва трудови договори, договори за консултантски услуги и други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с търговски дружества, еднолични търговци, кооперации и юридически лица с нестопанска цел (както и свързаните с изброените търговски дружества), по отношение на които в последните 12 месеца по служба е осъществявало действия по разпореждане, регулиране и контрол, ВКС изказва становище, че е противоречие с конституционното право на труд. Пълният текст на становището можете да намерите тук

Предстои внасянето на предложения за промени в законопроекта и гласуването на отделните му текстове на второ четене в Пленарна зала.



 

Публикувано от:

Български център за нестопанско право

 

Сходни публикации

03.12.2019
Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (25 – 29 ноември 2019 г.) Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (25 – 29 ноември 2019 г.)

НПО Normaтив цели да информира и активизира гражданските организации да участват в законодателните ...

27.11.2019
Покана към ЮЛНЦ за заявяване на желание за членство в Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси за периода 2020-2022 г.

Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет ...

26.11.2019
Състезание със законодателя: правен бюлетин за НПО (18 – 22 ноември 2019 г.) Състезание със законодателя: правен бюлетин за НПО (18 – 22 ноември 2019 г.)

НПО Normaтив цели да информира и активизира гражданските организации да участват в законодателните ...