English   14400 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Из българското законодателство през изминалите седмици (16 октомври – 27 октомври 2017 г.)

 
Из българското законодателство през изминалите седмици (16 октомври – 27 октомври 2017 г.)
Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, предложени и случили се през изминалите седмици. Разглежданите нормативни актове пряко или косвено засягат състоянието и развитието на гражданския сектор. Изследването на правната рамка обхваща информацията, публикувана в сайтовете на основните държавни институции и органи, както и специализираните сайтове за обществени консултации. Мониторингът не претендира за пълна изчерпателност на информацията, а цели отразяването на най-важните акценти на законодателно ниво.

 

Акценти в законодателните изменения през изминалите седмици 16 октомври – 27 октомври 2017 г.: 

 

I.  В Държавен вестник, бр. 85 от 24.10.2017 г.  бяха обнародвани следните актове:

 

  • Закон за държавните помощи

Новият Закон за държавните помощи цели усъвършенстване и и прецизиране на процедурите и практиките в националното законодателство по държавните помощи във връзка с модернизираните от Европейската комисия правила по държавните помощи в периода 2012 – 2014 г., развитието в практиката на ЕК и тълкуванията на Съда на ЕК в областта на държавните помощи. В Допълнителните разпоредби на закона намират място и легални дефиниции на множество понятия, използвани в закона, сред които и:

„Държавна помощ" е всяка помощ, попадаща в обхвата на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предоставена от държавата или от общината, или за сметка на държавни или общински ресурси, пряко или чрез други лица, под каквато и да е форма, която нарушава или застрашава да наруши свободната конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия, производството или търговията на определени стоки или предоставянето на определени услуги, доколкото се засяга търговията между държавите – членки на Европейския съюз.;

„Икономическа дейност" е всяка дейност по предлагане на стоки и услуги на пазара, както и всяка дейност, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара, независимо дали от това се формира и разпределя печалба или друг доход. За икономическа дейност се смята и предоставянето за ползване на материално и нематериално имущество и права.;

„Минимална помощ" е помощта „de minimis", която не нарушава и не застрашава конкуренцията или има незначително въздействие върху нея поради своя минимален размер, както е определена в действащите регламенти за минимална помощ, приети от Европейската комисия по прилагането на чл. 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Българският център за нестопанско право участва в обществената консултация на законопроекта, доколкото режимът на държавните помощи е от съществено значение за юридическите лица с нестопанска цел във връзка с третирането на извършваните от тях нестопански дейности като „икономическа дейност“ и в този смисъл спазването на праговете за максимално допустимо финансиране „de minimis”. Становището по въпроса можете да видите ТУК.

Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона в срок до 1 година от влизането в сила на закона.

Пълния текст на закона.


  • Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове

Измененията в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове съобразяват нормативните изисквания с необходимите промени във връзка с практическото приложение на закона. Измененията включват удължаване на някои срокове за предоставяне на доказателства от бенефициентите; възможност за гъвкавост на сроковете за предоставяне на определени доказателства с оглед на особеностите на конкретната процедура; прецизиране на текстовете, свързани с процедурите по финансови корекции; изрично посочване (в чл. 1, ал. 2), че за финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове се счита и националното съфинансиране по програмите, като в Допълнителни разпоредби на закона е включена и легална дефиниция на понятието „национално  съфинансиране" („съфинансиране, осигурено чрез трансфер от централния бюджет съгласно чл. 60, т. 2 от Закона за публичните финанси“).
Повече информация


  • Наредба № 8121з-1225 от 27 септември 2017 г. за видовете обекти по чл. 23, ал. 1 от Закона за противодействие на тероризма, чиито собственици и ползватели разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма, минималните изисквания към тези мерки и реда за упражняване на контрол

С наредбата се определят минималните изисквания към мерките за противодействие на тероризма, разработвани и прилагани в обектите посочени в чл. 2 от Наредбата, както и редът за упражняване на контрол за разработването и прилагането на мерките в тези обекти.

Сред обектите, чиито собственици и ползватели разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма са:

1. сгради за обществено обслужване в областта на културата и изкуствата като музеи, библиотеки, читалища, оперни, театрални и други зали, танцови зали, обществени клубове, многофункционални зали с културно-просветно предназначение и др.;

2.  сгради и съоръжения за спорт – всички спортни обекти и съоръжения по Закона за физическото възпитание и спорта, които са предназначени за трайно задоволяване на обществените потребности в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, за провеждане на спортни, културни и други мероприятия;

3.  всички институции в предучилищното, училищното и висшето образование и детски ясли от по-ниска категория.

Собствениците и ползвателите на тези и останалите посочени в чл. 2 от Наредбата обекти разработват план за сигурност, който задължително включва:

1. анализ на риска – степента на съществуващия риск (лесно- или трудноуязвими обекти и съоръжения) от извършване на посегателство се определя от функционалното предназначение и капацитета на обекта, неговото местоположение, транспортна достъпност, вид, количество и стойност на съоръжения, имущество, вещества, материали, носители на информация и други, намиращи се в него, наличие на потенциална опасност за хората, намиращи се в обекта и/или в неговия териториален обхват;

2. зони за сигурност в обекта с осигурен контрол на достъпа чрез технически и други средства;

3. мерки и процедури за действие – технически мерки, инсталиране на детектори, уреди за контрол на достъпа, защитни и предпазни средства; организационни мерки, включително процедури за сигнализиране; мерки за контрол и проверка; комуникация; повишаване на осведомеността и обучение; сигурност на информационните системи;

4. ред за оповестяване и информиране, мерки за реагиране и преодоляване на последиците при заплаха от терористичен акт или извършен такъв;

5. наличие или не на физическа охрана, пропускателен режим, изграждане на временни пропускателни пунктове, временно ограничаване на достъпа до обекта чрез подвижен пост и поставяне на масивни заграждения, недопускащи преминаване на превозни средства;

6. въвеждане на регистрационен режим и осигуряване на присъствието на служител на съответния обект при извършването на ремонтни и снабдителни дейности от външни за обекта изпълнители;

7.  описание на елементите за физическа защита на обектите.

Наред с това, всеки собственик/ползвател на обект някои от посочените в Наредбата обекти определя служител за връзка по сигурността и информира писмено съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР), на чиято територия се намира обектът.

Контролът за спазване на изискванията по тази наредба се осъществява чрез извършване на проверки в обектите от органи, определени от министъра на вътрешните работи и от председателя на ДАНС след писмено уведомяване на ръководителя на съответния обект. При констатиране на нарушения контролните органи ще дават разпореждания за преустановяването им и за предотвратяване и отстраняване на негативните последици от тях. За неизпълнение на издадените разпореждания ще бъдат налагани санкции съгласно чл. 47 от Закона за противодействие на тероризма – глоба (за физически лица) от 500 до 2000 лв. или имуществена санкция (за юридически лица) от 3000 до 10 000 лв. За всяка извършена проверка се съставя протокол по образец, които е приложен към Наредбата.

Повече подробности можете да видите на: http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=118918 .

II. В Държавен вестник, бр. 86 от 27.10.2017 г.  бяха обнародвани следните актове:

 

  • Наредба за приобщаващото образование

С Наредбата се утвърждава държавният образователен стандарт за приобщаващото образование, който включва условията и реда за осигуряване и прилагане на обща и допълнителна подкрепа за личностното развитие на децата и учениците съобразно техните потребности.

Наредбата можете да видите ТУК

 

  • Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс

Едно от измененията предвижда отмяна на запрещението да може да иска и самостоятелно поставеното под ограничено запрещение лице (чл. 340, ал. 2 от ГПК).

Повече информация относно останалите изменения

 

III. На заседание на Министерски съвет, проведено на 18.10.2017 г. (сряда), бяха взети следните решения:

 

  • Решение за приемане на план за изпълнение на Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма през 2017 г.

Правителството утвърди плана за 2017 г. за изпълнение на Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма. В него са включени мерките, изпълнявани от ангажираните с проблема министерства, държавни агенции и институции, както и неправителствени организации.

Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма (2015-2020) акцентира върху политиките за превенция и по-добро разбиране за процесите на радикализация, отчитайки необходимостта от мултидисциплинарен подход. За осъществяване на целите й се планират и реализират редица мерки за изработване на ефикасна правно-нормативна рамка за превенция и противодействие на радикализацията и тероризма, за изграждане на система за мониторинг и координация, за подобряване организацията и дейността на специализираните структури и повишаване на експертния капацитет.

Повече информация

IV. На Портала за обществени консултации (www.strategy.bg) бяха публикувани следните актове:

 

  • Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана

Измененията в Закона за омбудсмана са свързани с постигането на т.нар. Парижки стандарти, които се отнасят до стандарта на работа на организациите за защита на правата на човека, както и с отправените конкретни препоръки в резултат на оценката на институцията на омбудсмана от Подкомитета по акредитация към ООН (Доклад от 25-28 октомври 2011 г.). Това ще даде право на институцията на омбудсмана да кандидатства за най-високия статут за правозащитна организация – статут „А”.

Конкретните изменения са свързани с:

-   привеждане на Закона за омбудсмана и Правилника в съответствие с чл. 91а от Конституцията, който посочва, че за задължение на омбудсмана да защитава правата и свободите на гражданите, без оглед на това кой ги нарушава. Сега действащата уредба стеснява този обхват и предвижда задължение задължение за защита само по отношение на публичния сектор и доставчиците на обществени услуги;

- включване на изрична разпоредба, според която омбудсманът не само защитава, но и насърчава правата на човека и основните свободи;

- въвеждане на гаранции за прозрачност, плурализъм недискриминация при номинирането и избора националния омбудсман и заместник-омбудсман, както и при подбора и назначаването на служителите в институцията – сред измененията в тази посока е възможността неправителствените организации да отправят предложение за избор на омбудсман;

-  гарантиране на независимостта на Национален превантивен механизъм чрез обособяване на неговия бюджет като отделно перо в бюджета на Омбудсмана. Правомощията на омбудсмана като Национален превантивен механизъм се отнасят за местата, където се намират лица, лишени от свобода, или където са задържани или настанени лица вследствие на акт или със съгласието на държавен орган, които места те не могат да напуснат по собствена воля, с цел защитата на такива лица от изтезание и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Предложените изменения в закон включват и задължително уведомяване на омбудсмана при разработването на проекти на нормативни актове, които засягат правомощията му като Национален превантивен механизъм.

Подробна информация можете да намерите на Портала за обществени консултации , а коментари и  мнения можете да изпращате до 19.11.2017 г. включително.

V.  В 44-ото Народно събрание бяха внесени следните законопроекти:

 

  • Законопроект за изменение на Закона за народните читалища

С промените в Закона за народните читалища се предлага облекчаване на процедурата за вписването им в публичния регистър, поддържан от Министерството на културата.

Предлага се заявлението да може да се изпраща и по електронен път, а министърът да се произнася в 14-дневен срок от датата на подаването му. Цялата процедура ще бъде описана в наредба на министъра на културата, като изискванията към читалищата и читалищните сдружения ще бъдат максимално облекчени с оглед възможностите за служебно събиране на информация от публичните регистри.

Развитието на законопроекта в Народното събрание можете да следите ТУК.


 


Автор: Анна Адамова, Български център за нестопанско право

Източник: НПО Портал , 31 октомври 2017 г.

Сходни публикации

Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (11 – 15 март, 2024 г.)

Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (11 – 15 март, 2024 г.)

ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИКНищоРЕШЕНИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТНищоОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ В социалната сфераПроект на

Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (26 февруари – 8 март, 2024 г.)

Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (26 февруари – 8 март, 2024 г.)

ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИКВ сфера гражданско участиеРЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията за прякото участие на

Провеждане на онлайн заседания на Общото събрание

Провеждане на онлайн заседания на Общото събрание

Автор: Адв. Радина Банова-Стоева, Български център за нестопанско право Мерките при COVID 19 ни научиха на много неща, едно от