Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
май
21



Из българското законодателство през изминалите седмици (2 – 12 януари 2018 г.)

Правна
Из българското законодателство през изминалите седмици (2 – 12 януари 2018 г.)
Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, предложени и случили се през изминалата седмица. Разглежданите нормативни актове пряко или косвено засягат състоянието и развитието на гражданския сектор. Изследването на правната рамка обхваща информацията, публикувана в сайтовете на основните държавни институции и органи, както и специализираните сайтове за обществени консултации. Мониторингът не претендира за пълна изчерпателност на информацията, а цели отразяването на най-важните акценти на законодателно ниво.

 

Акценти в законодателните изменения през изминалите седмици 2 – 12 януари 2018 г.: 

 

I. В Държавен вестник, бр. 5 от 05.01.2018 г.  бяха обнародвани следните актове:

 

  • Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 2014 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване на дейността на акредитираните организации  и
  • Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2014 г. за условията и реда за водене на регистрите при международно осиновяване и даване на съгласие от министъра на правосъдието

Измененията в Наредба № 2 от 2014 г.  са свързани с регистърната реформа на ЮЛНЦ, доколкото акредитираните организации са ЮЛНЦ в обществена полза. Промените в дргугата наредба – Наредба № 3 от 2014 г. предвиждат списъкът с информация за всяко дете, за което Съветът по международно осиновяване е констатирал условията по чл. 112, ал. 6 СК през предходния месец, който се публикува веднъж месечно между 25-о и 30-о число, да бъде достъпен само от акредитирана организация за извършване на посредничество при международно осиновяване по реда на чл. 116 СК.

Измененията в двете наредби можете да видите ТУК и ТУК .


II.
На заседание на Министерски съвет, проведено на 03.01.2018 г., бяха взети следните решения:

 

  • Решение за приемане на Национална програма за превенция и защита от домашно насилие за 2017-2018 г.

Предвидените в програмата мерки са групирани според заложените цели – превенция, обучение и квалификация, защита, възстановяване и реинтеграция на пострадалите от домашно насилие, работа с извършителите, институционални, организационни и законодателни мерки.

Изпълнението на програмата предполага приемането на координационен механизъм за взаимодействие от отговорните институции и техните партньори при случаи на домашно насилие, изготвяне и разпространяване на добри практики и инициативи и улесняване на достъпа до информация за пострадалите, повишаване на уменията и квалификацията на социалните работници, служителите на МВР и магистратите за работа по случаи на домашно насилие, осигуряване на подкрепа на пострадалите чрез предоставяне на социални услуги.

Сред мерките, които се изпълняват по програмата, са денонощното консултиране и насочване на жертви на домашно насилие, финансиране на проекти за предоставяне на социални услуги за пострадали в малките и отдалечените населени места, поддържане и управление на кризисни центрове и др.

Средствата за заложените в Програмата дейности се осигуряват от бюджетите на съответните министерства и на проектен принцип.

Повече информация можете да видите на страницата на Министерски съвет


III. На Портала за обществени консултации (www.strategy.bg) бяха публикувани следните актове:

 

  • Консултационен документ относно проект на Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица

Канят се всички заинтересовани страни да дадат предложения и коментари по изготвянето на проект на Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица.


Проектът на нов закон има за цел да се насърчи законосъобразното поведение на непълнолетните лица в конфликт със закона, като те получат подкрепа за своето интегриране в обществото чрез налагане на възпитателни мерки и включването им в подходящи възпитателни програми. В съответствие с международните стандарти и добри практики, Законът за отклоняване и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица урежда нова система от мерки, които да гарантират вторична и третична превенция по отношение на непълнолетните лица с противоправно поведение.

Със законопроекта се прогласяват приложимите принципи за отклоняване и налагане на възпитателни мерки, както следва:

o   защита на най-добрия интерес на непълнолетния;

o   недопускане на дискриминация;

o   зачитане на физическото, умственото, нравствено и социално развитие на непълнолетния и на правото му на образование;

o   налагане на най-малко ограничителната мярка, чрез която се постигат целите на закона;

o   участие на родителя/попечителя или лицето, което полага грижи за непълнолетния/ при избора на мерки и при тяхното изпълнение, освен когато това би било в противоречие с най-добрия интерес на непълнолетния или когато това би препятствало съществено хода на производството;

o   индивидуализация на мерките и програмите за възпитателно въздействие;

o   бързина на производството.

 

Подробна информация можете да намерите на Портала за обществени консултации , а коментари и  мнения можете да изпращате до 08.12.2017 г. включително.

IV. В 44 Народно събрание бяха внесени следните законопроекти:

 

  • Закон за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана

Предложените със законопроекта изменения, внесени от Министерски съвет, включват:

o  В обхвата на лицата, от чиито действия омбудсманът защитава правата и свободите на гражданите, се включват и частноправните субекти (чл. 2);

o  Към изискванията за заемане на длъжността омбудсман се добавя „доказан опит в сферата на правата на човека“ (чл. 9);

o  Предложения за омбудсман да могат да правят и ЮЛНЦ в ОП (освен народните представители и парламентарните групи) (чл.10, ал. 1);

o  Гласуването за избор на омбудсман в НС да стане явно, а не тайно, както досега (чл. 10, ал. 2);

o  За заемането на длъжността заместник-омбудсман също се предвижда явно гласуване по предложение на омбудсмана след процедура по „публично, прозрачно и състезателно номиниране и избор“ (чл.11, ал. 1);

o  Добавя се възможността омбудсманът едновременно да упражнява научна или преподавателска дейност (чл. 18, ал. 3);

o  Създава се изискването за приемане на вътрешни правила относно процедурите за обявяване на свободни длъжности в администрацията на омбудсмана, провеждане на конкурси и обявяване на резултатите от тях (чл. 18а);

o  Сред правомощията на омбудсмана се добавя „наблюдава и насърчава ефективното прилагане на подписани и ратифицирани международни актове в областта на правата на човека“ (т.12 в чл.19, ал. 1);

o  Предвижда се провеждане на обсъждане в НС по годишния доклад на омбудсмана (чл. 22, ал. 1);

o  Създава се изискване за уведомяване на омбудсмана при разработването на проекти на нормативни актове, които са във връзка с правомощията му като Национален превантивен механизъм (чл. 28а, ал. 4).

Движението по законопроекта можете да следите на страницата на НС .

  • Законопроект за доброволчеството

Предметът на законопроекта обхваща случаите на организирано извършване на доброволческа дейност, т.е. когато доброволците се организират и координират от определен в закона кръг от лица – ЮЛНЦ и читалища; здравни, лечебни, социални, образователни, екологични, научни, спортни, културни заведения на бюджетна издръжка; органи на държавна власт и местно самоуправление; международни организации. Извън обхвата на закона остават случаите, когато отделни хора или неформални граждански групи се самоорганизират за провеждането на доброволчески акции.

Съгласно понятието в законопроекта „доброволческа дейност е дейност, извън трудовите и служебни правоотношения на доброволеца, която се изразява в полагането на труд и/или предоставяне на услуги, по собствен избор и без получаване на възнаграждение.“

Развитието на законопроекта в Народното събрание можете да следите ТУК.

 

  •  Закон за изменение и допълнение на Административно-процесуални кодекс

Със законопроекта се предлага промяна в подсъдността при административното правораздаване, като се създаде Централен административен съд. Последният се предвижда да разглежда като първа инстанция дела по оспорвания на актове на централни ведомства (комисии и агенции, създадени със закон или с постановление на МС), които към момента са подсъдни на Върховния административен съд. Така се предвижда ВАС да остане първа инстанция само при оспорване подзаконови нормативни актове на МС и на министрите.

Можете да се заопзанте със законопроекта, както и да следите неговото развитие ТУК

 



Автор: Анна Адамова, Български център за нестопанско право

 

 

Сходни публикации

14.05.2019
Из българското законодателство през изминалите седмици (22 април – 10 май 2019 г.) Из българското законодателство през изминалите седмици (22 април – 10 май 2019 г.)

Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, ...

23.04.2019
Из българското законодателство през изминалите седмици (8 - 19 април 2019 г.) Из българското законодателство през изминалите седмици (8 - 19 април 2019 г.)

Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, ...

09.04.2019
Из българското законодателство през изминалите седмици (25 март - 5 април 2019 г.) Из българското законодателство през изминалите седмици (25 март - 5 април 2019 г.)

Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, ...