Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
мар
19



Из българското законодателство през изминалите седмици (2 – 12 януари 2018 г.)

Правна
Из българското законодателство през изминалите седмици (2 – 12 януари 2018 г.)
Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, предложени и случили се през изминалата седмица. Разглежданите нормативни актове пряко или косвено засягат състоянието и развитието на гражданския сектор. Изследването на правната рамка обхваща информацията, публикувана в сайтовете на основните държавни институции и органи, както и специализираните сайтове за обществени консултации. Мониторингът не претендира за пълна изчерпателност на информацията, а цели отразяването на най-важните акценти на законодателно ниво.

 

Акценти в законодателните изменения през изминалите седмици 2 – 12 януари 2018 г.: 

 

I. В Държавен вестник, бр. 5 от 05.01.2018 г.  бяха обнародвани следните актове:

 

  • Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 2014 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване на дейността на акредитираните организации  и
  • Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2014 г. за условията и реда за водене на регистрите при международно осиновяване и даване на съгласие от министъра на правосъдието

Измененията в Наредба № 2 от 2014 г.  са свързани с регистърната реформа на ЮЛНЦ, доколкото акредитираните организации са ЮЛНЦ в обществена полза. Промените в дргугата наредба – Наредба № 3 от 2014 г. предвиждат списъкът с информация за всяко дете, за което Съветът по международно осиновяване е констатирал условията по чл. 112, ал. 6 СК през предходния месец, който се публикува веднъж месечно между 25-о и 30-о число, да бъде достъпен само от акредитирана организация за извършване на посредничество при международно осиновяване по реда на чл. 116 СК.

Измененията в двете наредби можете да видите ТУК и ТУК .


II.
На заседание на Министерски съвет, проведено на 03.01.2018 г., бяха взети следните решения:

 

  • Решение за приемане на Национална програма за превенция и защита от домашно насилие за 2017-2018 г.

Предвидените в програмата мерки са групирани според заложените цели – превенция, обучение и квалификация, защита, възстановяване и реинтеграция на пострадалите от домашно насилие, работа с извършителите, институционални, организационни и законодателни мерки.

Изпълнението на програмата предполага приемането на координационен механизъм за взаимодействие от отговорните институции и техните партньори при случаи на домашно насилие, изготвяне и разпространяване на добри практики и инициативи и улесняване на достъпа до информация за пострадалите, повишаване на уменията и квалификацията на социалните работници, служителите на МВР и магистратите за работа по случаи на домашно насилие, осигуряване на подкрепа на пострадалите чрез предоставяне на социални услуги.

Сред мерките, които се изпълняват по програмата, са денонощното консултиране и насочване на жертви на домашно насилие, финансиране на проекти за предоставяне на социални услуги за пострадали в малките и отдалечените населени места, поддържане и управление на кризисни центрове и др.

Средствата за заложените в Програмата дейности се осигуряват от бюджетите на съответните министерства и на проектен принцип.

Повече информация можете да видите на страницата на Министерски съвет


III. На Портала за обществени консултации (www.strategy.bg) бяха публикувани следните актове:

 

  • Консултационен документ относно проект на Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица

Канят се всички заинтересовани страни да дадат предложения и коментари по изготвянето на проект на Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица.


Проектът на нов закон има за цел да се насърчи законосъобразното поведение на непълнолетните лица в конфликт със закона, като те получат подкрепа за своето интегриране в обществото чрез налагане на възпитателни мерки и включването им в подходящи възпитателни програми. В съответствие с международните стандарти и добри практики, Законът за отклоняване и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица урежда нова система от мерки, които да гарантират вторична и третична превенция по отношение на непълнолетните лица с противоправно поведение.

Със законопроекта се прогласяват приложимите принципи за отклоняване и налагане на възпитателни мерки, както следва:

o   защита на най-добрия интерес на непълнолетния;

o   недопускане на дискриминация;

o   зачитане на физическото, умственото, нравствено и социално развитие на непълнолетния и на правото му на образование;

o   налагане на най-малко ограничителната мярка, чрез която се постигат целите на закона;

o   участие на родителя/попечителя или лицето, което полага грижи за непълнолетния/ при избора на мерки и при тяхното изпълнение, освен когато това би било в противоречие с най-добрия интерес на непълнолетния или когато това би препятствало съществено хода на производството;

o   индивидуализация на мерките и програмите за възпитателно въздействие;

o   бързина на производството.

 

Подробна информация можете да намерите на Портала за обществени консултации , а коментари и  мнения можете да изпращате до 08.12.2017 г. включително.

IV. В 44 Народно събрание бяха внесени следните законопроекти:

 

  • Закон за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана

Предложените със законопроекта изменения, внесени от Министерски съвет, включват:

o  В обхвата на лицата, от чиито действия омбудсманът защитава правата и свободите на гражданите, се включват и частноправните субекти (чл. 2);

o  Към изискванията за заемане на длъжността омбудсман се добавя „доказан опит в сферата на правата на човека“ (чл. 9);

o  Предложения за омбудсман да могат да правят и ЮЛНЦ в ОП (освен народните представители и парламентарните групи) (чл.10, ал. 1);

o  Гласуването за избор на омбудсман в НС да стане явно, а не тайно, както досега (чл. 10, ал. 2);

o  За заемането на длъжността заместник-омбудсман също се предвижда явно гласуване по предложение на омбудсмана след процедура по „публично, прозрачно и състезателно номиниране и избор“ (чл.11, ал. 1);

o  Добавя се възможността омбудсманът едновременно да упражнява научна или преподавателска дейност (чл. 18, ал. 3);

o  Създава се изискването за приемане на вътрешни правила относно процедурите за обявяване на свободни длъжности в администрацията на омбудсмана, провеждане на конкурси и обявяване на резултатите от тях (чл. 18а);

o  Сред правомощията на омбудсмана се добавя „наблюдава и насърчава ефективното прилагане на подписани и ратифицирани международни актове в областта на правата на човека“ (т.12 в чл.19, ал. 1);

o  Предвижда се провеждане на обсъждане в НС по годишния доклад на омбудсмана (чл. 22, ал. 1);

o  Създава се изискване за уведомяване на омбудсмана при разработването на проекти на нормативни актове, които са във връзка с правомощията му като Национален превантивен механизъм (чл. 28а, ал. 4).

Движението по законопроекта можете да следите на страницата на НС .

  • Законопроект за доброволчеството

Предметът на законопроекта обхваща случаите на организирано извършване на доброволческа дейност, т.е. когато доброволците се организират и координират от определен в закона кръг от лица – ЮЛНЦ и читалища; здравни, лечебни, социални, образователни, екологични, научни, спортни, културни заведения на бюджетна издръжка; органи на държавна власт и местно самоуправление; международни организации. Извън обхвата на закона остават случаите, когато отделни хора или неформални граждански групи се самоорганизират за провеждането на доброволчески акции.

Съгласно понятието в законопроекта „доброволческа дейност е дейност, извън трудовите и служебни правоотношения на доброволеца, която се изразява в полагането на труд и/или предоставяне на услуги, по собствен избор и без получаване на възнаграждение.“

Развитието на законопроекта в Народното събрание можете да следите ТУК.

 

  •  Закон за изменение и допълнение на Административно-процесуални кодекс

Със законопроекта се предлага промяна в подсъдността при административното правораздаване, като се създаде Централен административен съд. Последният се предвижда да разглежда като първа инстанция дела по оспорвания на актове на централни ведомства (комисии и агенции, създадени със закон или с постановление на МС), които към момента са подсъдни на Върховния административен съд. Така се предвижда ВАС да остане първа инстанция само при оспорване подзаконови нормативни актове на МС и на министрите.

Можете да се заопзанте със законопроекта, както и да следите неговото развитие ТУК

 



Автор: Анна Адамова, Български център за нестопанско право

 

 

Сходни публикации

11.03.2019
Из българското законодателство през изминалите седмици (25 февруари -  8 март 2019 г.) Из българското законодателство през изминалите седмици (25 февруари - 8 март 2019 г.)

Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, ...

27.02.2019
Из българското законодателство през изминалите седмици (11 - 22 февруари 2019 г.) Из българското законодателство през изминалите седмици (11 - 22 февруари 2019 г.)

Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, ...

12.02.2019
Важно за всички ЮЛНЦ Важно за всички ЮЛНЦ

До 15 февруари 2019 г. ЮЛНЦ трябва да изпратят до ДАНС план за обучения на служителите си в изпълнение ...