Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
окт
24



Из българското законодателство през изминалите седмици (17 септември – 28 септември 2018 г.)

Правна
Из българското законодателство през изминалите седмици (17 септември – 28 септември 2018 г.)

Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, предложени и случили се през изминалите седмици. Разглежданите нормативни актове пряко или косвено засягат състоянието и развитието на гражданския сектор. Изследването на правната рамка обхваща информацията, публикувана в сайтовете на основните държавни институции и органи, както и специализираните сайтове за обществени консултации. Мониторингът не претендира за пълна изчерпателност на информацията, а цели отразяването на най-важните акценти на законодателно ниво.


Акценти в законодателните изменения за периода 17 септември – 28 септември 2018 г.:

1.  В Държавен вестник, бр.  77 от дата 18.09.2018 г. е обнародван следният акт:

1.1. Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс

Въвежда се уведомяването, съчетано с връчването на съответните документи и актове на съда по електронен път, като в глава трета, преименувана на „Страни, представителство и съобщения“, се създава нов чл. 18 а, уреждащ подробно реда за подаване на исканията, сигналите и предложенията, жалбите, протестите, молбите, исковете и приложенията към тях до административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Допълва се определението за Индивидуален административен акт. Оптимизира се правната уредба на административния договор (въведен с измененията през 2016 г.).
Предвидени са нови правила относно събирането на доказателства. 
Въвежда се институтът на мълчаливото съгласие, като в предвидените в закон случаи непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържанието, поискано от заявителя. С индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, не може да се създават задължения и да се засягат права и законни интереси за граждани и организации, различни от заявителя. Съдържанието на мълчаливо съгласие се установява като идентично със съдържанието на подаденото искане и това съдържание се посочва в декларация до органа. Условията и редът за удостоверяване и оспорване на мълчаливото съгласие се уреждат в специални закони. Предвидени са редица изменения и в много други нормативни актове, например в Закона за социално подпомагане относно възможностите за обжалване на заповедта на директора на дирекция „СП“ за отпускане или за отказ на социални помощи. Предвидени са изменения на местната подсъдност на първоинстанционните данъчни спорове и въвеждане на имуществен праг за подаване на касационни жалби срещу ревизионни актове – 750 лв. за граждани и 4000 лв. за ЮЛ. Предвидена е промяна на родовата подсъдност по различни специални закони с цел разтоварване на ВАС от първоинстанционни дела.Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на изрично посочените параграфи. Повече информация може да намерите на страницата на Държавен вестник


2. В Държавен вестник, Бр.  78 от дата 21.09.2018 г. са обнародвани следните актове:

2.1 Решения за персонални промени в Министерския съвет на Република България


С решенията си НС: освобождава Валентин Иванов Радев като министър на вътрешните работи и избира Младен Найденов Маринов за министър на вътрешните работи; освобождава Николай Нанков Нанков като министър на регионалното развитие и благоустройството и избира Петя Цветанова Аврамова за министър на регионалното развитие и благоустройството; Освобождава Ивайло Ангелов Московски като министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и избира Росен Димитров Желязков за министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

2.2 Постановление № 195 от 14 септември 2018 г. за одобряване на допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2018 г. за стипендии за образователни резултати на общинските училища


МС одобрява допълнителни трансфери в размер 2 482 195 лв., разпределени по общини съгласно приложението, за изплащане на стипендии за образователни резултати на общинските училища. Допълнителните трансфери се предоставят по бюджетите на общините от централния бюджет под формата на обща субсидия за делегираните от държавата дейности за сметка на намаление на бюджетното взаимоотношение на централния бюджет с бюджета на Министерството на образованието и науката за 2018 г. Постановлението съдържа и разпределението на допълнителните средства за стипендии за образователни резултати на общинските училища. Повече информация може да намерите на страницата на Държавен вестник


3. В Държавен вестник, Бр.  79 от дата 25.09.2018 г. е обнародван следният акт:

3.1 Постановление № 203 от 19 септември 2018 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2018 г.


МС одобрява допълнителни разходи по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2018 г. в общ размер 18 020 000 лв. за изпълнение на следните национални научни програми: 1. Национална научна програма „Информационни и комуникационни технологии за единен цифров пазар в науката, образованието и сигурността“ (ИКТ в науката, образованието и сигурността – ИКТ в НОС);  2. Национална научна програма „Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита“ (ЕПЛЮС);  3. Национална научна програма „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“; 4. Национална научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“; 5. Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ (КИННПОР); 6. Национална научна програма „Електронно здравеопазване в България“ (е-здраве); 7. Национална научна програма „Репродуктивните биотехнологии в животновъдството в България“ (РЕПРОБИОТЕХ); 8. Национална научна програма „Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система на Република България“; 9. Национална програма „Млади учени и постдокторанти“. Чрез изпълнението на националните научни програми се цели преодоляване на фрагментацията в научноизследователската система, консолидиране на научноизследователския потенциал, споделено използване на изградена инфраструктура, концентрация на финансови ресурси за решаване на важни за обществото проблеми и избягване на двойното финансиране. Повече информация може да намерите на страницата на Държавен вестник.


4. В Държавен вестник,  Бр.  80 от дата 28.09.2018 г. са обнародвани следните актове:

4.1 Постановление № 207 от 25 септември 2018 г. за изменение и допълнение на Постановление № 136 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Национален съвет по антикорупционни политики


Съгласно промените, членовете на Гражданския съвет към Националния съвет се увеличават от 9 на 11, като се предвижда освен представители на неправителствени организации, в него да могат да участват сдружения, представляващи малките и средните предприятия и представители на работодателските организации. Създават се и правила за извършване на ротациите на членовете на Гражданския съвет, като се постига прозрачност при провеждане на процедурата, равнопоставеност между членовете и кандидатите за членове и приемственост в състава и работата. Разширява се и съставът на самия Национален съвет. Членове на Съвета ще бъдат и заместник-председателят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и заместник- председатели на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. Съветът ще провежда заседанията си на четири месеца, а извън този срок той ще може да бъде свикван от председателя по негова инициатива или по предложение на трима негови членове или на две трети от членовете на Гражданския съвет. Повече информация може да намерите на страницата на Държавен вестник

4.2. Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 13 от 2016 г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование


Допълват се тематичните области за занимания, дейности и проекти в часа на класа с „електронно управление и медийна грамотност“. В приложение № 1 към чл. 14, ал. 2, т. 1 „Рамкови изисквания за резултатите от обучението по гражданско образование“ се правят следните допълнения: 1. В област на компетентност „Права на човека“ в колона „Първи гимназиален етап на средна степен“ след думата „несправедливостите“ се добавя „(напр. с корупцията, дискриминацията, неравноправието); запознат е с принципите и целите на електронното управление и може да участва на практика в прилагането му за лични и за обществени цели“. 2. В област на компетентност „Власт, политика и демократични ценности“ в колона „Прогимназиален етап на основната степен“ в края на текста след думата „нарушаване“ се добавя „(напр. авторитаризъм, корупция)“. В приложение № 5 към чл. 11, ал. 3 „Рамкови изисквания при организиране часа на класа“, където се посочват минимален брой часове занимания за различните класове от 1ви до 12и клас след ред „Превенция и противодействие на корупцията“ се създава нов ред „Електронно управление и медийна грамотност“. Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в „Държавен вестник“. Повече информация може да намерите на страницата на Държавен вестник

5. На заседание на Министерски съвет, проведено на 12.9.2018 г., бяха взети следните решения:

 

5.1 Решение за одобряване на проект на Програма за сътрудничество в областта на образованието и науката между Министерство на образованието и науката на Република България и Министерство на Човешките ресурси на Унгария за периода 2018-2020 Г.


Правителството одобри проект на Програма за сътрудничество в областта на образованието и науката между Министерството на образованието и науката на България и Министерството на човешките ресурси на Унгария за периода 2018-2020 г. Ще бъде насърчавано прякото сътрудничество между средните и висшите училища. Подкрепят се двустранните контакти, обменът на лектори и гост преподаватели във висшите училища, занимаващи се с обучение по езика и културата на другата страна. Страните приемат ежегодно на реципрочна основа студенти, докторанти, изследователи и преподаватели. В проекта на Програмата са посочени конкретните квоти на обмен на студенти, докторанти, специализанти, преподаватели, както и изучаването на български и унгарски език и култура, включително чрез дейността на лекторите в двете страни и провеждането на летни училища по език, литература и култура. Българската страна подкрепя участието на Българското републиканско самоуправление, както и действащите с неговата поддръжка Българско училище за роден език и Българската двуезична малцинствена детска градина в национални програми за подпомагане на българските общности зад граница за изучаване на български език.Сътрудничество в областта на науката се изразява по-конкретно във финансиране, според възможностите на двете страни, на съвместни научноизследователски проекти, обмен на учени и експерти, които да бъдат включени в изпълнението на такива проекти. То включва и обмен на опит и публикации в областта на науката и технологиите, насърчаване на съвместното участие на партниращи си научни институти и университети от двете страни в проекти по Европейската рамкова програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. Страните подкрепят прякото сътрудничество и участието в двустранни и многостранни научни, технологични, изследователски и развойни програми и проекти, като например програма EUREKA.

6. На  Портала за обществени консултации (www.strategy.bg)  бяха публикувани следните актове:

 

6.1.  Проект на Правилник за организацията и дейността на Съвет за развитие на гражданското общество

Приемането на правилника от Министерския съвет е предвидено в чл. 4, ал. 7 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. С правилника се уреждат структурата, организацията и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество. Съветът е консултативен орган към Министерския съвет, чиято основна цел е разработването и провеждането на политики за подкрепа развитието на гражданското общество. Повече информация може да намерите на страницата на Портала за обществени консултации, а датата на приключване на обществените консултации по проекта е 20.10.2018 г.

6.2. Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 190 на Министерския съвет от 2015 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по Фонд „Убежище, миграция и интеграция” и Фонд „Вътрешна сигурност

Имайки предвид натрупания до момента опит при изпълнението на проекти в рамките на Фонда за външните граници (ФВГ), Европейския фонд за връщане (ЕФВ), Специфичната програма за превенция и борба с престъпността (ISEC), както и с цел осигуряване на единен подход по отношение допустимостта на разходите, Отговорният орган в настоящия програмен период по Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и Фонд „Вътрешна сигурност“ - дирекция „Международни проекти“ при Министерството на вътрешните работи, възприе подхода при определяне размера на непреките разходи за всички изпълнявани проекти, а именно: размерът на непреките разходи да не превишава 7 на сто от общата сума на преките допустими разходи. В периода 11-14 октомври 2016 г. Европейската комисия извърши одит на Системите за управление и контрол по Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и Фонд „Вътрешна сигурност“. В резултат на одита Европейската комисия изготви окончателен одитен доклад Ref. Ares (2018)137623-09.01.2018. Отчитайки сходството в характера на проектите, както бенефициерите на помощта, в окончателния одитен доклад Европейската комисия възприе подхода размерът на този фиксиран процент на непреки разходи да се запази, като да не превишава 7 на сто от размера на преките допустими разходи, но само по отношение на проектите, изпълнявани в рамките на Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и Инструмента за финансово подпомагане на полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи като част от Фонд „Вътрешна сигурност“. По отношение на проектите, изпълнявани в Инструмента за финансово подпомагане на външните граници и визите, Европейската комисия предлага намаляване процента на непреки разходи от 7 на сто на 2,5 на сто от размера на преките допустими разходи поради съображения, свързани с характера на проектите и в частност с факта, че голяма част от тях се изпълняват основно чрез процедури за възлагане на обществени поръчки. В проекта на ПМС са включени и текстове, ограничаващи размера на разходите за управление на проекти. Прецизирани са текстовете, регламентиращи начина за определяне, изплащане и възстановяване на разходи за възнаграждения на служители, участващи в управлението или изпълнението на проекти. Повече информация може да намерите на страницата на Портала за обществени консултации, а датата на приключване на обществените консултации по проекта е 25.10.2018 г.

6.3. Проект на Отчет за 2017 г. за изпълнение на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.)

Отчетът за 2017 г. за изпълнение на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.) e разработен на основание на РМС № 625 от 22.08.2006 г. и на Протоколно Решение по Протокол № 4 от заседание на Министерския съвет от 01.02.2012 г. Като положителни тенденции през 2017 г. могат да бъдат отбелязани намаляването на детската смъртност, задържането на тоталния коефициент на плодовитост на нива, близки до средното за страните-членки на Европейския съюз, увеличаването на очакваната средна продължителност на живота, увеличаването на броя на сключените бракове, намаляването на бракоразводите, подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот.  По данни на НСИ към 31 декември 2017 г. населението на България е 7 050 034 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз . В сравнение с 2016 г. населението на страната намалява с 51 825 души, или с 0.7%. Подобно на предходните години, намалението на населението през 2017 г. в България се дължи главно на отрицателен естествен прираст, а не на външна миграция - в резултат на отрицателния естествения прираст населението намалява с 45 836  души, а в резултат на  механичния прираст (нетното салдо от външната миграция) – с още 5 989 души. Най-значимата демографска тенденция в развитието на населението е процесът на застаряване. В края на 2017 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 481 908, или 21.0% от населението на страната. В сравнение с 2016 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта, а спрямо 2001 г. – с 4.1 процентни пункта. Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 41.2 години през 2005 г. и достига 43.6 години в края на 2017 година. Тревожна е тенденцията при възпроизводството на трудоспособното население. Съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 години) показва, че към 31.12.2017 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст са замествани от 64 влизащи в трудоспособна възраст. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Отчетът за 2017 г. за изпълнение на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.) следва изчерпателната рамка за предприемане на комплексни действия и мерки в отговор на демографските предизвикателства, заложена в стратегията. Предприетите от правителството и отговорните институции комплексни мерки са разпределени в 12 стратегически направления, вкл.:

-  Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на децата.

-  Подобряване на репродуктивното здраве на населението.

-  Подобряване на общата демографска информираност и сексуално-репродуктивна култура на населението.

-  Подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност.

-  Разработване на адекватна миграционна (външна и вътрешна) и имиграционна политика.

-  Значително намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст.

-  Възприемане на комплексен междусекторен подход за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве. Адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението - пазар на труда, пенсионна система, социално подпомагане и грижи, здравеопазване, образование, култура и др.

-  Развитие на солидарност между поколенията.

- Повишаване на образователното, духовно и културно равнище, квалификация, способности и умения на населението от всички възрастови групи.

- Създаване на условия за равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот на всички социални групи.

-  Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата.

- Въвеждане на задължителна оценка на въздействието върху демографското развитие и качеството на човешкия капитал на всеки нов, изменян или допълван нормативен акт на държавата.

Отчетът за 2017 г. за изпълнение на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.) съдържа четири части. Част І проследява основните тенденции в демографското развитие на Европейския съюз и на Република България през 2017 г. В Част ІІ са представени основни структури на населението и особеностите на развитие на качеството на човешките ресурси. Част ІІІ се отнася до управлението на демографските промени и трансформиране на демографските предизвикателства в нови възможности за устойчиво развитие. В Част ІV е представен същинският отчет за изпълнението през 2017 г. на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.) и са описани мерките и дейностите, предприети и изпълнявани през 2017 г. от отговорните институции, граждански организации, социални партньори и академична общност в подкрепа на изпълнението на държавната демографска политика. Демографската политика е ориентирана към използване на всички реалистични  възможности за балансирано демографско развитие, подобряване на благосъстоянието на социални групи в обществото и за ограничаване на демографския натиск върху социалните системи и публичните финанси. Повече информация може да намерите на страницата на Портала за обществени консултации, а датата на приключване на обществените консултации по проекта е 24.10.2018 г.


6.4. Проект на Наредба за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти


Динамиката и развитието на обществените нагласи създават условия за нови очаквания в областта на предучилищното и училищното образование, което от своя страна води до нови изисквания при квалификацията и кариерното развитие на педагогическите специалисти. Причините, които налагат изготвянето на настоящия проект на Наредба е необходимостта от синхронизиране на нормативната уредба, намаляване на административната тежест, електронен формат на информационния регистър на одобрените програми за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти, професионалното портфолио, както и електронния документооборот свързан с атестирането на педагогическите специалисти. Проектът е разработен  след постъпили предложения от директори на детски градини и училища, експерти и началници на регионални управления на образованието и съобразен със заинтересованите страни за повишаване статуса на педагогическите специалисти. Държавният образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти определя: 1. Функциите на педагогическите специалисти и техните длъжности в институциите от системата на предучилищното и училищното образование, както и необходимата за заемането им професионална квалификация; 2. Правомощията на директорите на държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование и правомощията на директора на частна детска градина и училище; 3. Професионалните профили; 4. Условията и реда за организиране и провеждане на практическата подготовка на стажант-учителите в институциите от системата на предучилищното и училищното образование; 5.Условията и реда за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, професионално-квалификационните степени, условията и реда за придобиването им, както и системата от квалификационни кредити;6. Целите, функциите и съдържанието на професионалното портфолио;7. Условията и реда за кариерното развитие на педагогическите специалисти;8. Условията и реда за атестиране на педагогическите специалисти;9. Обстоятелствата, които се вписват в информационния регистър на одобрените програми за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти.10. Електронен информационен регистър на одобрените програми за квалификация на педагогическите специалисти. Целите, които са поставени в Наредбата са свързани с намаляване на административната тежест в системата на предучилищното и училищното образование, електронизирането на документооборота, което се изразяват в: обема на документите, свързани с атестирането на педагогическите специалисти;  документацията, която изготвят и попълват стажант-учителят и учителят наставник при провеждането на практическата подготовка, без това да се отрази на ефективността и ползата от взаимодействието между тях; атестиране на педагогическите специалисти; значително е намален обемът на приложенията; регламентирана е възможността за съхраняването на портфолиото в електронен формат, както и признаване на кредити за обучения от началниците на РУО, да се извършват в електронен формат. Очакваните резултати от предлаганите промени са: по-добра оперативност, отчетност, оптимизация на работата, синхронизация с други нормативни документи, намаляване на административната тежест, нормативно осигуряване статута, професионалното развитие и повишаване социалния статус на педагогическите специалисти. Повече информация може да намерите на страницата на Портала за обществени консултации, а датата на приключване на обществените консултации по проекта е 26.10.2018 г.

6.5. Проект на Постановление на Министерския съвет за структурни промени в системата на здравеопазването

В системата на МЗ има 16 Домове за медико социални грижи за деца /ДМСГД/, които са лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, юридически лица на бюджетна издръжка, които имат специфични функции по диагностициране, лечение, рехабилитация, продължително медицинско наблюдение и специфични грижи за деца с хронични заболявания и медико-социални проблеми. Те са второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването. Съгласно приетата през 2010 г. Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“ е предвидено всички ДМСГД, като институции за отглеждане на деца, да бъдат закрити до 2025 г., а като алтернатива на тях да бъдат създадени услуги и форми на грижа в общността, подпомагащи отглеждането на децата в семейна среда. Целта е създаването на услуги в подкрепа на родителите, които да изпълняват своите отговорности към децата, а не държавата, чрез институциите да поема тези отговорности. Повече информация може да намерите на страницата на Портала за обществени консултации, а датата на приключване на обществените консултации по проекта е 27.10.2018 г.





Автор: Маргарита Калоянова, Български център за нестопанско право

Източник: НПО Портал, 01 октомври 2018

 

 

Сходни публикации

22.10.2019
Из българското законодателство през изминалата седмица (14 – 18 октомври 2019 г.) Из българското законодателство през изминалата седмица (14 – 18 октомври 2019 г.)

Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни ...

16.10.2019
Из българското законодателство през изминалата седмица (7 – 11 октомври 2019 г.) Из българското законодателство през изминалата седмица (7 – 11 октомври 2019 г.)

Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, предложени ...

17.09.2019
Из българското законодателство през изминалата седмица (2 – 13 септември 2019 г.) Из българското законодателство през изминалата седмица (2 – 13 септември 2019 г.)

Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, предложени ...