Борбата с прането на пари - 100 души обработват отчети 10 години

Параграф 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари предизвиква доста неясноти и паника сред неправителствените организации (НПО) при дефинирането на действителния собственик, а по отношение на промените в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) основното недоволство на гражданските организации е от Агенцията по вписванията (АВ). Това стана ясно в рамките на обществения съвет към Комисията по взаимодействието с НПО, съобщава Actualno.

От миналата година организациите с нестопанска цел се регистрират в Агенцията по вписванията, а не в правосъдното министерство, както беше досега. Срокът за регистрация в АВ е до края на 2020 г. и който не се регистрира няма да може да функционира.

Особено затруднени са НПО с предаването на отчетите си в Агенцията по вписванията. "В момента се борим с Агенцията по вписванията електронно да си качим отчета. Сайтът е така направен, че дава много кратка сесия за качването на отчетите и много често изхвърля, а когато се качва отчет на сдружение, се качват много документи. На всичкото отгоре системата има лимит на обема на файловете и се налага сканираните файлове да се разделят на порции, за да ги поеме системата и много пъти без предупреждение сесията те изхвърля и цялата процедура започваш отново", оплака се Красимира Величкова от Български дарителски форум. Тя е категорична, че електронната система на агенцията има нужда от подобрения и изрази готовност да им изпрати списък на грешките. Проблемът е огромен, тъй като касае и търговските дружества. На този фон отчетите на НПО са капка в морето. В хода на разискванията се изясни, че Агенцията по вписванията няма капацитет и да обработи и публикува в регистъра финансовите отчети. "Отчетите, които не са обработени, са 1 милион, а ние сме 120 души в цяла България", оправда се представителят на Агенцията по вписванията в заседанието - длъжностно лице по регистрация г-жа Михайлова. Тя отбеляза, че преди били определяни служители, които да се занимават само с отчети и че нормата е да се обработват по 80 отчета на ден. Да се прецени дали нещо не е изначално сбъркано предложи Галя Маринова от сектор "Образование и наука". По думите ѝ, "ако 100 души трябва 10 години да обработват отчетите, очевидно трябва да се търси друго решение". НПО настояха както те имат срок за подаване на отчетите, така и Агенцията по вписванията да има срок за публикуването им. До края на седмицата общественият съвет към комисията ще изпрати конкретни препоръки на Агенцията по вписванията, ангажира се председателят на общественият съвет Ива Таралежкова.

Тежестта върху НПО

Предстои международна оценка на България по отношение на това как са приложени директивата и стандартите за борба с прането на пари и финансирането на тероризма и ако националната оценка не успее да аргументира, че има някакъв риск сред гражданските организации, ще се стигне до промени в законодателството. Такава надежда изрази пред Actualno.com Анна Адамова от Български център за нестопанско право, която е категорична, че "международните стандарти по никакъв начин не казват, че директно този обем мерки от директивата трябва да се прилагат по отношение на НПО и те да докладват на ДАНС". Адамова изрази недоумение защо изобщо юридическите лица с нестопанска цел са задължени лица по закона. "Има държави в ЕС, които на национално ниво са изключили фондации и други юридически лица с нестопанска цел, а тук няма такова изключение и ние сме сред задължените да правим обучения на служителите си", посочи тя и добави, че НПО имат задължения и по отношение на докладване за пране на пари, също при плащане над 30 000 лв, независимо дали на тях или от тяхна страна, трябва да сигнализират ДАНС. "Проблемът е в разликата между реалността и задължението", категорична е Адамова и подчерта, че много от гражданските организации са изградени и работят на изцяло доброволни начала, т.е. там няма служители. С правилника за прилагане на закона се вмъква задължение на служителя който има ръководни функции, най-често управляващия орган, да бъде запознат с всичко свързано и публикувано от ДАНС и други надзорни органи по темата за рисковете за юридически лица с нестопанска цел и това е минимумът, който гражданските организации трябва да спазят, посочи още Адамова. По отношение на изискваните по закона обучения, тя сподели, че има опасност да се създаде ниша за консултанти по тази темата, без да имат реална представа за сектора и че е важно ДАНС да публикуват тематични презентации, за да не се създаде поле за импровизации и неправилна и некоректна информация. "Има организации, на които юристи са взели пари за материала, който ДАНС в последните два дни от изтичането на срока за предаване на плановете за обучения публикува като примерен план", съобщи Адамова.

Националната оценка на риска от прилагането на закона е във финален етап, но в нея не са предвидени секторни оценки на риска, което е пропуск и трябва да се коригира, смята Адамова.