Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
юли
07



Какво ни каза Конституционният съд с отмяната на текст от ЗЗЛД

Правна
Какво ни каза Конституционният съд с отмяната на текст от ЗЗЛД

Общият регламент относно защита на данните (ОРЗД/GDPR) бе приет през май 2016 г. и влезе в сила през май 2018 г.,  а през февруари 2019 г. действащият Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД) беше изменен с цел синхронизиране с новия Регламент.

С един от текстовете в закона (чл. 25з, ал. 2) законодателят въведе 9 критерии, с които да се преценява балансът между свободата на изразяване и правото на информация, от една страна, и правото на защита на личните данни, от друга, при обработването на лични данни за журналистически цели.  През ноември Конституционният съд (КС) обяви този текст за противоконституционен с РЕШЕНИЕ № 8 на Конституционния съд от 15 ноември 2019 г. по конституционно дело № 4 от 2019 г.


Обявеният за противоконституционен чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД:

При разкриване чрез предаване, разпространяване или по друг начин, по който личните данни, събрани за целите на ал. 1 (за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване - бел. ред.), стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се предоставя въз основа на следните критерии, доколкото са относими:

  1. естеството на личните данни;
  2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
  3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
  4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
  5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
  6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейности или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото;
  7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриването на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
  8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
  9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;
  10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.

 

Според мотивите на КС тези критерии „не са необходима законодателна мярка за съвместяване на правото на защита на личните данни и свободата на изразяване и информация“, като „уредбата нито е необходима, нито е щадяща в контекста на обработване на лични данни за целите на журналистическата дейност“. Според КС разпоредбата е противоконституционна и на основание противоречие с принципа на правовата държава заложен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

 

Какво означава това за едно НПО?

Понятието „журналистическа дейност“ се тълкува широко и не е нужно да бъде извършвана от медия или журналист: журналистическа дейност е тази, „чиято цел е публичното разгласяване на информация, мнения или идеи независимо от средството за предаването им“, като тези дейности „не са запазени само за медийните предприятия“ посочва в мотивите си и КС. В този смисъл, пример за такава дейност е и настоящата статия, създадена от гражданска организация. Това означава, че всяка организация може да „произвежда“ журналистически материали и това се случва доста често. Пример от всекидневието е съобщение със снимки (които са лични данни), публикувано от организаторите на дадено събитие.


Още с предлагането на разпоредбата за гласуване в Парламента тя породи остра реакция. Мнозина, сред които и Асоциацията на европейските журналисти – България, изразиха становището, че чл. 25з, ал. 2 ЗЗЛД създава предпоставки за цензура и автоцензура при журналистите. И въпреки обещанията на председателя на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Венцислав Караджов, че въпросните критерии по своя замисъл не са контролен лист и никой журналист или медия няма да бъдат обект на натиск посредством тях, притесненията не бяха успокоени и Президентът наложи вето на Закона за изменение и допълнение на ЗЗЛД. Ветото обаче бе преодоляно и така се стигна до необходимостта Конституционният съд да бъде сезиран.


Обявяването на чл. 25з, ал. 2 ЗЗЛД за противоконституционна има своите практически измерения и в защита на демокрацията и участието на гражданите. Баланс между трите права: свобода на изразяване, право на информация и право на защита на личните данни, е необходим и възможен само с преценка на всеки конкретен случай, а не чрез неясна законова регламентация, обвързана със сериозни санкции. В този смисъл, отмяната на критериите не бива да значи използване на лични данни безконтролно под прикритието на „журналистическото изключение“, като следва да се търси и прилага контрол за баланс спрямо всеки конкретен случай. Застъпвайки тезата, че правото на защита на личните данни не е абсолютно, КС съобразява не само правните, но и практическите измерения на тези основни права в днешната действителност. Действителността на информационното общество, в което свободата на словото става с все по-голямо значение особено когато трябва да се защитават демократичните ценности, да сме критични към случващото се около нас и да изразяваме свободно мнението си, без да забравяме, че правата ни са обвързани със задължения и могат да бъдат ограничавани при нарушаване на права и интереси на други лица.


Този материал е част от серията "Правни новини за НПО"

Източник: НПО Портал, 16 декември 2019

 

Публикувано от:

Български център за нестопанско право

 

 

Сходни публикации

01.07.2020
Внесен е Законопроект за изменения в Закона за юридическите лица с нестопанска цел Внесен е Законопроект за изменения в Закона за юридическите лица с нестопанска цел

ПГ Обединени патриоти внесе в Парламента Законопроект за изменения в Закона за юридическите лица с ...

30.06.2020
Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (22 –26 юни 2020 г.) Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (22 –26 юни 2020 г.)

НПО Normaтив цели да информира и активизира гражданските организации да участват в законодателните ...