English   14402 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Достъп до информация във време на извънредно положение

 
Коментар на ръководителя на правния екип на Програма Достъп до Информация адв. Александър Кашъмов от месечния информационен бюлетин на ПДИ за март 2020.

На 13 март 2020 Народното събрание взе решение за обявяване на извънредно положение, за първи път от Втората световна война насам. Това решение съответстваше на безпрецедентната ситуация със заразата с Covid-19 в целия свят. Повече от три седмици по-късно виждаме, че действително броят на регистрираните заразени се е увеличил в пъти в глобален план, като прехвърли числото 1 000 000, съответно се увеличи и броят на починалите. У нас, още в първите дни от обявяването на извънредното положение, се предприеха редица мерки за запазване на карантина и предотвратяване на разпространението на заразата. В съвременната демократична държава обаче е от голямо значение и хората да знаят своевременно и в пълнота, какви мерки се приемат и с какви цели. Това е още по-важно, когато от тях се очаква да спазват приетите правила и да приведат поведението си в съгласие с тях.

На 4 април 2020 бе обявено създаването на Национална информационна система за борба с Covid-19. Идеята очевидно е да се обменя информация от здравен характер между хората в качеството им на потенциални пациенти и институциите. Информационният поток е главно от хората към институциите. Не по-малко важно е обаче правителството и министерствата да информират навременно и пълно хората като граждани, т.е. информационният поток от институциите към хората.

 

Задължение за активно информиране

по време на криза

 

В Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е предвидено задължение за държавните институции да информират за своята дейност чрез публикуване или съобщаване в друга форма. Според чл.14, ал.2, т.1 от ЗДОИ те са длъжни да съобщават информация, която им е известна, когато тя може „да предотврати заплаха за живота, здравето и безопасността на гражданите или на тяхното имущество“. Едва ли е необходимо да обосноваваме, че наличието на извънредно положение във връзка с пандемия е ситуация, в която се задейства тъкмо това задължение за институциите. Разбира се, дори в такива случаи, задължението им да отговарят на заявления по ЗДОИ не отпада. Затова е добре, че не беше направен опит компетентните органи да се освободят от задълженията по ЗДОИ или да удължат сроковете за отговор по заявления. Единственото изключение бе Националната здравноосигурителна каса, чийто управител обаче още на следващия отмени издадената на 18 март 2020 заповед за удължаване на срока за произнасяне по ЗДОИ.

Независимо от правото на гражданите да искат да им бъде предоставена посочена от тях информация, в контекста на пандемия активното информиране на обществото става изключителен приоритет. Ние виждаме, че понастоящем в аспекта на директно информиране чрез медиите много институции полагат сериозни усилия. Налице са всекидневни брифинги на Националния оперативен щаб, понякога по два на ден, чести пресконференции на правителството, активно участие на министри, народни представители и други политици в медиите. Отговорните хора са на мястото си, за да посрещнат въпросите на деня. Неслучайно обаче още древните римляни са казвали Barbarorum est in diem vivere  (присъщо на варварите е да живеят ден за ден). Защото отделно от отговорите на всекидневно възникващите наболели въпроси, човек трябва да е в състояние да си състави цялостна картина на случващото се, на тенденциите в управлението, на мерките, на последиците от тях, на действията на отговорните лица, или както е записано в чл.2, ал.1 от ЗДОИ, да може „да си състави собствено мнение относно дейността на“ публичните институции.

Така че за момент да се абстрахираме от аспекта „пресконференции“ на активната прозрачност в извънредна ситуация и да се вгледаме в другия важен аспект – каква актуална информация и документи се публикуват и как се подреждат и запазват в интернет страниците на институциите.

 

Каква информация (не) са публикували

основните органи на власт

 

Логично е на първо място да погледнем към интернет страницата на парламента и да проверим има ли там секция или някакво обособено пространство, свързано с кризата и законодателните мерки във връзка с нея. Все пак Народното събрание е законодателният орган, който прие решението за обявяване на извънредно положение на 13 март и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (Закон за мерките при извънредното положение). Наистина и двата документа са обнародвани в Държавен вестник, съответно на 13 и 24 март 2020, но това не отменя необходимостта институцията активно да информира гражданите относно тяхното съдържание. Да не говорим, че след като от закона произтичат пряко права и задължения за всички граждани и за поредица институции, дори беше удачно да се помисли за кратко и достъпно за гражданите изложение в резюмиран вид на основните положения в него, отделно от медийните представяния. Наистина, в сайта на парламента е възможно да се гледат на живо дебатите в пленарна зала, но последния дебат, достъпен на запис поради обществен интерес, е от 2018 година.

Специална секция с актуална информация по повод различните мерки, насочени към справяне с проблемите в резултат на заразата с Covid-19, не се открива и в интернет страницата на правителството, както и на повечето министерства, включително по-ангажираните с управленски мерки в този момент, като Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката. В секция „Пресцентър“ на Министерството на труда и социалната политика се чете новина от 2 април 2020, според която над 400 души на ден получават информация от колцентъра на министерството. Тази практика е похвална, разбира се, но ако на интернет страницата на институцията има повече предварително публикувана информация, вероятно би намалял и броят обаждания, а и хората ще могат да прочетат текстове на документи, при което шансът от неточно или неправилно възприемане на съдържанието им би намалял значително.

Във фокуса на общественото внимание от началото на кризата е Националният оперативен щаб (НОЩ). Тъкмо лицата на съставляващите щаба членове, под ръководството на проф. Мутафчийски, се появяват на телевизионните екрани всяка сутрин, а често и следобед, както и във всички новинарски емисии. Същевременно ако човек иска да се запознае, какво в действителност представлява като компетенции НОЩ, с какъв кръг въпроси се занимава и с какво не се занимава (още повече, че редовно се отговаря на пресконференция, че нещо не е в кръга на дейността му), как заседава и други подобни, в онлайн пространството не се открива интернет страница на щаба. При търсене чрез Гугъл се открива публикация, според която създаването на Национален кризисен щаб е било „поръчано“ от премиера на заседание на Съвета по сигурността към правителството на 18 февруари 2020. От множеството отговори на въпроси по време на пресконференциите стана ясно, че щабът не приема самостоятелни решения, а предлага решения, които да бъдат приети от компетентните институции на изпълнителната власт, главно министъра на здравеопазването.

 

Публикуване на информация от Министерство

на здравеопазването

 

Освен ген. Мутафчийски, вниманието към Министерството на здравеопазването фокусира и самото естество на кризата – пандемия, както и относимото законодателство в областта на здравеопазването. Публично известно е, че основните мерки, свързани с карантинирането и ограничаване на свободата на придвижване на хората и свързаните с превенцията на разпространяването на заразата, се вземаха и се вземат от министъра на здравеопазването чрез издадените от него заповеди. Тези заповеди, макар и издавани от министър, всъщност имат нормативен характер, тъй като създават правила, които се отнасят до всички на територията на държавата, прилагат се многократно и без ограничение във времето (поне до края на извънредното положение). Без да влизаме в спора дали са с нормативен характер или представляват т.нар. „общи административни актове“, очевидно тяхното естество е такова, че е необходимо незабавно те да достигнат до възможно най-широк кръг хора, но също и да бъдат възможно най-задълбочено познати и разбрани.

През изминалите повече от три седмици станахме свидетели на широко огласяване на мерките чрез медиите и ангажирането дори на здравните медиатори и коли с мегафони за осведомяване на хората по улиците в някои по-изолирани квартали. От друга страна обаче, гражданите трябва да могат не само да научат горе-долу какви правила да спазват, но да могат съвсем точно да узнаят съдържанието на приетите правила и мерки. Древногръцкият законодател Дракон е записал законите на плочи и ги обявил на агората в Атина през VII в. преди новата ера. По подобен начин били обявени на Форума в Рим и Дванадесетте таблици през V в.пр.Хр., така че да могат да ги прочетат всички граждани. Две хилядолетия и половина по-късно по силата на някакъв пропуск или недоразумение заповедите на министъра на здравеопазването от 13 март насам не се обявяват в Държавен вестник, въпреки че имат, така да се каже, силата на закон.

От изложеното следва, че необходимостта активно да бъдат публикувани тези толкова важни документи на интернет страницата на Министерството на здравеопазването е още по-голяма. Секция, посветена на кризата с Covid-19, бе наскоро създадена в тази страница. Информацията е подразделена за граждани, медицински специалисти и работодатели, като в отделна подсекция са подредени и относимите заповеди на министъра на здравеопазването. Документите „Актуализирани въпроси и отговори“, „Как да предпазим себе си и околните“ и „Препоръки за лица, пътуващи до области и държави с регистрирани случаи на COVID-19“ са от февруари 2020, въпреки шеметно развиващите се събития у нас и в чужбина.

 

Достъп до заповедите

на министъра на здравеопазването

 

Прегледът на сайта на институцията показва, че релевантна актуална информация се публикува в секция „Новини“. Заповедите на министъра пък се публикуват и в секция „Нормативни актове“, подсекция „Заповеди, правилници и инструкции“. В новините не винаги е даден линк към съдържанието на съответната заповед, а в подсекция „Заповеди, правилници и инструкции“ актовете са подредени по дати и номера. Липсва каквато и да е анотация или дори заглавие на повечето от заповедите, така че от тази подсекция няма как човек да си състави пълна и структурирана представа какво е прието през последния месец.

Друг проблем при прегледа на секция „Новини“ е да се намери съдържание, което е по-отдалечено във времето. При отваряне на секцията се виждат последните 10 новини. Чрез натискане на бутон „Покажи повече“ в долния край се отварят предходните 10 новини. За да се превърти назад до 13 март например, е необходимо да се натисне 7 пъти този бутон. В търсачката към секцията потребителят може да търси определена новина, като търсенето е възможно по дата и теми, както и по ключова дума. Търсенето по ключова дума постига резултат, но пълнотата невинаги е гарантирана. Например при изписване на думата „маски“ се получават 2 резултата след 13 март 2020, сред които фигурира съобщението за заповедта за отмяна на нареждането за носене на защитни маски, но не и тази за въвеждането му. Сред темите, по които може да се търси, липсва наприер отделна тема „извънредно положение“ или „Covid-19”.

В подсекция „Заповеди, правилници и инструкции“ към секция „Нормативни актове“ пък търсенето е възможно само по дати. Не е възможно нито да се въведе ключова дума, нито търсене по тема. В секцията „Информация за коронавирус“ търсачка изобщо няма.

В секция „Новини“ има кратки съобщения за всяка издадена важна заповед, но невинаги е налице линк към документа. Това води понякога до различни интерпретации на една и съща заповед дори в новинарските емисии на големите телевизии. Допълнително затруднение при схващането и осмислянето на отделните заповеди произтича от това, че някои от тях са за изменения на точки и части от други заповеди, поради което четени сами по себе си не могат да бъдат лесно възприети като свързан текст. Липсват консолидирани текстове на заповедите, при положение, че неспазването и неизпълнението на някои от тях би следвало до води до сериозни и тежки санкции. Изглежда, че като типично югоизточно общество не вярваме, че хората сами могат доброволно да следват приетите правила, а на преден план е надеждата, че репресията, дори без хората да могат да се запознаят детайлно с правилата, ще свърши основната работа.

От друга страна, оповестяването на информация от значение за живота и здравето на гражданите, се осъществява в по-голяма степен там, където предварително е налице изграден модел. Така например в отделна секция в сайта на министерството се съобщават редовно данни за епидемиологичната обстановка в страната, което е добре. На 3 април 2020 бе оповестена седмичната информация, вкл. съпоставка със случаите по заболявания, регистрирани предната седмица. Заболяванията обаче не са допълнени със статистиката относно Covid-19, въпреки че цялата държава и светът са се фокусирали върху него. Дневна статистика за това заболяване е достъпна на секция „Информация за коронавирус“, но без сравнения с други дни или седмици.

 

Интернет страницата

на Столична регионална здравна инспекция

 

На редовните пресконференции на Националния оперативен щаб често се препраща към компетенциите на регионалните здравни инспекции (РЗИ). Предвид големия брой на регистрираните заболели в София фокусът би следвало да е върху Столичната РЗИ. В сравнение с тази институция интернет страницата на Министерството на здравеопазването е съвършена. В сайта на Столичната РЗИ липсва каквато и да било актуална информация с изключение на седмичната справка за епидемиологичната обстановка в столицата. В тази справка липсват данни за заболяването Covid-19. Няма секция или подсекция с данни за това заболяване, както и каквато и да е информация за него на тази интернет страница, с изключение на Формуляр за събиране на данни на пристигащи пътници от зони с разпространение на нов Коронавирус COVID-19, във връзка с епидемична ситуация.

 

Изводи

 

Искаме да се надяваме, че извънредни ситуации като пандемията няма да са често явление както по света, така и у нас. За съжаление те се случват. И въпреки че в ЗДОИ има от 20 години специално формулирано задължение за активно информиране на гражданите, почти винаги има какво да се желае. През миналото десетилетие дадохме наградата Златен катинар за Международния ден на правото да знам за липсата на адекватна информация по време на криза, свързана с бедствието около летните наводнения вследствие на разлив от язовирите. Уроците изглежда не са напълно научени.

В правовата държава правото на информация е от съществено значение, тъй като гражданите са основна ценност. Те не само следва да са добре запознати с формулираните правила, но и да имат широка възможност да участват във формулирането им. След три десетилетия на демократизация ни се иска да се надяваме, че на хората се гледа като на разумни субекти, които участват лично в подобряване на състоянието на собствения си живот, и че институциите ще започнат да гледат по-систематично на необходимостта да изпълняват задължението си да ги информират навременно чрез публикуване на информация и документи.




 

Сходни публикации

Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (11 – 15 март, 2024 г.)

Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (11 – 15 март, 2024 г.)

ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИКНищоРЕШЕНИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТНищоОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ В социалната сфераПроект на

Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (26 февруари – 8 март, 2024 г.)

Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (26 февруари – 8 март, 2024 г.)

ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИКВ сфера гражданско участиеРЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията за прякото участие на

Провеждане на онлайн заседания на Общото събрание

Провеждане на онлайн заседания на Общото събрание

Автор: Адв. Радина Банова-Стоева, Български център за нестопанско право Мерките при COVID 19 ни научиха на много неща, едно от