Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
окт
30



Отговорност пред обществото: Поведението на органите на реда по време на протест

Правна
Отговорност пред обществото: Поведението на органите на реда по време на протест

През последните близо три месеца ежедневно се провеждат протести в София, други градове в страната и дори акции на българи в чужбина. Въпреки че демонстрациите преобладаващо са мирни, няколко инцидента поставиха на преден план въпроса за поведението на представителите на полицията по време на протести:


  • На 10 юли - Протестиращи бяха бити и влачени, а после и захвърлени под колоните на Министерския съвет от полицаи. Съобщено беше и за гавра с момиче. Сред битите и попаднали в болница в тежко състояние бе и студентът Евгени Марчев, който пръв оповести за полицейското насилие.
  • На 2 септември – още в ранния следобед 45 души бяха потърсили медицинска помощ, повечето от които с оплаквания във връзка с използван сълзотворен газ. След ескалация на напрежението вечерта на 2 септември са били ранени 80 полицаи и 126 души са били арестувани. Сред пострадалите в сблъсъците с полицията е бил и журналистът Димитър Кенаров.

Правото на мирни протести не е отделно дефинирано, но в международната практика и доктрина се приема, че то е защитено в контекста на правото на мирни събрания и правото на изразяване. В тази връзка държавата има определени задължения за опазване на реда по време на демонстрации и спазване на стандарти при намеса и упражняване на сила от органите на реда. В тази връзка през 2020 г. Комитетът за правата на човека към ООН издаде Коментар относно правото на мирни събрания, а ЕСПЧ – Справка за съдебната практика на ЕСПЧ относно използването на сила при охрана на демонстрации.


Основни нарушения от страна на полицията при охрана на протестите

 

В Справката за съдебната практика на ЕСПЧ относно използването на сила при охрана на демонстрации се подчертава, че при определени обстоятелства употребата на сила от полицията по време на протест може да доведе до нарушения на права, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека, а именно – правото на живот (чл. 2 ЕКПЧ), забраната за изтезание и нечовешко отношение (чл. 3 ЕКПЧ), свободата на изразяване (ч. 10 ЕКПЧ) и свободата на събранията (чл. 11 ЕКПЧ).


Правото на живот

Съгласно практиката на ЕСПЧ използването на смъртоносни оръжия по време на демонстрации следва да е абсолютно необходимо и пропорционално, а в последствие тези обстоятелства трябва да се докажат в рамките на ефективно, навременно и проведено в разумен срок разследване (виж. Şandru and Others v. Romania, Giuliani и Gaggio v. Italy, Ataykaya v. Turkey)


Забраната за изтезание и нечовешко отношение

В делото Balçik and Others v. Turkey ЕСПЧ разглежда употреба на сила при арести по време на демонстрация, за която не е било предоставено предварително уведомление на властите. Въпреки че турската полиция в случая е характеризирала протеста като „незаконен,“ употребената от нея сила срещу някои от демонстрантите е обявена от ЕСПЧ като нечовешко отношение, т.к. не са били предоставени доказателства от страна на турските власти, които да доказват, че пострадалите са представлявали заплаха за обществения ред и които да обосновават степента на приложена сила


В решението Gazioğlu and Others v. Turkey още веднъж се потвърждава, че именно държавата следва да докаже, че употребената от страна на полицията сила над протестиращ е била необходима с оглед поведението на пострадалия и не е била прекомерна.


Дори когато полицията има основание да разпръсне протест, това не може да е оправдание за безразборно насилие срещу граждани, които не участват в актове на насилие. Това заключение ЕСПЧ прави по делото Süleyman Çelebi and Others v. Turkey, по което се установява, че мирно протестиращи са били приети в болница поради нанесени удари и вдишан сълзотворен газ, а полицаите извършители не са били идентифицирани и съответно наказани.


При всички положения при обвинения за употребена прекомерна и непропорционална сила от страна на полицията по време на протести, държавата е длъжна да осигури провеждане на разследване и идентифициране (ако се докаже) на виновните служители на реда, а полицията следва да сътрудничи на разследването (виж  İzci v. Turkey и Mocanu and Others v. Romania.) В делото Süleyman Çelebi and Others v. Turkey  изрично се подчертава, че трябва да се разследват и ръководителите на полицейските служители в контекста на заповедите, които са издали.


ЕСПЧ отделя и специално внимание на употребата на сълзотворен газ по време на демонстрации като подчертава необходимостта от ясни разпоредби в националното законодателство, които да осигуряват защити от произволно използване на веществото, както и от злоупотреба със сила с цел предотвратяване на инциденти. (виж Ali Güneş v. Turkey и Abdullah Yaşa and Others v. Turkey.)


Свобода на изразяване

В делото Najafli v. Azerbaijan ЕСПЧ подчертава, че ролята на медиите да разпространява информация и идеи относно публично значими въпроси, която без съмнение включва и докладване на опозиционни събрания и демонстрации, е от основополагащо значение за развитието на всяко демократично общество. В конкретния казус ищецът е бил възпрепятстван да докладва събитията по време на протест, като върху него е била упражнена непропорционална физическа сила. Възражението, че полицията не е могла да установи, че пострадалият е журналист, не са уважени, т.к. той е носил журналистическа значка и многократно се е представил. (за насилие над журналисти по време на протестите в България виж изявлението на Комисаря по правата на човека към Съвета на Европа).


Правото на събранията

ЕСПЧ подържа в практиката си, че събрания, които се провеждат мирно и не представляват заплаха за обществения ред, трябва да се толерират независимо дали са предварително обявени или спонтанни. Подчертава се и че насилствено разпръскване на мирно събрание е сериозно нарушение на правото на събрания, т.к. генерира страх в обществеността да участва в демонстрации и протести. (виж Oya Ataman v. Turkey и Süleyman Çelebi and Others v. Turkey)

 

Добри практики





.
За да се гарантира правото на мирни протести и да се предотвратят нарушения на правото на живот, забраната за изтезание и нечовешко отношение, свободата на изразяване  и свободата на събранията, полицията следва да спазва стриктно стандартите, установени в международната практиката. В тази връзка е важно и имплементирането на разработени добри практики, които включват:


Подпомагане при провеждане на събрания

Ръководителите в полицията следва да предадат на подчинените си ясно посланието, че задачата им е да осигурят нормално провеждане на мирни събрания, а не да ги ограничават. В тази връзка служители на полицията, които охраняват публични събрания, следва да са преминали специално обучение, което включва и приложимите стандарти за спазване на правата на човека.


При незаявени протести, които обаче са мирни, полицията трябва да се въздържа от използване от сила, а когато такава е наложителна, тя следва да е в минимално необходимия обем за постигане на легитимна цел (пр.: осигуряване безопасността на околните).


Защита на мирни събрания

Дребни провинения като замърсяване, незначителни имуществени щети и др., причинени при масово събиране на хора, могат да доведат до търсене на индивидуална отговорност от извършителите, но не следва да се считат за основание за разпръскване на събранието.


Решение за разпръскване на събрание следва да се вземе при спазване на принципите на необходимост и пропорционалност, само в случаи, когато няма други средства, с които да се защити публичния ред от непосредствен риск от насилие.


Когато малки групи се опитват да провокират насилие по време на мирен протест, полицията следва да защити мнозинството от тях и да му осигури възможност да упражнява правото си на мирни събрания.


Деескалация

Комуникацията с организаторите и демонстрантите преди и по време на протест трябва да има за цел да създаде взаимно разбирателство и да предотврати насилие. Служителите на реда и организаторите трябва да търсят заедно начини за предотвратяване на насилие или за бързото му спиране веднага след избухването му.


Използване на сила от страна на полицията

При вземане на законно решение за разпръскване на събрание следва, доколкото е възможно, то ясно да се комуникира с участниците в събранието и да им се даде време да се разпръснат сами.


Сила не следва да се използва само с цел да се накаже (предполагаемо или недоказано) неизпълнение на заповед или само поради простото участие на някого в събрание.


Арести не следва да се използват за предотвратяване участие в мирно събрание или като средство за наказание за участие в такова.             


Оборудването, използвано за разпръскване на протест, следва да бъде внимателно подбрано и използвано само когато е необходимо, пропорционално и законно. Палки и подобно оборудване не следва да се използва срещу хора, които не представляват заплаха и не са агресивни.


Отговорност пред обществото

Всяка употреба на сила по време на събрание следва да бъде разгледана и при необходимост  разследвана.

Жалби срещу полицаи трябва да се разследват безпристрастно и където е необходимо да се налагат дисциплинарни или наказателни санкции.


Полицаите следва да бъдат лесно идентифицируеми по време на акции, целящи осигуряване на публичния ред – чрез нашивки с имената им или персоналните им номера.



Тази новина е част от поредицата "Правни новини за НПО".





 

Публикувано от:

Български център за нестопанско право

 

 

Сходни публикации

13.10.2020
Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (5 – 9 октомври 2020 г.) Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (5 – 9 октомври 2020 г.)

НПО Normaтив цели да информира и активизира гражданските организации да участват в законодателните п ...