Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (31 март – 4 април 2025 г.)

Парламентарната комисия за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество ще проведе на 10 април 2025 г. изслушване на кандидатите за национален омбудсман.

Срокът за въпроси, отправяни от граждани, организации, медии и институции чрез електронната поща на комисията изтича три дни преди датата на изслушването. На него кандидатите трябва да представят своите концепции за работа и ще отговорят на поставените им въпроси.

На 2 април се проведе граждански дебат на трима от кандидатите за национален омбудсман. От шестимата поканени се отзоваха Велислава Делчева, Мая Манолова и Димитър Маргаритов. Те отговаряха на въпроси какви биха били приоритетите им, ако Народното събрание ги избере на длъжността. На въпрос на Българския център за нестопанско право и тримата кандидати отговориха, че биха сезирали Конституционния съд за Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), в който през 2024 г. бяха приети промени, с които се ограничават човешки права.

Дебатът беше е организиран от неправителствени организации, сред които и Българският център за нестопанско право (БЦНП). Можете да гледате записа от събитието тук.

Кандидатурите за омбудсманса публикувани, всеки може да се запознае с биографиите им и мотивите за предлагането им:

Велислава Динева Делчева – предложена от Росица Кирова и Анна Александрова (народни представители от ГЕРБ)

Мая Божидарова Манолова - Найденова – предложена от Сдружение „Пациентски организации заедно с теб”, Фондация „Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека”, Сдружение „Българска асоциация диабет”, Сдружение „Институт за социална интеграция", Сдружение „Федерация на потребителите в България”, Сдружение „Национална Асоциация на Млекопреработвателите”, Сдружение „Съюз на пенсионерите - 2004”, Сдружение „Нов съюз на пенсионерите”, Сдружение „Твоят глас", Сдружение „Спаси Пловдив", Сдружение ''Форум активни граждани и демократично общество — ФАГДО”, Сдружение „Обединение 29”, Сдружение „Национална асоциация на сляпо-глухите в България”, Сдружение „Площад Алеко", Сдружение „Движение - ние жените”, Сдружение „Сдружение право на избор”, Сдружение „Асоциация на учени, артисти и спортисти”, Сдружение „Когниция”, Сдружение „Сдружение асоциация човешки права стъпка по стъпка”, Сдружение ”Сдружение ”Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите””, Сдружение „Коалиция природа България”, Сдружение „Женско дружество Майчина любов”, Сдружение „Съюз на слепите в България”.

Димитър Маргаритов Йотов – предложен от Българската национална асоциация ''Активни потребители''

Джема Маринова Грозданова – предложена от Националната пациентска организация

Мария Георгиева Матева – предложена от Българския червен кръст

Антон Илиев Станков – предложен от Асоциация „Българско училище за политика Димитър Паница“

На 3 април 2025 г. изтече срокът за предварителната проверка за принадлежност на кандидатите към Държавна сигурност.

Със свое решение от 26 март 2025 г. Народното събрание прекратява предсрочно правомощията на Орлин Димитров Колев като член на Комисията за защита от дискриминация. Той вече положи клетва като конституционен съдия.

Със свои решения от 26 март 2025 г. Министерският съвет призна Сдружение „Асоциация на родителите на деца с нарушено зрение“ и Сдружение „Асоциация на родителите на деца с увреден слух“ за национално представителни организации за срок 4 години, считано от 9 май 2025 г.

Правителството одобри 12-те български кандидатури, предложени от Икономическия и социален съвет на МТСП за Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).

Той е консултативен орган на Европейския съюз, който дава становища по предложенията за законодателство на ЕС, както и по въпроси, които смята за важни. Известен е като организацията на гражданското общество в ЕС, връчва и ежегодна награда за гражданското общество – на 20 март я получи Словашката асоциация за дебати за проекта „Олимпиада по критично мислене“.

В работата си членовете на ЕИСК са разделени на три групи: „Работодатели“, „Работници“ и „Други интереси“, към които спадат неправителствените организации.

Кандидатите са: Милена Ангелова - главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал, Мария Минчева - зам.-председател на БСК, Моника Панайотова - член на Евроклуба към БТПП и преподавател в УНСС, Румяна Георгиева - парламентарен секретар и ръководител на сектор „Индустриални отношения“ в КРИБ, Пламен Димитров - президент на КНСБ, Димитър Манолов - президент на КТ „Подкрепа”, Огнян Атанасов - вицепрезидент на КНСБ, Веселин Митов - международен секретар на КТ „Подкрепа”, Богомил Николов - изпълнителен директор на асоциация „Активни потребители“, Зорница Русинова - председател на Икономическия и социален съвет, Ина Агафонова - председател на УС на фондация „Виа Понтика”, Стоян Чуканов - председател на УС на Асоциацията за развъждане на месодайните породи говеда.

Членовете на комитета се номинират от правителствата и се избират от Съвета на ЕС за 5 години, като мандатът им може да се подновява. Мандатът на сегашния ЕИСК изтича на 20 септември 2025 г.

Министерският съвет прие доклада за резултатите от участието на България в заседанието на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи“, част „Правосъдие“, което се проведе на 7 март в Брюксел.

По време на срещата Съветът е одобрил Заключенията относно годишния доклад на Комисията относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС): финансиране за насърчаване, защита и прилагане на основните права. Проведен е и работен обяд по темата за върховенството на правото като стълб на демокрацията в Европа.

Правителството одобри позицията на България за участие в неформалното заседание на Съвета на ЕС по образование, младеж, култура и спорт (част „Култура“), на 7-8 април във Варшава, Полша. Съветът ще е във формат министри на културата. Темите ще са: Опазване на културното наследство от природни и причинени от човека бедствия. Опитът на Украйна за опазване на националното наследство, инициативата „Културен компас“ за бъдещето на Европа, положението на младите творци на пазара на труда в държавите от ЕС.

Гласуването ще се извърши на електронната платформаvoting.government.bgот 0:00 ч на 28 март до 23:59 ч на 10 април 2025 г. (10 работни дни). Списъците с организациите, чиято регистрация е одобрена за участие в процедурата за избор, и тези, чиято регистрация е одобрена за кандидатиране за членове на съвета, вижте тук.

Всяка организация с право на глас може да гласува най-много за 14 организации, в това число за собствената си кандидатура. Не може да се подава повече от един глас за една организация.

Гласуването се извършва посредством попълването на избирателна листа, генерирана на електронната платформа. Избирателната листа се подава от законния представител на организацията, вписана в списъка на регистрираните организации.

Една организация може да подаде само една избирателна листа.

Дата на приключване: 10 април 2025 г.

Предвижда се приемането на нов правилник заради установените съществени слабости в работата на комисията. Сред основните акценти са редът за допускане и изключване на наблюдатели от гражданския сектор, сега представляван от сдружението на общините и БЧК.

Дата на приключване: 5 май 2025 г.

Проектозаконът е в изпълнение на поетия ангажимент на България по националния План за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и на решение 11 от 2024 г. на Конституционния съд.

В преходните и заключителните разпоредби се предлагат изменения и допълнения в Закона за медиацията. Задължителна информационна среща за процедурата по медиация ще се провежда след преценка на съда по всички брачни спорове, свързани с упражняване на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и неговата издръжка, определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото, издръжка; възнаграждения или обезщетения при трудови правоотношения; за признаване на уволнението за незаконно и възстановяване на работа; спорове за съсобственост и други семейни, облигационни, вещни и търговски спорове.

Разноските за информационната среща и за процедурата по медиация с обща продължителност до 3 часа ще се заплащат от бюджета на съда според наредбите, предвидени в Закона за медиацията. Медиаторите към съдебните центрове по медиация, които са преминали обучение, запазват правата си.

Дата на приключване: 5 май 2025 г.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, 51-502-01-7

С промените се предлага възможността за получаване на продължително пребиваване на лица, които „желаят да извършват дейност с нестопанска цел след разрешение от Министерството на правосъдието при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (чл. 24, ал. 1, т. 16), да отпадне.

Законопроектът беше приет единодушно на първо четене от водещата парламентарна комисия по вътрешна сигурност и обществен ред на 3 април 2025 г. Предстои да се публикува докладът й.

Комисията по туризъм също беше включила законопроекта в дневния си ред на 3 април, но заседанието беше отменено.

Становището на Българския център за нестопанско право (БЦНП) четете тук.

Три законопроекта за насърчаване на доброволчеството бяха приети на първо четене от Комисията по конституционни и правни въпроси и от Комисията по младежта и спорта. Законопроектите бяха разгледани в Комисията по труда и социалната политика и в Комисията по демографската политика, децата и семейството на 2 април 2025 г.

Приемането на закон за доброволчеството, който да е основа за развитие на насърчителна държавна политика е дългогодишна кауза на доброволческите организации в България. И трите приети законопроекта предложени съответно от БСП, ПП-ДБ и ГЕРБ са базирани на многократно обсъждани през последните години проектозакони (от 2012 са предлагани 12 пъти законопроекти).

След гласуване в зала на първо четене на законопроектите ще започне процедура по обединяването им. На този етап отново всички ще могат да се включат с идеи и предложения така че да гарантираме заедно създаването на един работещ и насърчителен закон без излишни административни тежести.

Вижте общо становище по законопроектите на БЦНП тук.

С този проект, внесен от Тошко Йорданов Хаджитодоров и група народни представители от „Има такъв народ“ на 06.12.2024 г., се предлага забрана за беседи пред деца „на съдържание, което не съответства на разбирането за пол на физическите лица като биологична категория, представянето или рекламата на половата идентичност като алтернатива на биологичния пол, ранното й определяне или други свързани с тях теми, както и прилагането, представянето или рекламата на медицински дейности с методи или технологии за промяна на биологичния пол на деца“. При нарушение на тази забрана се предвиждат глоба от 300 до 500 лв. или имуществена санкция от 2000 до 4000 лв., както и е възможно отнемане на лиценз за социални услуги чрез предвидена промяна в Закона за социалните услуги. Проектът предлага ново наказание в Наказателния кодекс (НК) за медицинско предписание или за промяна на биологичния пол на непълнолетни.

Предвижда се и забрана на разпространение на обществени места „на информационни или други материали“ със съдържание, което не съответства на разбирането за пол на физически лица като биологична категория.“ Така направеното предложение, ако бъде прието, ще представлява нарушение на свободата на изразяване както и ще е предпоставка за дискриминация.

Законопроектът трябваше да бъде разгледан на 26 март 2025 г. в Комисията по труда и социалната политика, но заседанието беше отменено. През изминалата седмица не беше включен в дневния ред.

Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество е включила в дневния си ред изслушване на Страхил Горнишки - секретар на Съвета за развитие на гражданското общество (СРГО) към Министерския съвет, във връзка с бъдещата съвместна работа между Комисията и СРГО. Комисията трябва да бъде запозната със състава и приоритетите за работа на СРГО, състоянието на неправителствения сектор в България – численост, финансиране и функционалност.

В дневния ред е и Обсъждане и приемане на Правила за избор на членове на Обществения съвет към Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество в 51–то Народно събрание.

Двете точки бяха планирани за 3 април 2025 г., но заседанието беше отменено.

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред изслуша на 3 април 2025 г. допуснатите кандидати за председател и членове на Комисията за защита на личните данни.

Кандидатите са: Борислав Божинов, кандидат за председател, кандидати за членове: Василка Рангелова, Ивайло Станев, Цветана Червенякова-Илиева и Цветелин Софрониев, номинирани от Министерския съвет на 5 март 2025 г. Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред ги допусна до изслушване след проверка на документите им и проверка дали отговарят на изискванията с гласуване на свое заседание на 13 март 2025 г.

Предстои Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да изготви и внесе доклад от изслушването на кандидатите. Към доклада според процедурните правила се прилага проект на решение за избор на всеки от кандидатите. Следва избор в пленарната зала.

В комисията е разпределен и Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2024 г.

Публикувани са отговори на министерствата на въпроса на партия „Възраждане“ за "разходите за членство на България в международни НПО".

Всички отговори можете да прочетете тук с търсене по ключова дума „НПО“.

По време на събитие на тема „Отговорно бизнес поведение – пътят на предприемача“, организирано от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов даде информация за социалните предприятия. Според него социалната икономика бележи сериозен ръст у нас. „При стартирането на проекта на МТСП за развитие на социалната икономика по Националния план за възстановяване и устойчивост в страната имаше едва 41 социални предприятия, а днес те са 180“, каза министърът.

Агенцията за социално подпомагане (АСП) ще се присъедини към Меморандума за сътрудничество и партньорство за навременна защита на пострадалите от домашно насилие, съобщи министър Борислав Гуцанов в отговор на въпрос в парламентарната комисия по труда и социалната политика.

Министър Гуцанов обясни, че експертите на АСП и нейните териториални поделения имат ангажимент да информират хората, пострадали от домашно насилие, за възможностите да получат подкрепа чрез подходящи социални услуги. Чрез присъединяването на Агенцията към Меморандума пострадалите ще могат да получат информация за възможностите за подкрепа от всички институции – страни по него, както и за ползването на безплатна правна помощ.

Източник: Съдът на ЕС

Държавите, които не признават еднополовите бракове, трябва да установят процедури, с които да осигурят оповестяването на такива семейни съюзи, сключени в друга европейска държава. Това гласи позиция на генералния адвокат на Съда на ЕС, по дело на двама полски граждани, които са сключили брак в Германия и искат той да бъде признат от полските власти, но те отказват.

В позицията се казва, че държавите, които не предвиждат граждански брак между лица от един и същ пол, трябва да въведат подходящи процедури, за да осигурят оповестяването по отношение на третите лица на такива бракове, сключени в друга държава от ЕС. Целта им да не оставят еднополовите двойки в правен вакуум и да уредят основни аспекти на техния живот, свързани със собствеността, с данъците и с наследяването.

Източник: Българският хелзинкски комитет

Българският хелзинкски комитет (БХК) изпрати отворено писмо до редица институции, включително министрите на правосъдието и регионалното развитие, кметовете на Стара Загора и София, областните управители и Омбудсмана, с призив за незабавно прекратяване на подготовката за масови събаряния на жилища, обитавани от ромски семейства в двата града.

В писмото се изразява дълбока загриженост относно сериозни нарушения на правата на човека при планираните евикции, сред които липса на индивидуално уведомяване, на правна възможност за защита, на социална оценка и предложения за алтернативен подслон. Подобни действия, ако бъдат осъществени, ще оставят десетки хора на улицата без никаква алтернатива – сред тях деца и възрастни хора. Това е в разрез с решенията на Европейския съд по правата на човека, по дела, заведени заради аналогични действия на властите, за които България вече е осъждана.

Източник: БТА

Хиляди демонстранти снощи на 3 април на протест в Братислава, за да изразят несъгласието си с нов проектозакон за лобизма, който е насочен срещу неправителствените организации. В него се предвижда, че неправителствените организации ще се считат за лобисти, без да бъде дадено ясно определение на лобизма, сочи анализ на организацията с нестопанска цел Via Iuris.

Организаторите на митинга посочват, че проектозаконът изглежда вдъхновен от руското законодателство, което по техни думи "прави възможно ликвидирането на гражданския сектор и превръщането в престъпник на всеки, който не е лоялен към управляващите". Според тях целта е да сплаши и контролира хората, които се изправят срещу правителството.

Източник: Европейският съд за правата на човека

Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) и Агенцията на ЕС за основните права публикуваха третия си съвместен бюлетин, в който обобщават съдебната практика на ЕСПЧ и правото на ЕС по теми от обществен интерес. В броя се обобщава съдебната практика та ЕСПЧ и на Съда на ЕС за наблюдението чрез събиране на трафични данни.