Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО: 7 – 11 април 2025 г.

Съветът за развитие на гражданското общество има нов състав, който включва 14 организации. Това са:

Български център за нестопанско право

Заедно в час

Български дарителски форум

Български хелзинкски комитет

Работилница за граждански инициативи

Асоциация на европейските журналисти - България

Национална мрежа за децата

Антикорупционен фонд

Фондация Биоразнообразие

Национален младежки форум

Форум Гражданско участие

Български фонд за жените

Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе"

Фондация Карин Дом

Гласуването се извърши на електронната платформа voting.government.bgот 28 март до 10 април 2025 г. Всяка организация с право на глас можеше да гласува най-много за 14 организации, в това число за собствената си кандидатура. Най-много гласове събра Българският център за нестопанско право. Пълния списък и резултатите вижте тук.

Парламентарната комисия за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество на 10 април изслуша в публично заседание шестимата кандидати за омбудсман. Те представиха концепциите си и отговориха на въпроси на депутатите, на неправителствени организации и на граждани. След като комисията изготви доклад, той ще бъде внесен за гласуване и избор в пленарната зала, където няма да има изслушване.

На 2 април се проведе граждански дебат на трима от кандидатите за национален омбудсман – Велислава Делчева, Мая Манолова и Димитър Маргаритов. На въпрос на Българския център за нестопанско право и тримата кандидати отговориха, че биха сезирали Конституционния съд за Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), в който през 2024 г. бяха приети промени, с които се ограничават човешки права. Дебатът беше е организиран от неправителствени организации, сред които и Българският център за нестопанско право (БЦНП). Можете да гледате записа от събитието тук.

Кандидатурите за омбудсманса:

Велислава Динева Делчева – предложена от Росица Кирова и Анна Александрова (народни представители от ГЕРБ)

Мая Божидарова Манолова - Найденова – предложена от Сдружение „Пациентски организации заедно с теб”, Фондация „Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека”, Сдружение „Българска асоциация диабет”, Сдружение „Институт за социална интеграция", Сдружение „Федерация на потребителите в България”, Сдружение „Национална Асоциация на Млекопреработвателите”, Сдружение „Съюз на пенсионерите - 2004”, Сдружение „Нов съюз на пенсионерите”, Сдружение „Твоят глас", Сдружение „Спаси Пловдив", Сдружение ''Форум активни граждани и демократично общество — ФАГДО”, Сдружение „Обединение 29”, Сдружение „Национална асоциация на сляпо-глухите в България”, Сдружение „Площад Алеко", Сдружение „Движение - ние жените”, Сдружение „Сдружение право на избор”, Сдружение „Асоциация на учени, артисти и спортисти”, Сдружение „Когниция”, Сдружение „Сдружение асоциация човешки права стъпка по стъпка”, Сдружение ”Сдружение ”Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите””, Сдружение „Коалиция природа България”, Сдружение „Женско дружество Майчина любов”, Сдружение „Съюз на слепите в България”.

Димитър Маргаритов Йотов – предложен от Българската национална асоциация ''Активни потребители''

Джема Маринова Грозданова – предложена от Националната пациентска организация

Мария Георгиева Матева – предложена от Българския червен кръст

Антон Илиев Станков – предложен от Асоциация „Българско училище за политика Димитър Паница“

На 3 април 2025 г. изтече срокът за предварителната проверка за принадлежност на кандидатите към Държавна сигурност.

Освен правилата, Постановлението съдържа списък с партниращи институции за разработване на отделните компоненти на Социалния план за климата, сред които има неправителствена организация.

Правителството одобри позицията на България за Неформална среща на министрите, отговарящи за равнопоставеността, 15-16 април, Варшава, Полша. По време на форума ще бъдат проведени три работни сесии. В първата ще бъдат разгледани въпроси, свързани с борбата с неравенствата между половете в цифровата среда. По време на втората сесия ще бъде представен доклад по проекта „Roma Shield - защита на ромските жени и мъже от дезинформация“. Третата дискусия е под надслов „Гарантиране, че никой не е изоставен в европейските политики за равенство“.

Правителството одобри позицията на България по дело С-25/25 пред Съда на Европейския съюз, образувано по искане на Европейската комисия (ЕК). То е за неизпълнение на задълженията на страната по чл. 16 от Директива 2006/123/ЕО за услугите на вътрешния пазар и по чл. 56 и 57 от Договора за функционирането на ЕС – като е запазила в националното си законодателство разпоредба, с която се определя по абстрактен начин максималната продължителност на временното трансгранично предоставяне на социални услуги.

Позицията на българското правителство е, че искът следва да се отхвърли като неоснователен. Аргументът е, че промени в Закона за социалните услуги са включени в преходните и заключителни разпоредби на Закона за изискванията за достъпност на продукти и услуги, приет от Народното събрание на 28 март 2025 г. С него се отменя дефиницията за временното предоставяне на социални услуги.

Министерският съвет прие Национална програма за първична профилактика на ракови заболявалия, причинени от човешки папилома вирус (HPV), 2025-2030 г. Стратегическата цел е да се намалят случаите на заболяване и смъртността от ракови заболявалия, причинени от човешки папилома вирус чрез увеличаване на броя на ваксинираните срещу HPV: момичета на възраст 10-14 г., момчета на възраст 10-13/14 г. и момичета и жени на възраст 15-21 г. Заложено е поетапно нарастване на броя на ваксинираните от 27 557 души от целевите групи през 2025 г. до 174 932 души през 2030 г.

Планирано е провеждането на национални информационни кампании, както и на съвместни инициативи с образователния сектор, регионални организации, администрации и др. за ползите от ваксинацията срещу HPV.

Министерският съвет одобри резултатите от неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване“), проведено на 25 март 2025 г., във Варшава, Полша. Делегациите са обсъдили ефекта на цифровите технологии върху психичното здраве на децата и учениците, важността да бъде ограничена употребата на мобилни телефони, а в началното образование - и използването на екрани. Сред темите са били: здравословното хранене, физическата активност, ваксинацията и преодоляването на антимикробната резистентност, както и гарантиране на достъпа до лекарствени продукти в Общността.

Правителството прие списък с данни по приоритетни области, които да се публикуват в отворен формат в Портала за отворени данни до края на юли 2025 г. Сред тях са регистрите за тютюневите изделия; регистърът на индустриалните паркове; регистрите за пътните превозни средства; разрешенията по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия; списъкът на интернет страниците, чрез които се организират хазартни игри от лица, получили лиценз по Закона за хазарта и др.

Списъкът се приема всяка година по предложение на министъра на електронното управление въз основа на постъпили предложения отстрана на граждани и организации. В момента на Портала за отворени данни са публикувани 11 697 набори от данни от 543 организации.

Целта е да бъдат избрани още две юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват дейност по превенция и защита от домашното насилие. Срокът за кандидатстване е 5-дневен от публикуването на обявата. Такава процедура беше проведена през януари и бяха избрани Центърът за изследване на демокрацията и Националната мрежа за децата.

Предложения за членовете на съвета могат да се правят от национално признатите представителни организации на работодателите, юридически лица с нестопанска цел, извършващи дейност в подкрепа на малкия и среден бизнес, както и клъстери и предприятия от стратегически иновационни сектори. Приемането на правилника е предвидено в Плана за възстановяване и устойчивост на България.

Дата на приключване: 10 май 2025 г.

Проектозаконът е в изпълнение на поетия ангажимент на България по националния План за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и на решение 11 от 2024 г. на Конституционния съд.

В преходните и заключителните разпоредби се предлагат изменения и допълнения в Закона за медиацията. Задължителна информационна среща за процедурата по медиация ще се провежда след преценка на съда по всички брачни спорове, свързани с упражняване на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и неговата издръжка, определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото, издръжка; възнаграждения или обезщетения при трудови правоотношения; за признаване на уволнението за незаконно и възстановяване на работа; спорове за съсобственост и други семейни, облигационни, вещни и търговски спорове.

Разноските за информационната среща и за процедурата по медиация с обща продължителност до 3 часа ще се заплащат от бюджета на съда според наредбите, предвидени в Закона за медиацията. Медиаторите към съдебните центрове по медиация, които са преминали обучение, запазват правата си.

Дата на приключване: 5 май 2025 г.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, 51-502-01-7

С промените се предлага възможността за получаване на продължително пребиваване на лица, които „желаят да извършват дейност с нестопанска цел след разрешение от Министерството на правосъдието при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (чл. 24, ал. 1, т. 16), да отпадне.

Законопроектът беше приет единодушно на първо четене от водещата парламентарна комисия по вътрешна сигурност и обществен ред на 3 април 2025 г. Комисията по туризма го прие единодушно на 10 април 2025 г.

Становището на Българския център за нестопанско право (БЦНП) четете тук.

Три законопроекта за насърчаване на доброволчеството бяха приети на първо четене от Комисията по конституционни и правни въпроси и от Комисията по младежта и спорта. Законопроектите бяха разгледани в Комисията по труда и социалната политика и в Комисията по демографската политика, децата и семейството на 2 април 2025 г. Те влязоха и в дневния ред за първо четене в пленарната зала през седмицата, но времето не стигна за тях.

Приемането на закон за доброволчеството, който да е основа за развитие на насърчителна държавна политика е дългогодишна кауза на доброволческите организации в България. И трите приети законопроекта предложени съответно от БСП, ПП-ДБ и ГЕРБ са базирани на многократно обсъждани през последните години проектозакони (от 2012 са предлагани 12 пъти законопроекти).

След гласуване в зала на първо четене на законопроектите ще започне процедура по обединяването им. На този етап отново всички ще могат да се включат с идеи и предложения така че да гарантираме заедно създаването на един работещ и насърчителен закон без излишни административни тежести.

Вижте общо становище по законопроектите на БЦНП тук.

С този проект, внесен от Тошко Йорданов Хаджитодоров и група народни представители от „Има такъв народ“ на 06.12.2024 г., се предлага забрана за беседи пред деца „на съдържание, което не съответства на разбирането за пол на физическите лица като биологична категория, представянето или рекламата на половата идентичност като алтернатива на биологичния пол, ранното й определяне или други свързани с тях теми, както и прилагането, представянето или рекламата на медицински дейности с методи или технологии за промяна на биологичния пол на деца“. При нарушение на тази забрана се предвиждат глоба от 300 до 500 лв. или имуществена санкция от 2000 до 4000 лв., както и е възможно отнемане на лиценз за социални услуги чрез предвидена промяна в Закона за социалните услуги. Проектът предлага ново наказание в Наказателния кодекс (НК) за медицинско предписание или за промяна на биологичния пол на непълнолетни.

Предвижда се и забрана на разпространение на обществени места „на информационни или други материали“ със съдържание, което не съответства на разбирането за пол на физически лица като биологична категория.“ Така направеното предложение, ако бъде прието, ще представлява нарушение на свободата на изразяване както и ще е предпоставка за дискриминация.

Законопроектът беше приет на първо четене в Комисията по труда и социалната политика на 10 април 2025 г. Предстои да се гледа от още две комисии преди първото гласуване в пленарната зала.

Законопроектът, внесе от Делян Добрев и Николай Нанков от ГЕРБ, има за цел да улесни процеса по подаване на Годишните финансови отчети (ГФО). Това засяга и юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ). В момента една и съща финансова информация се подава и в Националния статистически институт (НСИ), и в Агенцията по вписванията (АВ). Това дублиране създава ненужна административна тежест на бизнеса и неправителствените организации.

Депутатите предлагат въвеждане на Информационна система Единна входна точка (ИС ЕВТ), която ще позволи отчетите да се подават на едно място и след това да бъдат достъпни за всички държавни институции. Отчетите ще се подават в машинночитаем формат.

Създаването на системата за единен вход се възлага на НСИ. Агенцията по вписванията ще предоставя финансовите отчети като отворени данни.

Законопроектът е разпределен в три парламентарни комисии за първо четене. Водещата е Комисията по икономическа политика и иновации.

Статията за годишното отчитане на ЮЛНЦ за 2024 г. четете тук.

Законопроектът, внесен от депутати от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“, предлага служебно събиране на информация за липсата на задължения на бизнеса и неправителствените организации. В момента удостоверенията за липса на задължения се издават от НАП и общините, за да послужат в масовия случай пред държавни органи и доставчици на обществени услуги. Депутатите предлагат тази административна тежест да отпадне и да се използва системата по Закона за местните данъци и такси за служебно предоставяне на информация за липса на задължения, като се интегрират системите на 256 общини.

Предстои законопроектът да бъде разпределен по комисии.

МТСП работи върху създаването на по-ефективен механизъм за координация и изпълнение на предвидените дейности в мярката „Бъдеще за децата“ по Програма „Развитие на човешките ресурси“. С финансиране по Програма „Развитие на човешките ресурси“ ще бъде отворена нова мярка, по която ще бъдат създадени местни екипи. Те ще отговарят за координирането и изпълнението на дейности директно с общностите, което ще гарантира, че нуждите на децата и семействата ще бъдат посрещнати по възможно най-ефективния начин.

Мярката „Бъдеще за децата“ е продължение на усилията за осигуряване на достъпни и качествени интегрирани здравно-социални услуги за деца. Операцията е първата инициатива от Плана за действие в изпълнение на Европейската гаранция за детето в България. С нея е разширен обхватът на предоставяните здравни и социални услуги за деца, включително с увреждания. До момента по мярката „Бъдеще за децата“ са подкрепени близо 16 100 деца в риск.

Източник: Би Ти Ви

Предвижда се новата дисциплина да се изучава още от първи клас, съобщи министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в телевизионно интервю.

„Най-вероятно със закона за училищното и предучилищното образование ще предложим този предмет да бъде включен в задължителния учебен план. Ние ще предложим да бъде подчинен във формирането и изграждането на добродетели у децата. Тоест във възпитателната функция“, обясни Вълчев. Според него предстои дискусия какво точно да включва дисциплината, а текстовете на закона се очакват през май. Не се предвижда да се пишат оценки.

И сега в училищата може да се учи религия, но като свободноизбираем предмет.

Източник: Европейската сметна палата

Европейската сметна палата (ЕСП) разгледа прозрачността на средствата, отпускани от ЕС на НПО при изпълнението на вътрешните политики на съюза. ЕСП установи, че въпреки постигнатите подобрения, прозрачността на финансирането от ЕС за НПО е засегната от непоследователно класифициране на организациите като НПО, както и от проблеми, засягащи качеството на данните.

В доклада е обърнато внимание на значителните разлики между държавите членки при финансирането за НПО от Европейския социален фонд (ЕСФ+) и Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) през периода 2021—2023 г. България е получила само 11 млн. лв от ЕСФ+ и никакви средства по ФУМИ, с което се нарежда сред последните в ЕС по получени средства.

Беше установено също, че Европейската комисия и други органи не проверяват активно дали получателите на средства се придържат към ценностите на ЕС, както и че някои дейности по застъпничество не са финансирани от Комисията по напълно прозрачен начин.

ЕСП препоръчва на ЕК да е по-последователна при класифицирането на НПО, да подобри качеството на данните за разходваните от ЕС средства и активно да проверява придържането към ценностите на ЕС.